Протокол № 1306 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1306 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501099 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:38 часа се явиха:

Въззивницата И. К. С., редовно и своевременно призована, явява се лично, представлява се от адв. А. Ж., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззивникът А. Ж. М., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Ж., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна ЕС С АДМ. АДРЕС ГР. В., КВ. Л., УЛ. М. № **, редовно и своевременно призована, чрез представляващ „П. д. В.“ ЕООД и адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 27614/06.04.2026г., подадена от И. К. С. и А.

Ж. М. против Решение № 1057 / 19.03.2026г. по г.д. № 20253110102154 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 31 състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. С. ЕГН********** от гр.В., ул.“Ц. П.“ №** и А. Ж.

М. ЕГН********** от гр.В., ул.“Б. №**, ет.*, ап.** срещу Етажна собственост с административен адрес гр.В., кв.Л., ул.“М.“ №**, бл.* искове за отмяна на взетото на Общо събрание на ответника проведено на 21.01.2025г. решение, обективирано под т.3 в протокола от ОС, с което е решено метода за определяне на таксите за ремонт на покрива да остане 1 непроменен, а именно поравно на ед.обект - 4 месеца по 93.59лв., на осн. чл.40 от ЗУЕС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че първоинстанциионният съд неправилно е приел, че ремонтът на покрива е разход за поддръжка и управление на общи части, съответно приложима е нормата на чл. 51 ал. 9 т. 3 от ЗУЕС. Твърди се, че ремонтът, дори и да е текущ, влиза в обхвата на пар. 1 т. 8 или 9 от ЗУЕС, като предвид факта, че същият е започнал се касае по-скоро за неотложен ремонт. И в двата случая обаче не може да се направи извод, че ремонтът на покрив може да влезе в обхвата на дефиницията на пар. 1 т. 11 и 11а от ЗУЕС за разход за поддържане или разход на управление на общите части. В този случай се прилагат нормите на чл. 6 т. 9 и чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС и разходите за ремонт се поемат съразмерно с притежаваните идеални части.

Въззивницата моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният „текущ ремонт“ по своята същност представлява дейност по „поддържане на общите части“ по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС. Тази дейност е насочена към запазване на общите части в добро състояние и се отличава от дейностите по „ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство“, визирани в чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, които по своя характер са по-мащабни и често се финансират от набраните средства във фонд „Ремонт и обновяване“.

След като извършените дейности са правилно квалифицирани като „поддържане“, то и нормата, уреждаща разпределението на разходите за тях, е тази на чл. 51 от ЗУЕС, а не на чл. 48 от ЗУЕС. С изменението на ЗУЕС (ДВ, бр. 82 от 2023 г.), в сила от 29.09.2023 г., законодателят въведе нова разпоредба – чл. 51, ал. 9, съгласно която разходите за управление и поддържане на общите части могат да се разпределят по решение на ОСЕС по един от три алтернативни начина, сред които е и този по т. 3 – „поравно на самостоятелен обект“. В конкретния случай ОСЕС е действало в рамките на своята компетентност по чл. 11, ал. 1, т.

10, б. „а“ и чл. 17, ал. 2, т. 8 от ЗУЕС, като е взело решение за извършване на разходи за поддържане на обща част и е избрало един от законово предвидените в чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС начини за тяхното разпределение.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Адв. Ж.: Нямаме възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Адв. П.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата, поддържаме отговора.

Адв. Ж.: Нямаме доказателствени искания. Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. П.: Нямаме доказателствени искания. Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от страна на въззивниците, ведно с доказателства за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от страна на въззивниците, ведно с доказателства за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Ж.: От моя гледна точка казусът е елементарен, защото е решен нормативно и опитът да бъде преиначен нормативния акт ми се струва неуспешен. Става въпрос за разлика или прилика между ремонт, разходи за управление и разходи за поддържане на елемент от етажната собственост, конкретно за покрива. В §1 т. 8 и т. 9 от допълнителната разпоредба на ЗУЕС, законодателят е постановил какво е необходим ремонт и какво е неотложен ремонт, докато в т. 11 и т. 11а е посочил разходи за управление и разходи за поддържане.

Следователно имаме два режима, които внасят разлика в сумите, които следва да заплащат собствениците на отделни жилищни имоти в етажната собственост. Тогава, когато става дума за ремонт неотложен или необходим, собствениците заплащат според чл. 6 т. 9 и чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС, съобразно частите, които притежават от общите части на сградата. Когато става дума за разходи за поддържане и разходи за управление се плаща поравно на всеки един обект от ЗУЕС, това е разрешението в закона. Аз смятам, че не може да има различно тълкуване на тези неща.

В решението на общото събрание, което ние обжалваме се говори единствено и само за ремонт. Не става въпрос за разходи за поддържане, не става въпрос за разходи за управление, за ремонт се говори. Щом се говори за ремонт дали е неотложен или необходим няма никакво значение. Ако тръгнем да разсъждаваме по-нататък как се прави един ремонт, той се прави с разрешение за строеж. Чл. 151 от ЗУТ казва кое става без разрешение за строеж, но ремонтът на покрива не е в изброените хипотези на чл. 151 от ЗУТ. Оттам нататък какво ще прави етажната собственост е друг въпрос, но като става дума за ремонт, той очевидно е различно нещо от разходи за управление и за поддръжка.

В този смисъл моля да приемете, че жалбата на моите доверители е основателна, да отмените решението на Районен съд-Варна и да отмените решението на общото събрание по т. 3 от протокола. Моля да ми присъдите разноските по делото.

Адв. П.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на основанията подробно изложени в отговора, а и днес представих в писмен вид становище. Действително става въпрос за оспорване вида на т.н. ремонт, който съставлява текущо поддържане, което етажните собственици са приели. В случай, че се касае за ремонт, какъвто въззивникът твърди, то етажната собственост има отделен фонд събрани средства за ремонт и обновление, така наречените капиталови разходи, какъвто в случая не е на лице. Става въпрос за текущо поддържане на общи части, за което общото събрание е взело решение да се разпределят така, както предвижда новата разпоредба на чл. 51 ал. 9 хипотезата на т. 3 поравно на самостоятелен обект. Това е дал право законодателя на избор и това са избрали етажните собственици между другото на 2 общи събрания – ноември месец 2025 г. и сега оспореното решение от януари 2026 г. Считаме, че да се твърди обратното без да има доказателства за вида на ремонта, какъвто се твърди е несъстоятелно най-малко, защото няма доказателства какво точно е правено в сградата. Няма данни дали ремонтът съставлява такъв, какъвто предвижда хипотезата на чл. 48 от закона, обновление и ремонт, какъвто 3 действително се прави по покрив като обща част или за текущо поддържане, каквото всъщност в случая е налице.

Предвид това моля да вземете предвид представените доказателства и да отхвърлите жалбата като неоснователна, потвърдите решението на Районен съд-Варна и съответно решението на общото събрание на етажните собственици и да ми присъдите разноските, съгласно списъка.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:46 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4