Решение № 1309 от 03.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110109581 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ищата Д. Ф. Д.

ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ №**, чрез ЕАД Е. И., Булстат ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б." №* срещу ответника „С. -К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл.„О.“ № ***, чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. – САК, съдебен адрес: гр. С., ул. „О. П.“ № **, офис *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 561,00 лева, платена без правно основание по нищожен договор за потребителски кредит № 585514/14.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025г. до окончателното плащане.

Посочен е начин на плащане – пощенски запис.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба и в уточнителни молби от 10.09.2025г. и от 26.02.2026г. се твърди, че сумата е платена без основание, при наведено твърдение за нищожност на договора за кредит, сключен с ответното дружество, поради противоречие с добрите нрави / чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, доколкото в договора, заемателят е бил задължен да заплаща неустойка и такса удължаване, които суми следвало да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска По този начин се настоява, че са били заобиколени материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем.

С горното се обосновава правния интерес от предявената искова претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответникът „С. -К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл.„О.“ № ***, с който се изразява становище за валидност на договора за кредит, която произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в 1 изискуемата от закона форма. Отделно от това, се счита, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.

Представен с отговора е договора за потребителски кредит

№585514/14.12.2019 г., Стандартния европейски формуляр, който е предоставен на потребителя преди сключването на договора и Общите условия към договора.

Не се оспорва, а се признава получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи, са действителни.

При изложеното се настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски, за което допълнително ще се представи списък по чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит № 585514/14.12.2019г., както и за предоставянето на заемната сума на ищеца, което е прието за безспорно на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.

Видно от Договор за потребителски кредит № 585514/14.12.2019г., Погасителен план към него и Стандартен европейски формуляр, се установява, че чистата стойност на кредита (подлежаща на получаване на главница по кредита) е в размер на 600 лева, платима разсрочено на 12бр. месечни вноски. ГПР е в размер на 42.58%. Договорено е заплащането на неустойка съглосно чл.31 от договора вр. с чл.25 ал.5 от ОУ, при неспазване на условията по чл. 23 ал. (2) от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ, в който случай потребителят ще следва да заплати неустойка в размер на неустойката посочена в Погасителния план Приложение 2 от Договора. Видно от погасителния план, приложен към процесния договор за кредит, неустойката е включена в месечната вноска и самата тя възлиза на сума от 522,91лв. Или получения заем от 600лв., с включена неустойка възлиза на общо 1266,72лв. за целия период на договора/12 месеца/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен съобразно нормата на чл. 23 ЗПК.

В т.55 от решението по дело C-714/22 изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора, задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието посочено в цитираното решение).

Когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него възнаграждения за услуги/като в случая, не е посочен размера на допълнително изисканата за плащане неустойка/, целият договор следва да се приеме от националния закон за нищожен, поради което и на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор е недействителен. На осн. чл.23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че предявената искова претенция относно недължимостта на сумата от 561лв, следва да бъде уважена, доколкото е налице признание на неизгоден факт от страна на ответника, че е налице заплащане на 2 посочената сума.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция подлежи на уважаване.

По разноските:

Предвид изхода на делото, редовно отправено до съда искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на процесуалният представител на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, който размер съда определя съобразно положения труд в размер на 76,69 евро.

На основание чл.78а ал.2 от ГПК, ищцовата страна, следва да бъде осъдена 30,68 евро в полза на Окръжен съд – Варна, предвид отправено искане, разпореждане и издаден РКО/на л.84-87 от делото/.

На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати дължима държавна такса по делото в размер на 25,56 евро.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, ответника „С. -К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл.„О.“ № ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „О. П.“ № **, офис *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищата Д. Ф. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„М.“ №**, със съдебен адрес: гр.П., ул. „Б." №*, сумата в размер на 286,83 евро/561,00 лева/, платени без правно основание по нищожен договор за потребителски кредит №585514/14.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. -К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл.„О.“ № ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „О. П.“ № **, офис *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЕАД Е. И., Булстат ***, представлявано от адв.Е. Г. И., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б." №*, сумата в общ размер на 76,69 евро, разноски за адв.възнагражедине на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответника „С. -К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл.„О.“ № ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „О. П.“ № **, офис *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата в размер на 25,56 евро, дължима държавна такса по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78а ал.2 от ГПК, ищата Д. Ф. Д. ЕГН

**********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ №**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, сумата в размер на 30,68 евро, разноски за неявяване в информационна среща за процедура по медиация.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4