Решение № 9797 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9797 гр. С., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря Р. Е. Д. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110150746 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. П. Р. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „В. - 1“, бл. 501, вх. В, ет. 7, ап. 64, аб. № 154447. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1283,05 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 256,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., сума в размер на 23,35 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,38 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разределение, начислена за периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 1

ГПК от 04.05.2022 г. по ч.гр.д. № 18815/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба оспорва иска по основание. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца и количеството на доставяната топлинна енергия, както и правото на ответника да претендира вземане за възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение между ищеца и третото лице помагач, като счита исковата претенция в тази част за недопустима. Релевира евентуално възражение за погасяване по давност.

Счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от 2 потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая по делото е представена заповед № 1410/14.04.1977 г. на председателя на ИК на СГНС, по силата на която на Младен Григоров Р. като обезщетение срещу отчужден имот е предоставен апартамент № 64, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – V м.р., бл. 7, вх. В, ет. 7.

Видно от списък на живущите в бл. 7, вх. В в ж.к. „Н. V“ /л. 17/ срещу ап. 64 е записан П. М. Р..

По отношение на същия недвижим имот е приложена данъчна декларация по чл.

14 ЗМДТ, подадена от М. П. Р. като данъчно задължено лице, като е посочен начин на придобиване на имота по наследство, без отбелязване за учредено право на ползване върху същия.

Към делото е приложено и заявление-декларация от 21.07.2016 г. от М. П. Р. /л.

3

19/, с което същият е пожелал на негово име да бъде открита партида за топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „В. 1“, бл. 501, вх. В, ет. 7, ап. 64, аб. № 154447. Приложена е по делото и предходна декларация от 28.08.2002 г. от Р. К. Р.а /л. 21-22/.

Видно от удостоверение за наследници, издадено от СО, район „В.“ с изх. № 000578/21.06.2002 г. П. М. Р., починал на 14.06.2002 г., е оставил като свои наследници по закон съпругата си Р. К. Р.а и сина си М. П. Р..

Съгласно удостоверение за наследници, издадено от СО, район „В.“ с изх. № 886/04.07.2016 г. Р. К. Р.а, починала на 01.07.2016 г. е оставила като стой единствен наследник по закон ответникът М. П. Р..

Съгласно удостоверение от Столична община, район „В.“ (л. 18) блок № 7 в ж.к.

„Н. – 5“ (строителен номер) е идентичен с блок № 501 в ж.к. „В. – 1“ (граждански номер). В същия смисъл е и удостоверение за идентичност, издадено от СО, район „В.“ /л. 25/. Въз основа на тези писмени доказателства се установява идентичност на описания в придобивния акт и данъчната декларация имот и процесния такъв, за начислените във връзка с който суми са предявени претенциите.

От така приложените писмени доказателства не се установява пряко правнорелевантния факт относно принадлежността на правото на собственост на ответника върху процесния имот, но съдът намира същото за установено при условията на пълно и главно доказване въз основа на съвкупност от косвени доказателства. Такива са подадената от ответника данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ и заявление-декларация за откриване на партида на негово име. В депозираната декларация по чл. 14 ЗМДТ ответникът е декларирал, че е собственик на процесния имот, въз основа на наследствено правоприемство, което съотстветства на представени по делото 2 бр. удостоверения за наследници и предходно заявление-декларация от Р.

Р.а. Тази декларация, депозирана пред данъчната администрация, по естеството си съставлява извънсъдебно признание за това обстоятелство. Макар декларацията на данъчно-задълженото лице да не съставлява титул за собственост, това не го лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В случая представената декларация не е оспорена от ответника, като липсва твърдение същата да е неистински документ или отразяващ неверни фактически обстоятелства. Оспорването, направено в отктрито съдебно заседание от 07.03.2023 г. касае единствено обстоятелството, че от представената декларация не е видно дали ответникът е единственият наследник, но от представените 2 бр. удостоверения за наследници се установява, че същият е единствен наследник по закон на П. и Р. Р.и. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот.

При формиране на извода за наличие на правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия до процесния имот съдът съобрази и представеното заявление-декларация за откриване на партида на име на ответника.

Разпечатката съдържа 36 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa623cd5-08c3-445c-ae9a-f04b4d444520