Решение № 136 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора и Павел Ем. Панов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601555 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 6 от 20.02.2024 г. на Окръжен съд-Монтана по НОХД № 294/22 год.,подс.М. И.

Ц. е признат за виновен в това,че на 16.09.2019 год. на главен път Е-79,км 87+300,в землището на с.***, обл.***, при управление на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******** нарушил правилата за движение –чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.23,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Г. П. от с.***, обл.***,поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

Осъден е да заплати сторените по делото разноски в размер на 2203 лв. в полза на Окръжен съд-Монтана.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна и в противоречие с процесуалния и материалния закон,както и необоснована с оглед събраните по делото доказателства.Прави искане за отмяната й и признаване на подсъдимия за невинен.

В допълнително изложение защитникът изтъква допусната грешка в присъдата относно 1 регистрационния номер на автомобила,която грешка е пренесена от обвинителния акт и в тази връзка сочи,че действителния номер на автомобила е ********,а не ********.

На следващо място поддържа,че е налице огромен дефицит в процеса на доказване-липсва протокол за оглед на произшествието,фотоалбум и информацията,с която е работило вещото лице,е недостатъчна ,за да отговори на поставените му въпроси.

Оспорва и фактическите изводи на първостепенният съд за това,че е имало силен динамичен удар между двата автомобила и висока скорост на този,управляван от подсъдимия, за наслагване на скоростите на двата автомобила и за това,че пострадалата Е. П. се е ударила с нейната предна-гръдна част в облегалката на предната /пасажерска/ седалка,зад която седяла.В тази насока изтъква,че по делото не е спорно,че двата автомобила,участвали в произшествието,са се движили в една посока,предният по-бавно от този зад него,но не е установено по никакъв начин с каква скорост се е движил всеки един от тях и каква е разликата между скоростите им.Приема за установено също така,че Е. П. е била с поставен обезопасителен колан,което изключва тя да се е ударила с гърди в облегалката на предната седалка и освен това от медицинските документи не е видно тя да е имала белези от удар по гърдите отпред.

Сочи още,че не са взети проби за исхемичен инсулт,а такъв се доказва само чрез вземане на проби и поради това следва да се приеме,че лицето,извършило аутопсията, не е имало съмнение и поради това не е взело проби.Подкрепя се в тази връзка със заключението на първата СМЕ,според която не е налице и не може да бъде установена връзка между процесното произшествие и смъртта на пострадалата.

Твърди,че присъдата се основава само на заключението на тройната СМЕ относно причинната връзка между болестта на Е. П.,причинила смъртта й и произшествието,но това заключение почива само на предположение за това,че Е. П. е била практически през цялото време след произшествието до смъртта й в лечебно заведение,но по делото е установено,че това не е така и е имало повече от 24 часа,в които тя не е била хоспитализирана.Освен това изтъква,че в медицинските документи не са посочени травми по тялото й,констатирани от лекарите,които са я приели и такива са констатирани за първи път при аутопсията.С оглед на това счита,че е останало неизяснено какво се е случило с Е. П. в периода преди приемането й в лечебното заведение,в което тя е починала и след изписването й от предходното лечебно заведение предния ден.Ето защо поддържа,че е останало съмнение за причината за смъртта й и наличието на причинно-следствена връзка с произшествието,което съмнение не е преодоляно и от заключението на тройната СМЕ,която борави с вероятности за причината за смъртта-мастна емболия.Подкрепя се в тази насока и с приложените по делото епикризи,според които състоянието й е окачествено като лека телесна повреда и липсата на процесуално-следствени действия –протокол и схема на ПТП.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от повереникът на частния обвинител Р. П.,в който са изложени съображения,че присъдата е правилна и законосъобразна.В същият пунктуално са анализирани всички доводи на защитникът на подсъдимия и са наведени аргументи за тяхната несъстоятелност.

2

В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.Допълват,че водачът на автомобила,в който се е намирала пострадалата,е заявил,че след удара е овладял своя автомобил,отбил е вдясно и е спрял,което поставя под съмнение обстоятелството,че автомобилът,в който е била пострадалата,е спрял толкова рязко,че тя е залитнала напред и се е ударила в предната седалка,а оттук правят извод за липса на причинно-следствена връзка.Като следващо основание изтъкват абсолютната относителност и некатегоричност на всички съдебни експертизи и най-вече на медицинските такива.

В правото си на лична защита подсъдимият заявява,че в съставеното срещу него наказателно постановление са описани допуснатите от него нарушения,срещу което не е възразил и не е обжалвал,като е изпълнил наложеното му наказание.Посочва,че при привличането му като обвиняем е признал вината си за настъпилото ПТП ,но не и за причинната връзка между него и смъртта на пострадалата.Обръща внимание,че в състава на тройната СМЕ е участвал д-р И. Д.,който е извършил аутопсията и в съставените от него документи никъде не е посочено,че причината за смъртта е мастна емболия и в този смисъл даденото от него заключение две години по-късно поражда въпроси за правилността му относно причината за смъртта,която е възможно да бъде и недоброто общо здравословно състояние на пострадалата.За него няма обяснение и как тя е получила травми по цялото тяло при положение,че при удара колата не се е обърнала и не е била нарушена носещата й конструкция.

Представителят на САП счита въззивната жалба за неоснователна,като за него няма съмнение за механизма на произшествието.Не намира за съществена грешката в регистрационния номер на автомобила,тъй като е установено кой именно автомобил е управлявал подсъдимия и че с него е възникнал пътен инцидент.Доколкото счита за установена и вината на последния,пледира за потвърждаване на присъдата.

Повереникът на частния обвинител също пледира жалбата да бъде оставена без уважение.Изтъква,че направените в нея доводи са били изложени и пред първата инстанция и те са намерили своя обоснован отговор.Намира за категорично установена пряката причинно-следствена връзка между причинените в резултат на произшествието увреждания на пострадалата и настъпилата впоследствие смърт.Подкрепя становището на прокурора,че неправилното изписване на регистрационния номер на автомобила представлява техническа грешка,тъй като е установен по безспорен начин автомобила,който е бил управляван от подсъдимия.

В последната си дума подс.Ц. поддържа,че по делото няма нито едно неоспоримо доказателство.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и допълнението към нея,възражението на повереникът на частния обвинител Р. П., както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

3

Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която с известни допълнения и корекции се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:

Подс.Ц. притежавал л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ********,който на 16.09.2019 год. управлявал по главен път Е-79,км 87+300 в посока към гр.Монтана,като около 07.30 ч. достигнал землището на с.***.С него пътувала съпругата му.Времето било ясно,пътната настилка-суха,с асфалтово покритие,участъкът от пътя бил прав,с изкачване.По същото време , на това място и в същата посока на движение се движел л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ *******,управляван от собственика си Л. С. от с.***.Същият тръгнал от селото,за да превози до гр.Монтана св.А. П.,който пътувал на предната пасажерска седалка,както и съпругата му Е. П.,която била зад него, на задната седалка с поставен обезопасителен колан.С. управлявал автомобила със скорост около 60-70 км/ч.В един момент св.П. погледнал назад и забелязал,че автомобила на подсъдимия се движел с висока скорост и ги застига.Междувременно св.С. наближил участък на пътното платно с изкачване в посоката му на движение и поради промяната в ъгъла на наклона бил заслепен от слънчевата светлина,поради което намалил скоростта,за да се адаптира.При това забавяне движещият се отзад автомобил,управляван от подсъдимия,не намалил скоростта си на движение,не успял да прецени отстоянието от предния автомобил и се блъснал с предната си част в задната част на автомобила на св.С..Вследствие на удара св.Е. П. получила травми по цялото тяло.Била сигнализирана Спешна помощ и св.Ц. и П. били транспортирани до лечебно заведение.Произшествието било посетено и от служители на полицията,които провели беседи с водачите,но не извършили оглед на местопроизшествието и други процесуалноследствени действия,тъй като нямало данни за пострадали с различна от лека телесна повреда.

Е. П. била приета за лечение в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Ст.И.“АДМонтана,което продължило до 22.09.2019 год.,а на 23.09.2019 год.постъпила в „Сити клиник Св.Г.“ЕООД,където същия ден починала с картина на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност с диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт.Латентна ДЦХЛ.Усложнения:остра сърдечна недостатъчност.Мозъчен оток.Малкомозъчно вклиняване.Исхемичен мозъчен инсулт.Придружаващи заболявания:АХ.МСБ.“

Макар да не е изготвен протокол за оглед на местопроизшествието,което не е било запазено и скица,вещото лице от изготвената автотехническа експертиза е взел предвид като изходни данни заявеното от полицейския служител-св.И. и е дал заключение,според което механизма на произшествието е следният:

На път с интензивен трафик около 07.30 ч. са се движили двете превозни средства едно зад друго.При наближаване на промяна на геометрията на пътното платно-участък с изкачване,утрешното слънце е заслепило водача на л.а. „Фолксваген голф“-св.С.,който намалил скоростта си на движение,за да се адаптира към възникналата намалена видимост.Водачът на лекия автомобил зад него-„Хонда сивик“,управляван от подсъдимия,не намалил своята скорост,но след като бил заслепен от слънцето на свой ред,предприел 4 аварийно спиране,но въпреки това последвал удар с движещият се пред него лек автомобил.

Вещото лице не определя мястото на удара поради липса на протокол за оглед на местопроизшествие,а като взема предвид показанията на св.И. приема,че видимостта е била добра,с наличие на ограничена видимост от геометрията на пътя /наклон нагоре/ и частично намалена от слънчевото греене.Отново поради липсата на протокол за оглед на местопроизшествие,вещото лице приема за скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил на около 70 км/ч,изводима от дадените от последния сведения в хода на досъдебното производство,но в заключението си сочи,че не може да определи дължината на опасната зона за всеки от участниците в произшествието,тъй като тя е функция от изчислението на скоростта на движение на участниците в ПТП.Експертът не е установил технически неизправности по двете превозни средства и приема,че причините за възникване на произшествието са субективни-поради въздействие на слънчевата светлина върху възприятията на водачите,която е създала намалена видимост и за двамата.