Решение № 789 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330205489 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 211030-006309 от 02.07.2021 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на К. Д. О. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, свързани с непълно описание на нарушението, както и направлението на движение, неправилно установяване на нарушението, доколкото не бил ясен векторният ъгъл на измерване. Същите възражения се поддържат и в писмено становище. Моли се да бъде отменено процесното НП.

Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.03.2021 г. в 09:20 ч. в гр. Пловдив на бул. „България“, № 232 при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС „Инфинити Кю 50С“ с рег.

№ *** се е движил със скорост от 109 km/h, като е превишил максимално допустимата с 59 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 581. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 112 km/h, както и автомобилът да е собственост на „Глобал Одит Консултинг“ ЕООД. За нарушението била съставена снимка от 21.03.2021 г., а за използването на АТСС протокол рег. № 1030р1 8250/22.03.2021 г.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 581 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 8-33-20 от същата дата.

От представителя на юридическото лице, собственик на автомобила – неговия ** К. Д. О. е постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП на 07.05.2021 г., в която е посочила, че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от нея.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА № 969782/21.05.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят не е отразил, че възразява. Съдът намира, че не е нарушено съществена правото на защита на нарушителя, тъй като при предявяването на акта от административнонаказаващия орган, същата е имала възможност да изложи своите възражения, но не го е сторила, а е разгънала защитата си в пълен обем с обжалването на издаденото наказателно постановление пред съда. Не се твърдят нарушения от страна на жалбоподателя в тази насока, още по-малко съществени такива, поради което съдът приема, че на същият не е засегнато правото на защита и не води до установяване на друга фактическа обстановка.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С.Б. – ***, както и от писмените такива – АУАН, снимков материал от автоматизираното техническо средство, снимка на самото АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на БИМ, протокол за премината последваща проверка № 8-33-20 /28.09.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-8250/22.03.2021 г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, инструкция за ползване на АТСС, писмо от Община Пловдив, справка от интернет сайта Гугъл карти, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и №8121з-825/18.07.2019 г. на МВР.

Собствеността се установява от справка в информационните масиви на КАТ, а ползването от попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Разпитан в съдебно заседание свидетелката Б. потвърждава авторството на АУАН. В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на разрешената скорост с 50 km/h се съставя АУАН и НП съответно. Посочва, че процедурата се състои в преглед на снимките материали изпратени от АТСС, установяване на собственика на автомобила, който попълва декларация по чл. 188 от ЗДвП и се съставя АУАН на посоченото в декларацията лице.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.

Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на 2 жалбоподателя било нарушено, тъй като не било установено местоположението на нарушението и съответно на АТСС, тъй като следвало то да отчита под определен ъгъл, доколкото същото е сработило правилно, отчело е превишената скорост и е разпознало регистрационния номер на автомобила. В случай че не са спазени техническите изисквания за поставяне на АТСС то не отчита преминаващите МПС, а не както се твърди от процесуалния представител да се отчита по-висока скорост от тази , с която реално се движи МПС.

Съдът не споделя и възражението, че наличието на знак с указана препоръчителна скорост от 50 км./ч. се отразява на съставомерността на нарушението или на субективната страна на нарушението. Ограничението на скоростта за градски условия е 50 км. ч. , а безспорно се установява, че № 232 на бул. България е в рамките на града. Засечената скорост е 109 км.ч. и за съдът е непонятно как препоръчителната и максимална скорост от 50 км.ч. са объркали дотолкова водача, че да се движи със 109 км. в час по натоварен булевард в 9:20 ч. през деня.

На следващо място съдът не споделя възражението на процесуалния представител, че това че не е описана посоката на движение, било нарушение на правото на защита, доколкото в която и посока да се е движил автомобила то е действало ограничението от 50 км./ч., поради което е постоянна практиката на касационната инстанция, че това не представлява съществено процесуално нарушение в такива случаи.

Съдът не споделя и възражението посочено в жалбата, че липсвала фактическа констатация относно превишението на скоростта и с това било нарушено правото на защита на наказаното лице. Съдът намира, че това не е така, тъй като е посочена измерената скорост и действащото ограничение. Разликата между едното и другото е въпрос на елементарна математическа операция и съобразяването и е възможно от всеки индивид с нормално развит интелект и степен на образование позволяваща придобиване на право за управление на МПС. Не се налага тълкуване или извеждане и презюмиране на факти от текста на НП. Съставомерните факти са посочени и това са ограничението и измерената скорост. Липсата на изрично посочване на превишението не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по 3 пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.

/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно от приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като то е било в употреба към 21.03.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.