Решение № 78 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200719 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура- Пловдив срещу решение №105 от 24.06.2025 г., постановено по внохд №21/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С касационния протест се оспорва решението на въззивната инстанция само в частта, в която подсъдимият Б. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.2 изр.2 от НК, а именно за това държаното от него високорисково наркотично вещество- марихуана да е в особено големи размери, като се твърди, че в тази част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от апелативния съд се обосновава с нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.1 от НПК, по причина, че събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени и анализирани по превратен начин, като формираното от въззивната инстанция вътрешно убеждение не почива на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Оспорва се извода на съда за изключване от доказателствената маса на протоколите за изземване на представителни проби от намерените и иззети с протокол за претърсване и изземване вещества в недвижим имот, находящ се в /населено място/, /улица, номер/, ползван от подсъдимия Б., като се твърди, че този извод на съда е мотивиран единствено с наличието на множество екземпляри от протокола за оглед на веществени 1 доказателства. Едновременно с това се посочва, че липсва и произнасяне на съда по всяка една конкретна вещ и каква е причината за изключването й от предмета на престъплението. Прокурорът изразява несъгласие и с приетото от въззивния съд, че протокола от 27.08.2019 г. за вземане на представителни проби не притежава доказателствена стойност, поради липса на подписи на посочените в него поемни лица, като за оборване на този извод се позовава на информацията, съдържаща се в разпита на поемните лица в качеството на свидетели. Твърди се, че по идентичен начин съдът е постъпил и при обсъждане на показанията на поемните лица по протоколи от 11.08.2019 г. и от 10.08.2019 г. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с това, че „въпреки наличието на достатъчно доказателства за това иззетото от подсъдимия Б. наркотично вещество марихуана да е в особено големи размери, същият е бил оправдан по чл.354а ал.2 от НК и осъден за престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, за което е предвидено полеко наказание“. В заключение се моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение, в частта в която деянието е било преквалифицирано, като подсъдимият Б. е бил признат за невиновен и оправдан по правната квалификация по чл.354а ал.2 изр.2 във вр.с ал.1 от НК и осъден за извършено престъпление по чл.354а ал.1 пр.1-во от НК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК е постъпило възражение срещу касационния протест, изготвено от адв.Н., защитник на подсъдимия Н. Б., в което са изложени съображения, както за неговата недопустимост, така и за неоснователността му. Посочва се, че апелативният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, за проследяване на възможността за установяване на идентичност на предмета на престъплението при извършените процесуално-следствени действия. Акцентира се на това, че във въззивното решение подробно и законосъобразно са били анализирани протоколите за претърсване и изземване, за оглед на веществени доказателства и за вземане на представителни проби, както и показанията на поемните лица по тези протоколи, разпитани в хода на делото. Твърди се, че в протеста прокурорът „грубо е извратил“ съдържанието на въззивните мотиви, тъй като съдът не е приел, че изключва един от протоколите за вземане на представителни проби от доказателствената съвкупност, поради наличие на множество екземпляри от него. Според защитника е невярно твърдението на прокурора в протеста, че „подсъдимият Б. е бил оправдан за цялото количество марихуана, иззета от дома му в /населено място/, /улица/, тъй като същият е оправдан относно квалифициращият признак „особено големи размери, поради невъзможността на обвинението да докаже с процесуално годни средства точните количества и съответствието им с правните стандарти за „особено големи размери““. Взето е отношение и по съдебната преценка относно процесуалната годност на протокола за оглед на веществени доказателства от 10.08.2019 г. и протоколите за вземане на представителни проби от 11.08.2019 г. и от 27.08.2019 г., която е намерена за законосъобразна.

Оспорва се и твърдението на прокурора, че съдът е подминал с лекота показанията на св.И.У. и В.Б., като се излагат подробни съображения защо е 2 невъзможно чрез заявеното от тях да се приеме, че следственото действие, извършено на 27.08.2019 г. е доказано като факти и поредност. В заключение се посочва, че въззивният съд в съответствие със закона е преквалифицирал престъплението, извършено от подсъдимия Б. по чл.354 ал.1от НК, поради което моли протестираното решение да бъде оставено в сила.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания протест, като оспорва извода на въззивната инстанция, че за част от наркотичните вещества, които са били иззети от дома на подсъдимия Б. и тези, предмет на изследване, е налице съмнение за идентичност. Твърди, че при преценката си за недоказаност на престъплението по чл.354а ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 от НК, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, намерили израз в превратна оценка на годността на протоколите за вземане на представителни проби. Посочва, че тези изводи на въззивната инстанция противоречат на показанията на поемните лица и на специалиста технически помощник, „които са категорични, че опаковките, в които са били иззети наркотичните вещества и тези които са иззети като представителни проби са идентични“. На следващо място заявява, че съдът не е проследил в достатъчна степен пътя на наркотичните вещества от изземването им до вземането на представителни проби, съответно до предаването им за експертно изследване и в този смисъл счита, че изводите за липса на идентичност, са прибързани.

По-нататък пледира, че допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани със съдебната преценка на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия Б. по отношение на цялото количество наркотични вещества, открити в обитаваното от него жилище, поради което моли въззивния съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане.

Адв.Н., защитник на подсъдимия Н. Б. взема становище за неоснователност на касационния протест, като поддържа депозираното от нея писмено възражение по всички изложени в него съображения. Излага няколко допълнителни бележки, свързани с дейността на прокуратурата по делото, а именно, че при наличие на съвместна престъпна дейност от две лица, които заедно отглеждат нива с марихуана и съответно прибират марихуаната и заедно упражняват фактическа власт върху прибраното количество, прокуратурата е избрала да повдигне обвинение за държане на високорисковото наркотично вещество само на подсъдимия Б. /т.е отговорността за съвместна престъпната дейност е поета само от него/, като по този начин се е поставило начало на едно цялостно порочно досъдебно производство, поради което тяхната битка по делото не е била битка по фактите, а за равно третиране на двамата подсъдими. Наред с това, поставя акцент и на дейността на съда при второто въззивно разглеждане на делото, който с най-голяма стриктност е разгледал и проверил доказателствата, имащи отношение към преценката за процесуалната годност на протоколите за изземване на наркотичните вещества и протоколите за вземане на представителни проби, достигайки до един несъмнен извод, че не може да бъде установена идентичност между иззетите вещества и тези, от които са 3 взети представителни проби. В заключение моли да бъде потвърден атакуваният съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия С. К.- адв.Ш., заявява, че в правомощията на прокуратурата е да прецени на кого какви обвинения да повдигне, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно относно този подсъдим, поради което моли то да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият Н. П. Б. моли да бъде потвърден протестирания съдебен акт, а подсъдимият С. П. К. изразява съжаление за постъпката си и също моли за потвърждаване на решението на Пловдивски апелативен съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, писменото възражение срещу него, изготвено от защитника на подсъдимия Н. Б., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260008 от 9.03.2022 г. по н.о.х.д. № 1409/2020 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Н. П. Б. за виновен да е извършил в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. К. престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.

20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. Със същата присъда подсъдимия Б. е признат за виновен да е държал с цел разпространение и в условията на продължавано престъпление наркотично вещество в особено големи размери с общо тегло 29 845.69 гр. и на обща стойност 179 074.12 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал.

1 НК съдът е определил на подсъдимия Б. едно общо наказание измежду двете наложени, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, а на основание чл. 23, ал. 3 НК към това наказание е присъединил наказанието глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 59 НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на Б. от 13.08.2019 г. до 24.03.2021 г.

Със същата присъда Окръжен съд – Пловдив е признал за виновен подсъдимият С. К. да е извършил в съучастие като съизвършител с подсъдимия Б. престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изпълнение отложил по чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 5000 лева. Съдът е приспаднал предварителното задържане на К. – от 10.08.2019 г. до 16.12.2019 г. С присъдата първоинстанционият съд се е разпоредил с веществените доказателства, както и е възложил на подсъдимите Б. и К. да заплатят поравно направените по делото разноски – по 358.82 лв. в полза на 4

ОД МВР Пловдив и по 427.50 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Б. с искане за преквалифициране на престъплението от чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 НК в такова по чл. 354а, ал. 1 НК и за намаляване на общо определеното наказание, пред Пловдивския апелативен съд е било образувано внохд № 273/2022 г., приключило с решение № 147 от 14.08.2024 г., с което на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 НПК въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда като е намалил наказанието глоба на подсъдимите Б. и К. за престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК от 5000 лева на 4000 лева, изменил е присъдата в частта за приложението на чл. 59 НК спрямо Б. и я е потвърдил в останалата част. С решението съдът е възложил направените във въззивното производство разноски да бъдат заплатени от подсъдимия Б..