Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 496 от 01.08.2024, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 107/2024
Вид
Решение № 496
Подписан
01.08.2024
В сила
29.08.2024
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Силистра, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100107 по описа за 2024 година

Ищецът ЕТ Т. М. В. с фирма „С. – Т. В.“ твърди, че закупил търговското си предприятие от предишния собственик Я. В. чрез договор за прехвърляне на предприятие от 19.04.2012 г. (преди това предприятието било с фирма ЕТ „С. – Я. В.“). Към този момент предприятието се обслужвало счетоводно от ответницата, която държала и печата на ЕТ и извършвала от негово име всички действия пред държавни институции. След придобиване на предприятието ищецът продължил да ползва услугите на ответницата, която била негов семеен приятел, но тя не разполагала с неговия печат, тъй като той се съхранявал в дома му.

В периода след 2016 г. ищецът назначил в предприятието си само един служител – Р. С. Н., която работила няколко месеца, а след това се оказало, че е бременна, поради което излязла в отпуск за бременност и раждане и впоследствие договорът бил прекратен. Въпреки това през 2017 г. и 2018 г. ищецът започнал да получава съобщения от НАП за дължими суми за осигуровки на служители на предприятието, но след като съпругата му се свързала със счетоводителката, тя я уверила, че е станала грешка и обещала да оправи нещата. Впоследствие ищецът получавал и други сходни съобщения, но ответницата всеки път му давала едно и също обяснение и обещавала, че проблемът ще бъде разрешен.

Един ден през 2020 г. в дома на ищеца се явили служители на Главна инспекция по труда – Силистра, които се интересували от множество служители на фирмата, всичките млади майки, за които той нямал информация, че са назначени в неговото предприятие. Тогава ответницата 1 признала пред него, че е назначила тези служителки без негово знание и съгласие с цел да получават обезщетение след като родят – тя подписала трудовите договори вместо работодателя и положила печата, който впоследствие се оказал този на ЕТ „С. – Я. В.“. Същевременно ищецът не знаел за назначаването на служителките, не бил попълвал или подписвал декларации образец 1 и 6 за тях (декларации за социално осигуряване) и не бил плащал за тях осигуровки. В крайна сметка НОИ издал ревизионен акт за начет срещу ищеца № РА-5-18-0092664 от 24.08.2021 г., чрез който като задължения на ЕТ били начислени изплатените от НОИ обезщетения за бременност и раждане на В. П. В., мнима служителка на ЕТ, и обезщетения за отглеждане на малко дете заедно с лихви за забава в общ размер от 13882,16 лв. Ищецът счита, че начисленото му задължение представлява претърпяна от него вреда в резултат на неправомерното поведение на ответницата, поради което моли съда да я осъди да му заплати обезщетение в размер на 13882,16 лв., законна лихва за периода от 24.08.2021 г. до 24.01.2024 г. в размер на 3764,40 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.01.2024 г., до окончателното му плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата К. Х. Д. не депозира писмен отговор на предявения срещу нея иск, а в съдебно заседание признава иска, както и относимите към предмета на делото факти - че е осъществявала счетоводна дейност по отношение на търговското предприятие на ищеца на граждански договор, че е назначила лицето В. П. В. на трудов договор във фирмата на ищеца без негово съгласие, че е подписала трудовият договор от негово име, както и че назначеното лице не е упражнявало реално трудова дейност на посочената в договора длъжност.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът прави искане за постановяване на решение по признание на иска.

Съгласно чл. 237, ал. 2 във вр. ал.1 ГПК когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че същото се основава на направеното признание. Ал. 3 на същата разпоредба съдържа забрана за постановяване на решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В настоящия случай съдът намира, че условията за постановяване на решение при признание на иска са налице, тъй като такова признание е направено, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, съответно страната би могла да се разпорежда с него. Поради тези причини предявените искове следва да се уважат, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се присъдят и 2 направените по делото разноски в размер на 705,86 лв. за държавна такса и 2500 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК във вр. чл. 237 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Х. Д. с ЕГН ********** от гр. Г. ,общ. Г., обл. С., ул. „Л.

Д.“ № да заплати на ЕТ Т. М. В. с фирма „С. – Т. В.“ с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № сумата от 13882,16 лв. (тринадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лв. и 16 ст.), представляваща обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на обстоятелството, че като счетоводител на ЕТ ответницата назначила фиктивно на трудов договор без неговото знание и съгласие лицето В. П. В., което обезщетение е формирано от размера на задължението по ревизионен акт за начет срещу ищеца № РА-518-0092664 от 24.08.2021 г. на ТП на НОИ – Силистра, което той заплатил, законна лихва върху тази сума за периода от 24.08.2021 г. до 24.01.2024 г. в размер на 3764,40 лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и четири лв. и 40 ст.), законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.01.2024 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 705,86 лв. (седемстотин и пет лв. и 86 ст.) за държавна такса и 2500 лв. (две хиляди и петстотин лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 3