Решение № 3923 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3923 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100513578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 2724/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, по предявен от П. Г. И. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.109 ЗС М. Д. Д. /ЕГН ****/ и В. С. Д. /ЕГН **********/ са осъдени да извършат ремонт за отстраняване на повреди по вътрешно- апартаментната ВиКинсталация в жилището си, находящо се в гр. София, ул.****, чрез ремонт и подмяна на ВиК- разводката. Със същото решение М. Д. Д. /ЕГН ****/ и В. С. Д. /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят солидарно на П. Г. И. /ЕГН **********/ на основание чл.45 ЗЗД сумата 315.75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреди по стените на спалнята и коридора, повредена каса на врата на спалнята, мухъл по стените в спалнята и коридора в имота на ищеца, находящ се в гр. София, ул.****, произтичащи от неизвършен необходим ремонт за отстраняване на повреда по ВиК- инсталацията в собствения на ответниците имот, находящ се в гр. София, ул.****, ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 315.75 лв. до пълния предявен размер от 1 200 лв., като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците М. Д. Д. и В. С. Д. са осъдени да заплатят на ищеца П. Г. И. сумата 1 062.08 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба о т М. Д. Д. и В. С. Д. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която двамата са осъдени да извършат ремонт за отстраняване на повреди по вътрешно- апартаментната ВиК- инсталация в жилището си, и в частта му, в която са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди от 315.75 лв. на основание чл.45 ЗЗД. Поддържа се от въззивниците, че липсват доказателства, че са собственици на съседния имот, а също и 1 че „няма основание да отговарят солидарно, тъй като са съпрузи“. Считат негаторния иск за неоснователен и недоказан, тъй като не е налице соченото от ищеца бездействие от тяхна страна, като освен това вещото лице не е установило категорично откъде е възникнала влагата в апартамента на ищеца. Молят да бъде постановена отмяна на решението в обжалваната част и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, като претендират за разноски.

Въззиваемата страна П. Г. И. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответниците и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Поддържа, че солидарността на ответниците произтича от обстоятелството, че ползват вещ с недостатъци, както и че по безспорен начин по делото е установено, че нанесените върху апартамента му вреди произтичат от апартамента на ответниците.

Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от П. И. обективно съединени искове по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД /за горепосочената сума/ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Искът по чл.109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право, което не може да бъде преодоляно чрез иска за възстановяване на отнето владение по чл.108 ЗС. Правен интерес от исковата защита по чл.109 ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /носителя на ограниченото вещно право/.

Ищецът по иска с правно основание чл.109 ЗС следва да докаже, че е собственик на вещта /носител на ограничено вещно право/, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата му. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 4/ 16.11.2017 г. по тълк. дело № 4/ 2015 г. на ВКС- ОСГК- т.3, тълкувателни разяснения, ищецът следва да докаже с какво точно неоснователните въздействия пречат на 2 упражняването на правото му на собственост в пълен обем. Ответникът носи тежестта за установяване на възраженията си, които противопоставя в защита срещу иска.

Защитата му може да се съсредоточи върху оспорване легитимацията на ищеца, оспорване извършването на твърдените от ищеца въздействия, доказване, че ищецът е длъжен да търпи действията му по силата на закона и т.н.

В случая от представения като доказателство по делото Нотариален акт за продажба № 121/ 28.12.2002 г. на софийски нотариус се установява, че ищецът П. Г. И. се легитимира като собственик на процесния апартамент № 1 на І етаж в сгР.та на ул.

„11- ти август” № 26 в гр. София, ведно с принадлежности, за който е изрично посочено в акта, че граничи на север с апартамент № 2 в същата сгР.. Това обстоятелство е признато и за безспорно между страните в изготвения от СРС проекто- доклад по чл.140 ГПК, обявен за окончателен в о.с.з. на 8.02.2023 г.

Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали и на какво основание процесният апартамент № 1 се ползва от посоченото по делото трето лице- Е.

Кърнолска.

За безспорно между страните- с проекто- доклада и с окончателния доклад на СРС, е признато и обстоятелството, че ответниците М. Д. Д. и В. С. Д. са собственици на съседния апартамент № 2 на І етаж в сгР.та на ул.„11- ти август” № 26 в гр. София.

В подадения от ответниците писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не е заявено оспорване на обстоятелството, че са притежатели на процесния апартамент № 2. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че през процесния период /от момента на допускане на течовете до подаване на исковата молба, а и до приключване на устните състезания по делото/ М. Д. и В. Д. са били титуляри на вещно право върху имота не е бил /пред СРС/ и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на извод, че са пасивно материално- правно легитимирани да отговарят по предявените искове. Следва да се отбележи наред с горното, че в отговора по чл.131 ГПК са използвани изразите „в собствения ни апартамент“ и в „нашето мазе“, което е допълнителен аргумент за липсата на спор между страните в тази насока.

Относно спорното по делото обстоятелство дали процесните два апартамента имат или нямат обща гранична стена е налице съответно отбелязване в цитирания погоре нотариален акт от 2002 г., според който двата апартамента имат обща граница от север, като това е видно и от приетото като доказателство по делото копие на архитектурен проект на първия етаж в сгР.та на ул.„11- ти август” № 26 в гр. София, в който са ситуирани именно процесните два апартамента, имащи обща гранична стена между спалнята и коридора на ап.№ 1 и сервизните помещения- баня и тоалетна, на ап.

№ 2.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, в притежавания от ищеца апартамент № 1 са установени следните увреждания: подкожушена шпакловка по стените на спалнята и коридора, раздут ламинат в спалнята, раздута каса на вратата с появил се мухъл, мухъл на стената зад гардероба, наличие на електр. контакт на стената в спалнята, чието ползване е опасно. Освен това е констатирана паднала мазилка в стълбищната клетка по стената, граничеща с ап.№ 2. При така установеното въз основа на оглед на процесния ап.№ 1 и недопускане на експерта за оглед в ап.№ 2 /обяснения в о.с.з. на 8.02.2023 г./, вещото лице е дало заключение, че вероятната причина за уврежданията са постоянни течове от хоризонталната ВиКинсталация, в частност в банята на съседния апартамент № 2 /имот на ответниците/, като е изключило възможността същите да произтичат от течове на улук, тъй като 3 улуците са в съвсем друг ъгъл в сгР.та, а в случая течовете са по вътрешните стени, както и възможността наводняването да е от горния етаж, тъй като на тавана няма течове, а теч има единствено по вътрешните стени.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че тъй като ответниците не са осигурили достъп до апартамент № 2 за извършването на оглед от вещото лице, спрямо тях следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на чл.161 ГПК, обосноваващи извод, че действителната причина за уврежданията по процесния ап.№ 1 са течове от хоризонталната ВиК- инсталация, намираща се в банята на съседния апартамент № 2.

За процесните вреди, свързани с неоснователно бездействие на ответниците да извършат необходимия за пълноценно функциониране на хоризонталната ВиКинсталация ремонт, са събрани и гласни доказателства- св. показания на З. М., имащ наблюдения за състоянието на процесния апартамент № 1 и за описаните по- горе увреждания от течове, датиращи от периода след 2020 г.

При така установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на извод за наличие на предвидените в чл.109 ЗС предпоставки за уважаване на предявения от П. И. негаторен иск, тъй като поведението на ответниците, изразяващо се в бездействие- непредприемане на необходимите мерки за отстраняване неизправности на хоризонталната ВиК- инсталация и в частност на ВиК- разводката в собственото им жилище, което не е преустановено и към датата на приключване на устните състезания по делото, противоправно накърнява правата на ищеца, като препятства упражняване на собственическите му права в пълен обем.

Предявеният по делото негаторен иск правилно е уважен като основателен и доказан, а постановеното от СРС решение в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.

Основателен е и искът за обезвреда по чл.45 ЗЗД.

Фактическият състав на регламентираната в чл.45, ал.1 ЗЗД деликтна отговорност включва наличието на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. В случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, като останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване от претендиращия обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Ищецът извежда легитимацията си на кредитор по вземания с източник непозволено увреждане при твърдения за противоправно бездействие от страна на ответниците по отстраняване на теч в съседния на ищеца апартамент, в резултат на което са нанесени имуществени вреди в апартамента на ищеца. По изложените погоре съображения неоснователно е оплакването на ответниците за липсата на доказателства, че именно ищецът е собственик на увредения апартамент.