Определение № 333 от 04.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501905 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 6386/02.12.2024 г. на РС Карнобат, предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:

207172790, против Определение № 833 от 22.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 1134/2024 г. по описа на Районен съд Карнобат , с което е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Д. Ж. Г. от ***, за сумите от 500,65 лв - главница, договорна лихва в общ размер на 35,55 лв, възнаграждение по гаранционна сделка 223,80 лв, разходи и такси по извънсъдебно събиране 45 лв, мораторна лихва от 81,45 лв и законова лихва от датата на завеждане на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.

По-конкретно се твърди, че дружеството е изпълнило дадените му с Разпореждане № 1623 от 08.11.2024 г., указания на съда да предостави информация за извършени от страна на длъжника погасителни плащания.

Признава се, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда от същото разпореждане, да представи Договора за цесия, чрез който е придобито процесното задължение, но се твърди, че в депозираната уточняваща молба, жалбоподателят подробно е изложил съображенията си, поради които счита, че не следва да предоставя на заповедния съд Договора за цесия.

Твърди се, че с обжалваното определение заповедният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.411 ГПК, поради което и е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението.

1

Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика, ч е изискването по чл.410, ал.3 от ГПК за прилагане към заявлението на договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, при вземане от договор, сключен с потребител, касае само договора, приложенията и общите условия, с оглед въведеното от законодателя с изменението на ГПК с ДВ бр.100 от 2019 г. задължение за служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Твърди се, че нормата на чл.410, ал.3 ГПК /нова, ДВ бр.100/2019 г./ следва да се разглежда съвместно с нормата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /нова, ДВ.бр.100/2019 г./, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда, до който е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Твърди се, че нормата на чл.410, ал.3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл, а договорът за цесия и връчването на уведомлението за същата до длъжника за нея, не са сред доказателствата, изброени в чл.410, ал.3 ГПК.

Твърди се, че заповедният съд е излязъл извън границите на проверката, предмет по чл.410 ГПК, тъй като единственото доказателство, което е следвало да бъде представено, е договорът за потребителски кредит съгласно чл.410, ал.3 ГПК, предвид изискването на чл.411, ал.2, т.З ГПК за проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договор, което изискване дружеството-заявител е изпълнило.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на издаване на исканата заповед за изпълнение.

Не са представени нови доказателства.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството пред първоинстанционния РС Карнобат е образувано по подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД с ЕИК 207172780, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Д. Ж. Г. от *** за сумите: 500,65 лв главница; 35,55 лв договорна лихва, 223,80 лв - възнаграждение по гаранционна сделка; 45 лв разходи и такси по извънсъдебно събиране; 81,45 лв - мораторна лихва и законова лихва от датата на завеждане на заявлението в съда до изплащане на вземането. Твърди се, че претендираните парични вземания произтичат от Договор за паричен заем № 4826975 от 19.06.2023 г., сключен между длъжницата като заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател, по силата на който заемодателят е предоставил на длъжницата заем в размер на 600 лв, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 58,06 лв на 13 двуседмични погасителни вноски в размер на по 50,62 лв всяка.

2

Посочено е, че размерът на ГПР по договора е определен съобразно изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Посочено е още, че съгласно клаузите на договора, длъжницата се е задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечения – 2 физически лица – поръчители, отговарящи на изброените в договора изисквания към тях; или банкова гаранция с бенефициер заемодателя; или одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че длъжницата е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по който се е задължила да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 290,94 лв, платимо на разсрочени вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем.

Сочи се, че длъжницата не е изпълнила задължението си да върне заемната сума, съгласно договора за заем, поради което заемодателят е отправил искане до дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на всички изискуеми задължения на заемателя по процесния договор, който е заплатил на заявителя сумата от общо 633,12 лв за погасяване на задълженията на длъжницата към заемодателя.

Твърди се, че длъжницата не е погасила задължението си към дружеството-гарант, включващо както платената от дружеството сума на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, така и възнаграждението по гаранционната сделка.

С Рамков договор за Покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 07.05.2024 г., „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД вземания, между които, по твърдение на заявителя, и вземането към длъжницата Г..

С разпореждане № 1623/08.11.2024 г. съдът е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, като е указал на заявителя да отстрани в тридневен срок констатираните от съда нередовности на заявлението, като: представи Договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 07.05.2024 г. между „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД като цесионер и „Файненшъл България“ като цедент, с който са му прехвърлени вземанията по Договор за предоставяне на гаранция № 4826975 от 19.06.2023 г. относно задълженията на Д. Ж. Г.; да заяви какви задължения е платила Г. по договор за паричен заем № 4826975 от 19.06.2023 г., в какъв размер и кога; да посочи какви задължения е платило дружеството-гарант на заемодателя и какви точно задължения се включват в сумата от 633,12 лв, които са платени на заемодателят по договора за паричен заем от гаранта.

Разпореждането е връчено на заявителят на 13.11.2024 г.

В предоставения му срок заявителят е депозирал молба, в която са посочени размерът на извършените плащания на длъжницата към първоначалния кредитор, и е заявено, че липсва задължение за заявителя да представи договора за цесия. Заявено е твърдение, че са изпълнени всички законови изисквания на заповедния съд, поради което той следва да издаде заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

3

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по съображения, че заявителят не е отстранил нередовностите в заявлението. Посочено е, че претендираните вземания произтичат от договор за паричен заем, сключен с потребител по смисъла на ЗЗПотр. Посочено е, че съдът дължи проверка дали заявлението е редовно от външна страна и дали отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, като съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане; да се установи изискуемостта му; както и, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК, служебно да се извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. Съдът е приел, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са свързани помежду си, тъй като гаранцията обезпечава кредита; в договора за паричен заем е уговорена клауза за гаранция с одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, която е задължителна (чл.4), а в договора за поръчителство е уговорено, че възнаграждението на гаранта се заплаща към вноските по договора за заем (чл.3), даже вноските към гаранта са с приоритет пред вноските по отпуснатия кредит. Съдът е приел, че по този начин с уговореното възнаграждение за гаранция, което се начислява към погасителния план и на първоначалния кредитор е възложено да събере вземането на гаранта, се заобикаля закона и ограничението на чл.19 от ЗПК и чл.10а от ЗПК, и се стига до оскъпяване на кредита и прикрито възнаграждение за кредитора. Посочено е още, че в Договора за паричен заем не е ясно как е формиран ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 от ЗПК, като всяко едно от посочените по-горе нарушения е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. Отделно е посочено, че поради непредставянето на договора за цесия, от който заявителят извлича качеството си на кредитор, съгласно т.2б от ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, заявлението не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2, вр.чл.127, ал.1, т.4 ГПК, заявлението следва да се отхвърли изцяло на основание чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за паричен заем № 4826975 от 19.06.2023 г., се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е предоставил на длъжницата като заемател заем в размер на 600 лв, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 58,06 лв на 13 двуседмични погасителни вноски в размер на по 50,62 лв всяка; с фиксиран годишен лихвен процент – 35%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит; ГПР – 41,21%, за който в договора е посочено, че е изчислен по формулата и съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и Приложение № 1 към него, и при следните допускания: „договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съотв.няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по 4 договора, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.“. В чл.9 от договора е уговорена възможност за обявяване от заемодателя на заема за предсрочно изискуем в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължения по договора.