Решение № 503 от 10.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. П., 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720104769 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 срещу И.П.Й., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., № *** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410ГПК до окончателното плащане на сумата;

- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86 лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***.

- сумата в размер на 943.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата от 211.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 216.67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 98.84 лева - неустойка за предсрочно 1 прекратяване на договорен абонамент от 06.03.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 32.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 28.75 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 114.38 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.09.2018 г. за мобилен номер *** и сумата от 240.35 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 261127 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът И.П.Й. чрез назначения му особен представител адв. А.А. е подал отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че претенцията в размер на 779.34 лева относно процесните договори за лизинг е основателна, а за сумата от 760.88 лева – незаплатени месечни абонаментни такси и за сумата от 943.43 лева – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент е оспорил като неоснователни, тъй като представените фактури не носят подписа на ответника и не може да бъде доказателство за съществуващи задължения. Оспорена е редовността на водените в ищцовото дружество счетоводство и твърди, че търговските книги са водени нередовно. По отношение на уговорката за неустойка в процесните договори, счита клаузите за нищожни.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез адв. Г. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител – адв. А., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 261127 от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложените по делото доказателства е видно, че страните са сключили договор за мобилни услуги от 02.05.2017 г.; Допълнително споразумение от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“, Договор за лизинг от 02.02.2019 г., за мобилно устройство „***“; Допълнително споразумение от 11.09.2018 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „Тотал + 20,99“; Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за мобилно 2 устройство „***“; Допълнително споразумение от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“, като на същата дата ответникът е закупил на цена от 9.99 лева и мобилно устройство „***“, при стандартната цена на устройството от 289.90 лева;

Допълнително споразумение от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“; Допълнително споразумение от 06.03.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“; Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за мобилно устройство „***“; Договор за мобилни услуги от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“;

Договор за мобилни услуги от 02.02.2019 г. за мобилен номер *** и абонаментна програма „***“, като на същата дата – 16.02.2021 г., ответникът е закупил на цена от 12.99 лева мобилно устройство „***“, при стандартна цена от 254.90 лева, за което няма спор по делото.

От приложените по делото фактури, се установява, че на ищеца са начислени следните задължения:

- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., № *** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г.;

- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86 лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***.

- сумата в размер на 943.43 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: сумата от 211.98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 216.67 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 98.84 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 06.03.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 32.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 28.75 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***; сумата от 114.38 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.09.2018 г. за мобилен номер *** и сумата от 240.35 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.02.2019 г. за мобилен номер ***.

Представени са и приети като доказателства по делото и процесните фактури, като всяка фактура е придружена от детайлна справка на месечното потребление на услугите за ползваните от ответника мобилни номера, както и сумите за взетите от ответника устройства на лизинг и неустойка.

Приета по делото е и съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че ответникът през процесния период е ползвал предоставените му от ищеца 3 мобилни услуги за процесните мобилни номера в количество, посочено в таблица № 1 и таблица № 2 от заключението.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е прекратен предсрочно.

Относно дължимостта на главното вземане:

Доколкото ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието на сключен между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, а и от събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги между страните и договори за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.

Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените услуги, преценени по отделно и в съвкупност с приетата по делото съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните. От тези доказателства се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това е приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза, както и приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.

Не се спори, че ответника е закупил от ищеца и устройства на лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.

Ответникът чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми:

- сумата в размер на 760.88 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени следните фактури: № *** от 05.04.2019 г., № *** от 05.05.2019 г., № *** от 05.06.2019 г., № *** от 05.07.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 04.07.2019 г., 4 ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410ГПК до окончателното плащане на сумата;

- сумата в размер на 779.34 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 352.62 лева по Договор за лизинг от 02.02.2019 г. за номер ***, от които: сумата в размер на 307.86 лева по Договор за лизинг от 11.09.2018 г., за номер *** и сумата от 118.86 лева по Договор за лизинг от 15.09.2018 г., за номер ***.

Относно дължимостта на вземането за неустойка:

Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят неустойка, която да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Няма спор, че ответникът има качеството потребител, по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно.