Решение № 99 от 25.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 210/2025
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, точка 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 24, ал. 1, точка 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Велико Търново, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000210 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 147/17.12.2024 година по т. д. № 129/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на В. С. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В.в И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 50 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 250 000 лева за главницата и за периода 19.06.2023 година – 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни; обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. М.ов И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 25 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 100 000 лева за главницата и за периода 19.06.2023 година – 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни; обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Е.ева И.а при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 50 000 лева, заедно с 1 компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 200 000 лева за главницата и за времето от 19.06.2023 година до 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни.
С посоченото решение на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В.в И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 100 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 150 000 лева за главницата и за периода 19.06.2023 година – 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни; обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. М.ов И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 25 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 250 000 лева за главницата и за времето от 19.06.2023 година до 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Е. Г. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В.в И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 30 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 100 000 лева за главницата и за периода 19.06.2023 година – 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни; обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. М.ов И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 7 500 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 100 000 лева за главницата и за времето от 19.06.2023 година до 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни; обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Е.ева И.а при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 20 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 200 000 лева за главницата и за периода 19.06.2023 година – 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни.
С посоченото решение на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за 2 застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на В. В. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. М.ов И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 25 000 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 100 000 лева за главницата и за времето от 19.06.2023 година до 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на А. Д. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. М.ов И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година в размер на 2 500 лева, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 100 000 лева за главницата и за периода 19.06.2023 година – 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни.
С посоченото решение на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на В. В. А., А. Д. А. и Д. Д. А. обезщетение за претърпени от Д. Ц. А. (починал в хода на производството по делото) от смъртта на М. М.ов И. при пътнотранспортно произшествие на 16.07.2022 година неимуществени вреди в качеството им на негови наследници в размер на по 8 333.34 лева на всеки един от тях, заедно с компенсаторна лихва, считано от 19.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; до размер на 100 000 лева за главницата, предявена от Д. Ц. А., и за времето от 19.06.2023 година до 18.09.2023 година за компенсаторна лихва претенциите са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на държавна такса по сметка на Окръжен съд Плевен в размер на 13 700 лева.
С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. Н. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 41 400 лева с данък върху добавената стойност.
Със същото решение В. С. И. е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 40 812 лева.
С посоченото решение Д. Д. А. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 24 476 лева.
3
Със същото решение Е. Г. П. е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 34 911 лева.
С посоченото решение В. В. А. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 830 лева.
Със същото решение А. Д. А. е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 179 лева.
С посоченото решение В. В. А., А. Д. А. и Д. Д. А. са осъдени да заплатят на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение по предявения иск от Д. Ц. А. поравно сума в размер на 7 830 лева (всеки един по 2 610 лева).
Със същото решение В. С. И., Д. Д. А., Е. Г. П., В. В. А., А. Д. А. да осъдени да заплатят общо поравно на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за вещи лица в размер на 5 577.89 лева.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А. И. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с която атакува частично Решение № 147/17.12.2024 година по т. д. № 129/2023 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – присъдено е прекомерно или неследващо се обезщетение.
Относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди на:
В. С. И. от смъртта на неговия внук М. М. И.;
Е. Г. П. за смъртта на неговия внук М. В.в И., правнук М. М. И.;
В. В. А. за смъртта на нейния внук М. М. И.;
А. Д. А. за смъртта на неговия племенник М. М. И.; на наследниците на ищеца Д. Ц. А., заменен в процеса по реда на чл. 227 от ГПК от Д. Д. А., А. Д. А. и В. В. А., за смъртта на неговия внук М. М. И., като разширен кръг от наследници – не е проведено главно и пълно доказване да са налице „особено близка връзка с починалия“ и „действително претърпени от смъртта му вреди“ (Тълкувателно решение № 1/2018 година на ОСНГТК на Върховния касационен съд), обосноваващи правото на обезщетение за неимуществени вреди. Връзките между изброените лица следва да се разглеждат като типични за традиционното български общество, без да съществуват конкретни житейски обстоятелства, обосноваващи по-дълбок или необичаен характер на взаимоотношенията. Налице са преки роднини или наследници, които подлежат на обезщетяване за вреди поради близко отношение приживе с покойните, което обуславя изключване на роднините от разширения кръг. Създаването на „извънредни“ отношения с разширен кръг роднини предполага изключителни и рядко срещани обстоятелства. Житейски нелогично е да се твърди, че между покойния и преките му наследници не е съществувала силна връзка, но такава има с разширения кръг роднини.
Излагат се подробни съображения за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга, очертан в двете постановления на Пленума на 4
Върховния съд. Отсъждането на обезщетение на всички лица от разширения кръг е в противоречие с принципите за справедливост и последователност.
Относно претенцията на Д. Д. А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. В.в И. и М. М. И.:
Съставът на първостепенния съд е заключил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди от кончината на М. И. е в размер на 100 000 лева. С Молба от 4.06.2024 година са представени писмени доказателство, приети в съдебно заседание на 4.07.2024 година, за заплатено от застрахователя обезщетение в размер на 100 000 лева в полза на Д. А. за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на М. И. (на 5.04.2024 година по сметка на адвокат Н. Н. е изплатено обезщетение по Щета № 2310019127, предназначено за Д. А.). Претенцията на Д. Д. А. към момента на постановяване на решението от Окръжен съд Плевен е неоснователна.
Определената сума за обезщетяване на неимуществените вреди на Д. Д. А. от смъртта на сина М. И. – 250 000 лева, е прекомерно висока и не съответства на съдебната практика.
Частта, в която тази претенция е уважена за 25 000 лева, подлежи на отхвърляне. Нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е приложена неправилно – отсъдено е прекомерно високо обезщетение. Цитира се съдебна практика. Излагат се аргументи за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Оспорва се размера на отсъденото обезщетение на Е. Г. П. във връзка със смъртта на дъщеря му М. Е.ева П.а (прието е обезщетение в размер на 120 000 лева, от които 100 000 лева са изплатени доброволно от застрахователя, дължими са 20 000 лева). Сочат се аргументи, че справедливото обезщетение за този ищец не следва да надхвърля 100 000 лева.
Направено е искане да се отмени Решение № 147/17.12.2024 година по т. д. № 129/2023 година на Окръжен съд Плевен в следните части: присъдено обезщетение за неимуществени вреди на В. С. И. от смъртта на неговия внук – 25 000 лева главница, ведно с лихвата и разноски; обезщетение за неимуществени вреди на Д. Д. А. от смъртта на лицето, с което е била във фактическо съжителство – М. В.в И., за присъдените 100 000 лева главница, ведно с лихвата и разноските върху нея; обезщетение за неимуществени вреди на Д. Д. А. от смъртта на сина М. М.ов И. – за присъдената сума 25 000 лева, ведно с лихвата и разноските върху нея; обезщетение за неимуществени вреди на Е. Г. П. от смъртта на неговия внук М. В.в И. и правнук М. М. И. – присъдени 30 000 лева, 7 500 лева – главници, ведно с лихвата и разноските върху тях; обезщетение за неимуществени вреди на Е. Г. П. от смъртта на дъщеря му М. Е.ева И.а – за присъдената сума 20 000 лева главница, ведно с лихвата и разноските върху нея; обезщетение за неимуществени вреди на В. В. А. от смъртта на нейния внук М. М.ов И. – присъдени 25 000 лева главница, ведно с лихвата и разноските върху нея;