Решение № 207 от 30.07.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Габрово, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500312 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 78 от 19.03.2025 г. постановено по гр.д. № 1039/2023 г. по описа на ***** районен съд, възложил в дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ц. С. Б., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 5, следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК Габрово, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****” № 5, с площ от 2 4 5 кв.м., при съседи: с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и

***, със сграда с идентификатор ***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор *** и е със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор *** на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 30 кв.м., с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна. Осъдил е Ц. С. Б., на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, да заплати в 6месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на дела на съделителя П. Й. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 10, вх. „А”, ет. 4, ап. 8, сумата от 26 265 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. Осъдил е Ц. С. Б., ЕГН ********** с адрес в гр. *****, ул. „*****“ № 5, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на дела на съделителя С. В. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 5, сумата от 26 265 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. Осъдил е П. Й. В., да заплати на Ц. С. Б., сумата от 6 500 лева, представляваща съответна на частта й сума относно направените от страна на ответницата Ц. С. Б., с ЕГН **********, разходи за необходими ремонтни дейности в процесния имот. Осъдил е П. Й. В., с да заплати по сметка на Районен съд - *****, държавна такса, в общ размер на 1 310,61 лева, от които – 1 050,61 1 лева, представляващи държавна такса за производството съобразно стойността на дела в съсобствеността и 260,00 лева – държавна такса съобразно уважената част от претенциите по сметки. Осъдил е Ц. С. Б., да заплати по сметка на Районен съд - *****, държавна такса, в размер на 1050,61 лева, съобразно стойността на дела в съсобствеността. Осъдил е С. В.

В., да заплати по сметка на Районен съд - *****, държавна такса, в размер на 1 050,61 лева, съобразно стойността на дела в съсобствеността.

Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 1933 от 31.03.2025 г., в срок от П. В., чрез адвокат И. от Габровска адвокатска колегия. Счита същото за неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Счита, че е допуснато процесуално нарушение при процедурата по тайно наддаване между страните претенденти /ответниците/, направили възлагателното искане, като всеки от тях следва определено о.с.з в писмена форма в затворен плик да представи на съда подписана лично или от пълномощник предложение при минимална цена на имота, с оглед ликвидиране на съсобствеността е пристъпил към изпълнение. Реализирането на процедурата е оспорено, като са изложени възражения, касаещи процесуалната и недопустимост.

Сочи, че волеизявлението е допустимо и то може да породи ефект, само при наличие на съгласие, ако е предприето след края на първото по делото заседание. Такова не е направено и същата е оспорена. Първоначално първоинстанционния съд е бил сезиран с искане в нарушение на закона за възлагателни претенции от съделителите Ц. Б. и С. В. за възлагане в дял на неподеляем жилищен имот. В преклузивният срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК няма направена валидна възлагателна претенция от един от двамата съделители /ответници/, пораждаща желаните правни действия и последици, поради което на това основание искането за възлагане в дял на процесният недвижим имот от Ц. С. Б. следва да се отхвърли като процесуално недопустимо и не следва да бъде уважено. Основният способ в конкретният случай с оглед ликвидиране на съсобствеността /приключване на делбата между съделителите по делото/ е по реда на разпоредбата на чл. 348 от ГПК -изнасяне на публична продан, тъй като другият чрез възлагане е неприложим.

Сочи, че субективно право да се иска възлагане на неподеляем имот жилище се упражнява посредством предявяване на конститутивен иск от съделител, които покрива фактическия състав на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, след като установи наличието на следните кумулативни предпоставки: основно законово изискване делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем като при откриване на наследството да е живял в него и не притежава друго жилище. В хипотезата на постановеното оспорвано решение от първоинстанционния съд Ц. С. Б. направила възлагателно искане за поставяне в дял на процесният имот не доказва фактите, че към момента на откриване на наследството смъртта б.ж.на Община ***** -С.С.Б. починал на 04.12.1996 г. имота да е служил за жилище на наследодателят и да е живяла в процесният имот. Доказването на тези правнорелеванти факти, не може да почива на предположения въз основа на регистрация по настоящ и постоянен адрес, както и липсват доказателства процесният недвижим имот да е служил за жилище на наследодателят към смъртта му. Липсват и гласни доказателства в тази насока.

Не е представена декларация за семейно и имотно състояние от съделителката Б.. По никакъв начин, не се доказва наличието на тази предпоставка. Отсъствието и е достатъчно, за да се обоснове неоснователност и недоказаност на искането и по чл. 349, ал.2 от ГПК.

Сочи, че не е налице и другата предпоставка в разпоредбата на текста- „не притежава друго жилище“. Обяснението на страната Б. по реда на чл. 176 ГПК съставлява изявление за факти, които подлежат на доказване. Те могат да бъдат ползвани само когато съставляват изявления за неизгодни за нея факти, което съдът следва да цени наред с всички доказателства. Доказателства в тази насока не са представени. В този смисъл са задължителните указания в ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК в т.7 предложение 2-ро и предложение 4-то.

2

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, с което е възложен в дял по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Ц. С. Б. с ЕГН ********** от гр. ***** ул. „*****“ № 5 процесния имот. Претендира разноски.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника адв. Д. от ГАК. Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Счита, че с въззивната жалба се повдига ново възражение, което не е въведено в първото по делото заседание на втората фаза на процеса, а именно че от представените доказателства не може да се направи извод, че същата към смъртта на наследодателя е живял в него, а също и тя. Счита, че законът не изисква към смъртта си наследодателя да е живял в процесния имот. Достатъчно е да съставлява жилище, да е неподеляем и към момента на откриване на наследството съделителя да е живял в него, за да иска да му се постанови в дял. Оспорва твърдението, че Ц. С. не е живяла на адреса, за което има представена декларация за семейно и имотно състояние, както и удостоверение от община *****. Моли да се остави решението в сила и претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваемия подадения отговор. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С влязло в сила Решение № 231/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1039/2023 г. по описа на Районен съд - *****, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК Габрово, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****” № 5, с площ от 245 кв.м., при съседи: с идентификатори №№ ***, ***,

***, *** и ***, със сграда с идентификатор

***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор *** и е със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сградаеднофамилна и сграда с идентификатор *** на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 30 кв.м., с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, при квоти, както следва: за П. Й. В.

- 1/3 идеална част, за Ц. С. Б. - 1/3 идеална част и за С. В. В. - 1/3 идеална част от имота.

Обжалваното решение е постановено във фазата на извършване на делбата, в частта, в която процесния имот се възлага в дял на съделителката Ц. С. Б.. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

Втората фаза на делбата е започнала с допускане на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за поделяемостта на допуснатия до съдебна делба имот. В първото по делото заседание, Ц. Б., чрез процесуалния си представител е направила искане по реда на чл. 346 и чл. 349 от ГПК. Изрично е поискано имотът да бъде възложен в неин дял.

Представят удостоверение за постоянен и настоящ адрес на С. В. и Ц. Б.. Ответната страна се е противопоставила на искането за възлагане на имота. С протоколно определение от 25.10.2024 г., съдът е приел за съвместно разглеждане възлагателната претенция на Ц. Б., както и на ответника С. В. по чл. 349, ал. 2 от ГПК.

В заключението на вещото лице Б.И. е посочено, че имотът е неподеляем. Същото е било оспорено и за това съдът е назначил повторна съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице Х. се установява, че допуснатия до делба имот е реално 3 неподеляем. Действителната му пазарна стойност към датата на оЦ.та е 78 796,00 лв.

Определени са квотите на съделителите- 26 265,00 лв. за всеки един от тях.

В съдебно заседание от 24.02.2025 г., С. В. е оттеглил възлагателната си претенция.

Съделителката Ц. Б., в съдебно заседание от 06.12.2024 г. е дала обяснение по чл. 176 от ГПК, че на свое име няма нищо. В имота в село Горна Росица не може да се живее и там са общо петима наследника. Невярно се оказва твърдението, че Б. е представила по делото декларация за семейно и имотно състояние.

Други процесуални действия в първата инстанция не са извършени.

За да постанови решението си първоинстанционния съд относно възлагателната претенция на съделителката Ц. С. Б. е приел, че ответницата Ц. С. Б. е предявила искането в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Приел е, че няма спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателите на страните Д.Л. Б. и С.С.Б., в условията на съпружеска имуществена общност. С Решението по първа фаза на делбата е установено, че С.С.Б. е починал на 04.12.1996 г., като негови наследници са: 1/ Д.Л. Б. – съпруга, починала на 01.08.2013 г., която е оставила за наследник П. Й. В.; 2/ Ц. С. Б. – дъщеря и 3/ С. С. Б., починала на 03.10.2022 г. и оставила за наследник С. В. В..

Приел е, че делбеният имот е жилище, което е неподеляемо, според съществуващите технически правила и норми, като не е спорно, че Ц. Б. е живяла в него към момента на откриване на наследството и не притежава други недвижими имоти, освен идеална части от процесните недвижими имоти и идеална част от имот в с. Горна Росица. Приел е, че когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участват трети на наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците. С оглед изложеното, съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК и в дял на ответницата Ц.