Решение № 3947 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3947 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100504097 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца по исковата молба К. Т., чрез пълномощника адв. Ю. срещу Решение № 3602 от 24.02.2026., постановено по гр.д. № 44495/2025г. по описа на Софийски районен съд 34-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че К. Т. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 5 849,81лв., представляваща непогасен остатък от главницата по изпълнителен лист от 05.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 50214/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20128440403805 по описа на ЧСИ С.Я..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса за давността, с оглед на настъпилата по изпълнителното дело перемпция. В тази връзка, насочва се внимание към обстоятелството, след образуване на изпълнителното дело – в продължение на повече от две години не били изисквани изпълнителни действия от взискателя, а едва на 11.11.2015г., от страна на новоконституирания взискател е поискано налагането на запор върху трудовите възнаграждения на длъжницата, поради което счита, че към 15.11.2014г. бил изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното производство – прекратено по право. Нещо повече, поддържа, че след тази дата не било искано извършването на никакви изпълнителни действия от 1 взискателя, поради което несъмнено пермпция била настъпила към 11.11.2017г.

Излага подробни аргументи, че фактът на наложения запор, по който периодично са постъпвали суми, не представлявал изключение, поддържащо висящността на изпълнителното производство – като такъв юридически факт, имащ значение за настъпването или ненастъпването на перемпцията, счита че е поискването извършването на изпълнителни действия от взискателя, с оглед на което сочи за иррелевантни съображенията, възприети в обжалваното съдебно решение, относно постъпването на плащания. Изрично посочва, че принудителното събиране на част от вземането не съставлявало действие, прекъсващо давността за останалата несъбрана част.

По тези съображения моли за отмяна на оспорвания съдебен акт.

Претендира за присъждането на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивна жалба от ответникът „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника – юрк. Ш., с който оспорва твърденията на въззивника. Поддържа, че по делото безспорно се установявало, че от образуването на изпълнителното производство – до спирането му с обезпечителна заповед липсвал период, по – дълъг от две години, в който да не са постъпвали суми от наложените по делото принудителни мерки. Изрично се противопоставя на твърденията на въззивника, че постъпилите от предприетия изпълнителен способ плащания не са годни да прекъснат перемпцията. На следващо място, счита, че по делото са налични множество доказателства, от които се установявало активното поведение на взискателя. Аргументира се виждането, че перемпцията не следвало да се отъждествява с погасяването на едно вземане по давност. По тези съображения, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решени – потвърдено.

В частта, в която на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 44495/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи: сумата от 1 106.43 (хиляда сто и шест лева и четиридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода 25.04.2012 г. – 23.10.2012 г., както и сумата 512.12 (петстотин и дванадесет лева и дванадесет стотинки) – разноски по ч.гр.д. № 50214/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, за които суми задълженията са погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20128440403805 по описа на ЧСИ С.Я., поради липса на правен интерес, като недопустими, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

2

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Процесните вземания са установени със Заповед за незабавно изпълнение, издаден по ч.гр.д. № 50214/2012г. и Изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 6 349,55 лв., главница, ведно със законна лихва, считано от 24.10.2012г. до окончателното й плащане; договорна лихва в размер на 1 106,43 лв. и сумата от 512,12 лв. – разноски, или дълг в общ размер на 7 968,10 лв. По отношение на тези вземане, приложение намира общата 5-годишна давност, установена в нормата на чл. 110 ЗЗД /в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2022г., по гр. д. № 4063/2021г. на трето ГО, ВКС/, съобразно нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания.

Според чл. 116, букв. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. С оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 ТР 2 от 26.02.2015г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., не спадат към действията, характеризиращи се като изпълнителни /пряко насочени към удволетворяване вземането на взискателя/.

Съобразно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона, с факта на изтичането на предвидения двугодишен срок, без да е необходимо да се предприемат нарочни действие в тази връзка. За да бъде прекъснат визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това, дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по общо възлагане от взискателя. Според цитираното по – горе ТР 2/2015г. изпълнителните действия включват: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета "Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439, ал.

1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното о с н о в а н и е . Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в 3 производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е установено, че във връзка с ч.гр.д. № 50214/2012г. е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД, които са връчени на ищцата на 24.11.2012г. и срещу които не е постъпило възражение в рамките на законоустановения срок. Последното довело до образуването на изпълнително дело № 20128440403805 по описа на ЧСИ С.Я. на 15.11.2012г. Страните не спорят и че по силата на сключен Договор за цесия, ответникът е цедирал вземането си на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а впоследствие „Банка ДСК“ АД се превърнало в универсален правоприемник на цесионера.

С оглед на датата на образуване на изпълнителното дело, следва да бъде съобразено и ТР 3/2020г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г., на ОСГТК на ВКС, или за период от образуване на изпълнителното дело на 15.11.2012г. – до 26.06.2015г., погасителна давност не е текла.

Видно от приетата по делото справка от ЧСИ С.Я., във връзка с наложения в рамките на изпълнителното дело запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в периода от образуване на изпълнителното дело – до 26.06.2015г. са постъпвали регулярно суми по изпълнителното дело.

В периода след 26.06.2015г., реализирането на принудителния способ запор върху трудово възнаграждение продължило, а именно на 02.10.2015г., след което почти ежемесечно са постъпвали суми по наложения запор, включително до 07.08.2023г.

Така към датата 28.08.2025г. /датата на предявяване на исковата молба/, изцяло погасени са: 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение;

512,12 лв. – разноски по гражданското дело; 1 106,43 лв. – неолихвяеми вземания /мораторни обезщетение и др., както и дължимата за тях пропорционална такса в общ размер на 169,83 лв, както и сумата от 223,85 лв.

– обикновени такси по ТТР към ЗКЧСИ.

Съобразно изготвената справка към 11.11.2025г. остатъкът по главницата възлиза в размер на 5 849,81 лв., ведно със законна лихва считано от 12.06.2014г.; 3008,25 лв. - законна лихва към дата 11.11.2025г.

Основният спорен по делото въпрос, принесен в рамките на въззивното производство е сведен до изясняване на обстоятелството дали в рамките на образуваното изпълнително производство е настъпила перемпция към датата 15.11.2014г., евентуално към дата 11.11.2017г. по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непоискаване от страна на взискателя, извършването на изпълнителни действия, независимо от факта на наложения в рамките на изпълнителното производство запор, по който периодично постъпват плащания, който въззивникът счита, че не е основание за изключване приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършпването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на 4 изпълнителното производство поради „перемция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответни правнорелевантни факти.

Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa602c82-8849-47e0-b8e8-25523ecefe74