Решение № 3827 от 14.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3827 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря А. Т. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110146764 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено при условията на разделност съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 260,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 597,73 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г.; 4,30 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., както и 1,92 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 21744/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Н. Р. П. и П. Н. П., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..... но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Сочи, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира посочените по-горе суми при условията на разделност и 1 при следните квоти: по отношение на Н. Р. П. – 1/4, а именно: 565,07 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 149,43 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г.; 1,07 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., както и 0,48 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на П. Н. П. – 3/4, а именно: 1 695,20 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 448,30 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г.; 3,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., както и 1,44 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Н. Р. П. и П. Н. П. не са подали отговор на исковата молба, но с възраженията си по чл. 414 ГПК в рамките на заповедното дело излагат доводи, че за периода, за който се отнасят исковите претенции, апартаментът е бил продаден.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... изразява становище, че дяловото разпределение е законосъобразно извършено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че от страна на ищеца не са изпълнени дадените му с доклада по делото от 04.12.2022 г. указания да уточни размера на претенцията си за главница за цена на услуга за дялово разпределение по отношение на ответника Н. Р. П. – 1,07 лв., както се посочва в петитума на исковата му молба, или 1,08 лв., както се посочва в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г., поради което съдът приема, че същата се поддържа от него в изначално заявения размер от 1,07 лв.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В случая, с протоколно определение от открито съдебно заседание на 09.03.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно доставянето на твърдяното количество топлинна енергия, възлизащо на посочената от ищеца стойност. За да достигне до този извод съдът е съобразил липсата на изразено от страна на ответниците Н. Р. П. и П. Н. П. становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, както и преклузията, която настъпва за тях в първото по делото открито съдебно заседание, в което 2 те не са се явили и не са изпратили свой процесуален представител. Нещо повече, липсата на оспорване от тяхна страна на релевантните за спора факти съдът анализира във връзка с приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – договор № 37/28.02.2002 г. с предмет „Извършване на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на топлинни разходи“, протокол от общо събрание на етажната собственост от 08.04.2002 г. и списък към него, договор № Д-О67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между ..... и „....., съобщение към обща фактура № 0106526007/31.07.2019 г., индивидуални справки за изравнителни сметки и протоколи за извършен отчет, както и извлечение от сметка за аб. № 210104, отнасящо се за процесния период, и установяващо размера на претендираните суми. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателственото значение на приетото извлечение от сметка следва от разпоредбите на 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване от ответниците Н. Р. П. и П. Н. П. на редовността на воденото от ищеца счетоводство.

Както се посочи по-горе, с възраженията си по чл. 414 ГПК от страна на ответниците са наведени конкретни доводи за недължимост на исковите суми поради извършена продажба на процесния апартамент от тяхна страна, като по естеството си същите представляват оспорване относно наличието на облигационна връзка с ищеца в рамките на исковия период. Ето защо, доколкото на основание т. 11в от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС исковият съд дължи да съобрази заявените в хода на заповедното производство възражения на длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, то спорен по делото се явява единствено въпросът относно наличието на облигационна връзка с предмет доставка на топлинна енергия между страните по отношение на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..... в рамките на исковия период.

В тази връзка по делото се установява, че с решение от 20.12.2013 г., постановено по гр. дело № 27292/2013 г. по описа на СРС, 77 състав /л. 31-33 от делото/ е допуснато да се извърши съдебна делба между З. Р. П., Т. Р.а П., П. Н. П. и Н. Р. П. по отношение на следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 2 с настоящ административен адрес: ....., заедно с таван № 17 и мазе, както и 0,889 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, при следните квоти: за З. Р. П. – 1/4 идеална част, за Т. Р.а П. – 1/4 идеална част, за П. Н. П. – 1/4 идеална част и за Н. Р. П. – 1/4 идеална част, като видно от отбелязването върху него, решението е влязло в законна сила на 04.05.2015 г., т. е. преди исковия период, който е 01.05.2018 г. 30.04.2019 г. Влязлото в сила решение по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК установява със сила на присъдено нещо състоянието на съсобственост между съделителите по отношение на делбения имот и при посочените в него квоти, поради което съдът приема, че въз основа на решението от 20.12.2013 г. ответниците по делото П. Н. П. и Н. Р. П. се легитимират като носители на по 1/4 идеална част от правото на собственост върху делбения имот, който видно от описанието и административния адрес, на който се намира, изцяло съвпада с този, за който се отнасят претенциите за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. Установява се още, че впоследствие процесният имот е бил предмет на 2 броя разпоредителни сделки съответно от 19.12.2016 г., обективирана в нотариален акт № 191, том I I , нот. дело № 341/2016 г. /л. 24-28 от делото/, както и от 27.10.2017 г., обективирана в нотариален акт № 14, том III, нот. дело № 360/2017 г. /л. 29-30 от делото/, по силата на които ответницата П. Н. П. е придобила общо 2/4 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, което означава, че общо притежаваните от нея такива възлизат на 3/4 идеални части. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие /до края на исковия период – 30.04.2019 г./ да са се осъществили други юридически факти, които да са довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се направи извод, че обемът на притежаваните от ответниците права съответства на твърдяните от ищеца такива, а именно: 1/4 – по отношение на Н. Р. П. и 3/4 – по 3 отношение на П. Н. П.. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката в качеството им на собственици на процесния имот, именно посочените лица се явяват потребители на топлинна енергия по отношение на него, респ. същите са встъпили в договорно правоотношение с ищеца, поради което и следва да отговарят за цената на доставената до него такава съобразно обема на участието си в съсобствеността.

Действително, по делото се установява, че с договор за покупко-продажба от 17.06.2019 г., обективиран в нотариален акт № 171, том II, нот. дело № 349/2019 г. /л. 14-16 от делото/, двамата ответници са се разпоредили в полза на трето за спора лице – .... със съсобствения си апартамент № 2, но доколкото това е станало след края на исковия период, именно те дължат заплащането на цената на доставената и потребена в него топлинна енергия, чиято стойност не се спори, че се равнявана на посочената от ищеца сума от 2 260,27 лв., начислена за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Н. Р. П. се явява задължен за сумата от 565,07 лв. /1/4 от 2 260,27 лв./, а П. Н. П. се явява задължена за сумата от 1 695,20 лв. /3/4 от 2 260,27 лв/., колкото са и заявените от ищеца размери, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.