Решение № 1063 от 27.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Стара Загора, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530103075 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателно установителен иск от Ж. М. Ж. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - гр. София, с правно основание чл. 439 от ГПК Ищецът Ж. М. Ж. твърди в исковата си молба, че е длъжник по изп.дело № **********, по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№ 807 на КЧСИ, и район на действие ВОС, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., с цедент „Обединена Българска Банка“ АД, за задължение по Изпълнителен лист от 15.05.2012 г., издаден по ЧГД № 6072/2012г., по описа на ВРС, с който ищецът бил осъден да заплати на ОББ АД сумата от 2834,48 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредитна линия от 03.07.2006 г., договорна лихва в размер на 389.20 лева, дължима за периода от 20.06.2011 г. до 07.05.2012 г., наказателна лихва в размер на 11.29 лева, дължима за периода от 20.06.2011 г. до 07.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда - 10.05.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски в размер на 349.16 лева - заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Претенцията на взискателя по горепосоченото изп.дело № **********, по описа на ЧСИ Н. Д., била в размер на 749.65 лева, неолихвяема сума, 2834.48 лева- главница, 3866.04 лева -законна лихва за периода 10.05.2012г. - 21.02.2025г., в общ размер на 7450.17 лева.

Съобщението за образуваното срещу ищеца изп.дело № **********, по описа на ЧСИ Н. Д., било получено на 17.03.2025г.

1

Ищецът оспорва изцяло претенциите на ответното дружество, като твърди, че не дължи претендираните суми, поради изтекла погасителна давност.

Изпълнителен лист от 15.05.2012 г., бил издаден по ЧГД №6072/2012г., по описа на ВРС, на основание подлежащи на изпълнение разпореждане и Заповед за изпълнение от 15.05.2012 г. Видно от отбелязването на гърба на същия изпълнителен лист, образуваното по него изп.дело № 1760/2015г., по описа на ЧСИ Н. Д., било прекратено от ЧСИ с Протокол от 18.08.2018 г., на основание чл.433, ал.1, т.8. С Постановление от 05.08.2018 г., влязло в законна сила на 18.08.2018 г., делото било прекратено, поради това, че в продължение на 2 години взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не поискал извършване на изпълнителни действия, като било отбелязано, че последното изпълнително действие било извършено с налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника през 2012 г.

Въз основа на издадения в полза на „ОББ“ АД изпълнителен лист, последният цедирал вземането си на ответното дружество срещу длъжника, като по молба на „ОББ“ АД на 09.10.2012 г. било образувано изп.дело № 540/2012 г., по описа на ЧСИ Миглена Пашова, рег.№ 715 на КЧСИ и район на действие ВОС, което впоследствие било преобразувано през 2015 г. в изп.дело № 1760/2015г., по описа на ЧСИ Н. Д.. Последното изпълнително действие било налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца през 2012 г.

Предвид датата на образуване на изпълнително производство по изп.дело № 540/2012 г. от ЧСИ Миглена Пашова, рег.№ 715 на КЧСИ, в случая 09.10.2012 г., както и липсата на предприети от взискателя срещу длъжника действия на принудително изпълнение след наложения запор на трудовото възнаграждение през 2012г . и съгласно постановките по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС - ОСГТК, считано от 26.06.2015 г. петгодишната погасителна давност по отношение на вземането в полза на ответното дружество спрямо ищеца, изтекла на 26.06.2020 г., преди образуване на изп.дело № ********** по описа на ЧСИ Н. Д., както и несъмнено била изтекла до датата на подаване на исковата молба в съда.

Ищецът счита, че са налице факти, годни да погасят и да изключат правото на взискателя да реализира изпълнение на вземането си по горепосоченото изпълнително дело и че претенцията му за недължимост на вземането била изцяло основателна.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че Ж. М. Ж., не дължи на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, следните суми: 2834.48 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредитна линия от 03.07.2006г., договорна лихва в размер на 389.20 лева, дължима за периода от 20.06.2011 г. до 07.05.2012г., наказателна лихва в размер на 11.29 лева, дължима за периода от 20.06.2011 г. до 07.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 3866.04 лева за периода 10.05.2012 г. - 21.02.2025 2 г., както и направените в хода на производството разноски в размер на 349.16 лева, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № ********** по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ и район на действие ВОС, образувано въз основа на Изпълнителен лист от 15.05.2012г., издаден по ЧГД № 6072/2012г. по описа на ВРС - 34 - ти състав, с всички произтичащи от това последици. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД - Стара Загора, чрез пълномощника си юрисконсулт М., в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Поради неизпълнение на поетите от ищеца задължения по договор за кредит, било инициирано заповедно производство и бил издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 6072/2012 г., по описа на ВРС, въз основа на който било образувано изпълнително производство под номер на дело № 540/2012 г., по описа на ЧСИ Миглена Пашова, а след това изпълнително дело № 1760/2015 г., по описа на ЧСИ Н. Д. Г., по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсвало давността, доколкото течението на давностния срок било изцяло обусловено от бездействието на кредитора. В т.10 от тълкувателното решение било прието,че нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или било предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите било разяснено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спирала, защото кредиторът можел да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не бил удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно, от значение за прекъсване на давността било действието на взискателя (отправеното искане до съдебния изпълнител), а не резултата от изпълнителното действие. Тоест и неуспешните изпълнителни действия - които не водят до реално събиране на имущество на длъжника, също представлявали предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.

Противното твърдение било в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането де бъде събрано.

В настоящия случай давността била прекъсвана многократно с всяка 3 молба, с която било поискано изпълнителното действие. Дали поисканото изпълнително действие било предприето от съдебния изпълнител или не, било без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността била свързана с поведението на кредитора, а не с това не съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не можел да откаже де изпълни същия. Дори и да е нестъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител следвало до образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността, независимо дали съдебният изпълнител го бил образувал в ново дело, или не бил образувал ново дело. Във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Редовността на подадената молба също била без правно значение за прекъсването но погасителната давност, тъй като отново зависела от действията на съдебния изпълнител. Въпросът за значението на нередовно направено искане за предприемане не изпълнително действие във връзка с давността би могъл де бъде поставен само ако при нередовна молба, съдебният изпълнител е дал указания на взискателя, които не били изпълнени.

Настоящият случай не бил такъв.

Ако искането от кредитора било направено своевременно, но изпълнителното действие не било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависела от волята на кредитора, давността се считала прекъсната с искането.

Съгласно съдебната практика не ВКС, перемпцията била без правно значение за давността, като общото между двата правни института било, че едни и същи факти можели да имат значение както за перемпцията, така и за давността. В тази насока било и ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, въпрос № 3.

Депозираните от страна на ответното дружество молби след перемпция били годни да прекъснат давността.

За правилно изчисляване не установения давностен срок следвало да се има предвид и Закона за мерките и действията по време не извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

До образуване на изпълнително дело № 99/2025г., по описа не ЧСИ Н. Д. Г., с рег. номер 807 при КЧСИ, давността била прекъсвана многократно и не било налице погасяване на вземането по давност. По новообразуваното дело били предприети също действия, което не се оспорвало от ищеца, а и се доказвало от представените документи по делото.

Тъй като материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не можел да установи в диспозитива на решението си по един отрицателен установителен 4 иск, че длъжникът не дължи, след като той продължавал да дължи и можел да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължал на ответното дружество процесните суми, тоест че не съществувало вземане за сумите, бил недопустим и неоснователен, защото дори да били настъпили последиците на погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но придобило едно ново качество - естествено вземане.

Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губел субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължал“, категорично противоречало на нормативната уредба на института на погасителната давност.

Ответникът моли съда да прекрати производството като недопустимо. В случай, че производството бъде прието за допустимо, моли да съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ГПК, във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането но правната помощ.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокат, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докажело заплащането им, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с постановките, възприети и обективирани в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Разяснява тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС.