Решение № 374 от 23.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Бургас, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600518 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от А. Б. А., подадена чрез защитника му адв.Веселин Анестиев от Адвокатска колегия Бургас, против Протоколно Определение по протокол №33 от 25.03.2026 година, постановено по НОХД №304/2025 г. по описа на Районен съд Поморие, с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5 НК е осъдил А. Б. А., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Поморие сумата от 3624,00 лева, с равностойност 1852,92 евро, представляваща равностойността на използваното за извършване на престъплението по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК моторно превозно средство мотоциклет „Я.“ с рег.№******, което не е негова собственост.

С жалбата се твърди, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се искане въззивният съд да отмени атакуваното определение, като не приложи нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, поради противоречие с основни принципи на правото и липсата на пропорционалност.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура - Бургас.

1

В съдебно заседание пред въззивния съд на 09.10.2026 г. жалбоподателят А. Б. А. с ЕГН ********** редовно призован, не се явява и не взема лично отношение по същество. Депозирал е молба, от която е видно, че не желае да взема участие в съдебното производство. В молбата се твърди, че има упълномощен защитник.

Упълномощеният му защитник - адв.Веселин Анестиев от Адвокатска колегия - Бургас, редовно призован, не се явява поради заемането на длъжност, несъвместима с упражняването на адвокатска професия. Същият е отведен от разглеждането на делото.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Бургас предлага определението на Районен съд - Поморие да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, изложеното от защитника и становището на прокурора в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения:

Първоинстанционното производство пред Районен съд - Поморие е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено споразумение за решаване на делото по НОХД №304/2025 г. по описа на РСПоморие.

От фактическа страна по делото е установено, че с одобрено от Районен съд – Поморие и влязло в сила на 25.03.2026 г. споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 и сл. от НПК, е била ангажирана наказателната отговорност на А. Б. А. с ЕГН ********** за извършено умишлено транспортно престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Установено е също така по категоричен и безспорен начин от доказателствения материал по делото, че послужилият за извършване на престъплението по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК мотоциклет „Я.“ с рег.

№******, както към инкриминираната дата, така и към момента на постановяване на определението, не е бил собственост на дееца, а е принадлежал на трето за производството лице.

Видно от изготвената и приета в хода на производството комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, действителната пазарна стойност на процесното моторно превозно средство към инкриминираната дата възлиза на 3624,00 лева, с равностойност 1852,92 евро.

При тези безспорни факти след одобряване на споразумението Районен съд – Поморие правилно е продължил производството по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК, и е постановил атакуваното определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК осъдил А.

Б. А. да заплати в полза на държавата по сметка на съда равностойността на автомобила в размер на 3624,00 лева, с равностойност 1852,92 евро. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен 2 при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата в страната, включително Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице или е съсобствено. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, тя не съставлява задължително съдържание на споразумението по чл. 381, ал. 5 от НПК и съвсем правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК.

На следващо място следва да се посочи, че с постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и правораздавателните органи са длъжни да се съобразят с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането й.

На следващо място - по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз: В произнасянето си по дело C-655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. СЕС изрично постанови, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“. СЕС изясни, че този вид транспортни престъпления не попадат в материалния обхват на европейските актове в областта на конфискацията, поради което и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно чл. 51, § 1 от нея) са неприложими спрямо националната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК. С това решение СЕС окончателно потвърди самостоятелната приложимост на националното законодателство в тази материя.

По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд – Бургас правилно и в съответствие със закона е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал.

5 от НК, съгласно която в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на 3 престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда неговата равностойност.

Възраженията на защитата за незаконосъобразност на присъждането на равностойността са изцяло неоснователни.

Пропорционалността (забраната за прекомерност) е фундаментално изискване на принципа на правовата държава. Ограничаването на основни права е съразмерно средство, когато е въведено със закон, преследва конституционно легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, съизмерено със значимостта на защитавания интерес (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12/2021 г.).

Правото на собственост, гарантирано от чл. 17 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е абсолютно и безусловно. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е предвидено в закон, необходимо е за постигане на легитимна цел и представлява пропорционално средство за защита на висши конституционни ценности (Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г.).

В настоящия случай присъждането на паричната равностойност на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено с нормативен акт от ранга на закон (Наказателния кодекс) и преследва категорично легитимна цел с най-висок обществен приоритет - опазване на живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите и ограничаване на тежкия пътен травматизъм, породен от управление на превозни средства след употреба на наркотични вещества.

Тази конституционно защитена цел е с изключителна значимост, поради което присъждането на равностойността на превозното средство при липса на лична собственост на дееца не нарушава принципа на пропорционалност.

Подобни мерки са широко познати и се прилагат в законодателствата на редица държави - членки на Европейския съюз (Италия, Австрия, Естония, Полша и др.). Освен това, чрез осъждането на дееца да заплати паричната равностойност на автомобила, когато същият принадлежи на трето лице, пряко се провежда и конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Както изрично посочи Конституционният съд в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г., отнемането на равностойността осигурява равнопоставеност, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние при идентични условия, биха били поставени в неравностойно положение и неоправдано привилегировани само въз основа на обстоятелството, че управляваното от тях превозно средство не е тяхна лична собственост.

Неоснователно е и разбирането, че присъждането на равностойността съставлява недопустима „конфискация“ по смисъла на чл. 44 от НК.

Конфискацията е главно или допълнително наказание, засягащо общото имущество на осъдения, докато мярката по чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК е специална гражданскоправна санкция/принудителна мярка с възстановителен и превантивен характер, насочена строго към средството, с 4 което е осъществено умишленото престъпление. Чл. 53, ал. 2 от НК изрично регламентира, че в случаите, предвидени в Особената част на кодекса, когато вещта не е собственост на виновния, се присъжда нейната равностойност.

Въззивният съд не констатира противоречие на приложената норма и с чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Изискването тежестта на наказанията да не бъде несъразмерна спрямо престъплението е спазено, доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда пропорционална превантивна мярка по чл. 53 от НК, а размерът на присъдената равностойност е обективно детерминиран от действителната пазарна стойност на използваното превозно, установена чрез съответната оценителна експертиза.

Поради изложените съображения и след цялостната служебна проверка по чл. 314 от НПК, въззивният съд намира, че първоинстанционният акт не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3 във вр. с чл. 334, т. 6 и чл.

338 от НПК, Окръжен съд - Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО протоколно Определение по протокол №33 от 25.03.2026 година, постановено по НОХД №304/2025 г. по описа на Районен съд - Поморие, касаещо приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

На основание чл. 340, ал. 2, пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл.