Решение № 1039 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330200407 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000954, издадено на 20.12.2022г. на Н.П.М. - и. д. ДИРЕКТОР на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив (съгласно заповед № 346/02.09.22г), с което на Д.

Г. К., ЕГН :**********, гр. ** е наложено административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лв. на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата вр. чл. 101 ал.4 и вр. с Приложение 5, част 1, т.5.2.3., буква „г“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г на МТИТС.

По съображения, изложени в жалбата си и в допълнителни мотиви до съда, жалбоподателят К. прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За административнонаказващия орган – Директор РД „Автомобилна администрация” - Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. До съда е депозирано писмено становище с изложени аргументи за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, 1 същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 25.11.2022 г. около 10.50 часа служители на РД "Автомобилна Администрация"– гр. Пловдив, сред които и Т. В. Г. – **, установили ,че на международен път Е-80, след разклона за село Войводиново, водачът Д. Г. К. управлява влекач „Мерцедес“ 1844 ЛС с рег. № ** от категория N3, с прикачено полуремарке „Мейлър“ МХПС 12 НОСС1 с рег. № ** и двете пътни превозни средства са собственост на „**“ АД ЕИК:**, извършва превоз на товари за собствена сметка- асфалт SMA 12.5 ПмБ 45/80-65 видно от кантарна бележка № 4800010887/25.11.22г със заповед на управителя № 954/10.10.2022г, със заверено копие № 1179470014/22.08.2017г и извършва следното нарушение: Водачът извършва превоз на товари за собствена сметка с пътно превозно средство с рег. № **, на което има 2 броя гуми сериозно повредени на 2-ра и 3-та ос от лявата страна – технически неизправен, със степен на опасност – значителна.

Съставен бил АУАН с бланков № 327458/25.11.2022 г., в който описали констатациите по-горе, а като текстове от нормативни актове, които били нарушени, описали по чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата вр. чл. 101 ал.4 и вр. с Приложение 5, част 1, т.52.3., буква „г“ от Наредба № Н32/16.12.2011г на МТИТС. Водачът Д. К. подписал акта, като копие от него му било връчено срещу разписка на същия ден.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, където фактическите констатации са описани по начин, съответстващ на описанието и в АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на актосъставителя Т. В. Г., която поддържа акта и сочи, че по време на проверката са установили с колегите, на втора и трета ос два броя гуми сериозно повредени, Влекачът с полуремаркето бил натоварен с асфалт.

Гумите били износени като места част от грайфера липсвал и според свидетеля, автомобилът е опасен за движение по пътищата, като може всеки момент да се спука гума.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото служат за установяване на обективната действителност, като се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушеният законов текст. Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че 2 съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА“АА“) контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на РД "АА" Пловдив актосъставителят има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН . НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП , повелява, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Наказанието е наложено за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , които вменяват в задължение на водача на МПС да се движи с технически изправно ППС. Нормата на чл. 101, ал. ал. 4, предвижда, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. Това е Наредба № Н32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно т. 5.2.3., б. "г" от Приложение № 5 3 от Наредбата, констатираната при проверката неизправност – два броя повредени гуми на 2-ра и 3-та ос от лявата страна на товарния автомобил и това може да се квалифицира като „значителна неизправност“ по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП предвиждаща наказание глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности. Като не е изпълнил задължението си да вземе мерки за отстраняване на повредата, жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , като е допуснал движение на МПС в нарушение на изискванията на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. Правилно в процесното НП е било определено и основанието, на което е ангажирана отговорността на К., а именно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с 3

Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, буква "г" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

По съществото на административното обвинение, съдът намира извършеното нарушение за доказано по несъмнен начин, съобразно контекста на изложеното по-горе. От субективна страна то е било извършено виновно, тъй като деецът е съзнавал факта, че няма право да управлява технически неизправно МПС, но въпреки това го сторил, т. е. съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и целял настъпването им.

Няма как нарушението да бъде прието за маловажно по смисъла на чл.

28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасното в сравнение с други нарушения от същия вид, като дори се установи от показанията на св. Г., че при проверката за изправност на гумите те са износени, без грайфер на места, с възможност да се спукат и да се стигне до по сериозни последствия. Процесното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения, за да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от горепосоченото, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000954, издадено на 20.12.2022г. на Н.П.М. - и. д. ДИРЕКТОР на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив (съгласно заповед № 346/02.09.22г), с което на Д.

Г. К., ЕГН :**********, гр. ** е наложено административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лв. на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата вр. чл. 101 ал.4 и вр. с Приложение 5, част 1, т.5.2.3., буква „г“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г на МТИТС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5