Решение № 593 от 20.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Разград, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, 1 П. СТОЯНОВА, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330101852 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. К. от гр. Разград, чрез адв. Б. Л. от АК София, против „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 270,02 евро, представляваща недължимо платено за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените „такса 40 лв. за разглеждане“, „такса 2 % за отпускане“, както и всякакви други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси, неустойки и разходи, свързани с Договор за потребителски кредит № 205LDR-000123/25.11.2011 г., които не се дължат, поради недействителност на същия, за периода от датата на сключване на договора за кредит до 04.06.2026 г. - датата на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград и сумата от 50 евро – частично от сумата 10 000 евро, представляваща недължимо платено за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените „такса 40 лв. за разглеждане“, „такса 2 % за отпускане“, както и всякакви други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси, неустойки и разходи, свързани с договора за кредит, които не се дължат, поради недействителност на договора за кредит, за периода след 04.06.2026 г. - датата на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград, до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Претендира разноските по делото.

Сочи, че на 25.11.2011 г. между ищцата и ответната банка бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 8 600 лева, по който до м. октомври 2016 г. били погасени над 9 000 лв.

1

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2567/2021 г. по описа на РС Разград, въз основа на която ищцата била осъдена да заплати следните суми: 6 219,60 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.12.2021 г. до окончателното плащане; 3 429,07 лв. просрочена договорна лихва от 15.10.2016 г. до 15.11.2021 г.; 1 498,86 лв. просрочена наказателна лихва от 15.10.2016 г. до 12.03.2020 г.; 2 426,70 лв. просрочена наказателна лихва от 14.05.2020 г. до 09.12.2021 г.; 321,48 лв. разноски по делото. Срещу така издадената заповед не било постъпило възражение. Видно от нейното съдържание, съдът не извършил проверка за съответствието на договора за кредит със ЗПК и евентуалното наличие на неравноправни клаузи. Въз основа на издадения изпълнителен лист по делото, било образувано изпълнително дело № 539/2022 г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов с район на действие ОС Разград.

Ищцата инициирала съдебно производство срещу банката, твърдейки недействителност на сключения договор за потребителски кредит, като претендирала недължимо платеното, след приложение на санкциите по чл. 23 от ЗПК. Тази претенция представлявала частичен иск в размер на 2 639,11 евро от общо дължими 10 225,82 евро. С влязло в сила решение № 390/05.07.2026 г. по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград, процесният договор бил признат за нищожен и банката била осъдена да заплати на ищцата сумата от 2 639,11 евро, предявена като частичен иск от общо 10 225,82 евро, представляваща получена без правно основание сума по недействителния Договор за кредит № 205LD-R-000123/25.11.2011 г.

С настоящата искова молба се претендира разликата между заявената по гр. д. № 1714/2025 г. на РС Разград претенция от 2 639,11 евро и констатираната от съда към датата на приключване на съдебното дирене 04.06.2026 г., сума от общо 4 909,13 евро (9 601,44 лв.) или 2 270,02 евро.

Заявява се и претенция за събраните от съдебния изпълнител след 04.06.2026 г. суми в размер на 50 евро, частично от 10 000 евро.

В исковата молба за изложени подробни съображения относно допустимостта и основателността на заявените претенции, като ищцата се позовава на правото на ЕС и практиката на СЕС. В заключение счита, че след като при издаване на заповедта за изпълнение съдът не е извършил проверка за действителността на договора за кредит, респективно - не е приложил санкциите при отчетено нарушение на потребителското законодателство, то въпросът за преразглеждането му е допустим. С влязлото в сила решение № 390/05.07.2026 г. по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград въпросът за действителността на договора вече бил разрешен между страните със стабилен съдебен акт. А решението по уважения частичен иск за парично вземане се ползвало със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД депозира отговор, с който признава изцяло предявените осъдителни искове по основание и размер. Моли съдът да се произнесе с решение по реда чл. 237 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи разноските в тежест на ищцата.

2

Сочи, че на 12.08.2026 г. в „ПИБ“ АД постъпила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Мариян Петков рег. № 851 с район на действие СГС по образуваното при него изп. д. № 20268510402800 с искане за доброволно заплащане на присъдените в полза на ищцата суми въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на Районен съд Разград.

Банката своевременно заплатила дължимите суми, а ищцата не била подавала до „ПИБ“ АД писмено искане, което да даде основание за проверка на сметката, водена на нейно име, за да бъде установена недължимост на платеното за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, застрахователни премии, такси и други. По воденото установително производство по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград, след приетите по делото две експертизи - съдебно-счетоводна и финансово-икономическа, се установило, че размерът надхвърлял предявения по делото иск, но съдът бил ограничен от заявения петитум и не можел да присъди повече от поисканото съгласно чл. 235 ал. 1 от ГПК. В хода на производството ищцата не направила искане за изменение размера на исковата си претенция. Затова счита, че с поведението си Банката не била дала основание за иницииране на настоящото производство, поради което моли за прилагане правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предвид лисата на фактическа и правна сложност на делото и сравнително ранния етап, на който същото приключвало, с оглед извършената защита и изхода на спора, не следвало да се дължат и такси за правна защита. В условия на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпило становище с вх. № 12808/15.10.2026 г. от процесуалния представител на ищцата, с което уведомява съда, че не възразява да се даде ход на делото и с оглед признаване на иска от страна на ответника, моли за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК при признание на иска с присъждане на разноски в производството.

Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 19.10.2026 г., на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдебното дирене е прекратено. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като с признанието на иска ответникът прави изявление, че не оспорва както дължимостта на сумите, които се претендират, така и фактите, които пораждат това право. Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, отговора на ответника по чл. 131 от ГПК, както и депозираното писмено становище в откритото съдебно заседание, счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и да постанови решението си, съобразно признанието на иска. Посочената разпоредба предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като в отговора на исковата молба 3 ответната банка признава предявения от ищцата иск. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда.

По делото са приети, като писмени доказателства, Договор за кредит, погасителен план, приложено е в цялост и гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград, решението по което е влязло в сила на 04.08.2026 г.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени и постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата разноски за настоящото производство в размер на 640 евро, от които 120 евро за държавна такса и 520 евро с ДДС адвокатско възнаграждение.

В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника за прилагане нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Това не е така – в случая, с бездействието си банката е дала повод за завеждане на делото, тъй като решението по гр. д. № 1714/2025 г., с което процесният договор е признат за недействителен, е влязло в сила на 04.08.2026 г., а производството по настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана в съда на 17.08.2026 г. Именно липсата на доброволно плащане от страна на ответника на недължимо платените от ищцата суми по нищожния договор, е станало повод за завеждане на настоящото дело.

Ответникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което също е неоснователно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Така при два предявени иска обективно съединени в настоящото производство и съобразявайки разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, адвокатското възнаграждение възлиза на 701,89 евро с ДДС, поради което договореният между ищцата и пълномощника хонорар от 520 евро с ДДС не е в прекомерен размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К. с ЕГН ********** от *********************, следните суми: 2 270,02 евро (две хиляди двеста и седемдесет евро и два цента), представляваща недължимо платена възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените „такса 40 лв. за разглеждане“, „такса 2 % за отпускане“, както и всякакви други 4 възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси, неустойки и разходи, свързани с Договор за потребителски кредит № 205LD-R-000123/25.11.2011 г., поради установена недействителност на същия, за периода от датата на сключване на договора за кредит до 04.06.2026 г. - датата на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград, както и 50 евро (петдесет евро) – частично предявени от сума в размер на 10 000 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените „такса 40 лв. за разглеждане“, „такса 2 % за отпускане“, както и всякакви други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси, неустойки и разходи, свързани с договора за кредит, поради недействителност на същия, за периода след 04.06.2026 г. датата на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1714/2025 г. по описа на РС Разград, до датата на прекратяване на съдебното дирене по настоящото дело.