Решение № 218 от 03.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Ловеч, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500432 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 211/ 05.05.2025 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 54/ 2025 година по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ц. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че Ц. А. А. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а именно: 4 019,84 лв. - главница; 2 663,87 лв. - договорна лихва за периода от 01.03.2020 год. до 05.10.2023 год.; 1 782,71 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.03.2020 год. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и присъди сторените и предявени разноски по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на PC-гр.Ловеч, като неоснователни и недоказани. Присъдени са и съответните разноски.

1

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5864/ 15.05.2025 година от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, чрез юрисконсулт Б. Д., против решение № 211/ 05.05.2025 година по гр.д. № 54/ 2025 година по описа на РС – Ловеч. Считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало съобщаването на цесията на длъжника, тъй като уведомленията за нея не са достигнали до длъжника и в този смисъл същият не можел да се счита за уведомен за прехвърляне на вземането. Съгласно Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг., ТК, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установило, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, следва да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което следва да се приеме, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

Видно от изложеното, считат, че дружество е доказало изцяло основателността и размера на претенцията си в хода на исковото производство, както и обстоятелството, че няма постъпили плащания от ответника след сключване на договора за цесия, предвид което неправилно първоинстанционният съд не е съобразил решението си с цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, което е довело до постановяването на един незаконосъобразен акт.

Счита, че неправилно сдът е приел, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане, като развива съображения, че срокът на договора е 2 изтекъл на 05.10.2023 година, т.е. е падежирал и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважен исковите им претенции. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил е отговор.

В съдебно заседание въззивника не се представлява, представено е писмено становище.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 54/ 2025 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 28.11.2024 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, срещу Ц. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за сумата 4 019.84 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за потребителски кредит № 7000981702/ 27.05.2019 година; 2 663.87 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020г. до 05.10.2023г. и 1 782.71 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 02.03.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлениетодо окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 169.33 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за кредит за потребителски кредит № 7000981702/ 27.05.2019 година, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А., прехвърлено от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2022 година в полза на „Агенцията за събиране на вземания ЕАД.

Посочва, че за изършената цесия длъжникът е уведомен с уведомително писмо, пратено с известие за доставяне.

3

Посочва още, че размерът на отпуснатия кредит е 4 435.09 лева, преведени по лична банкова сметка на кредитополучателя. Така извършеното плащане съставлява изпълнение на задължението на Кредитора, като за кредитополучателят възниква задължение за връщане на сумата от 8 126.34 лева, на 47 броя равни месечни вноски, всяка от които по 169.30 лева, а последната погасителна вноска от 169.24 лева. Крайният срок на всички задължения по кредита е 05.10.2023 година. Твърди, че длъжникът не е платил задълженията си по кредита, поради което е начислена лихва за забава за периода от 02.03.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 1 782.71 лева, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава или неустойка на основание чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Съдът е уважил така подаденото заявление и е издал заповед № 1164 за парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.12.2024 година по ч.гр.д. № 2175/2024 година по описа на РС – Ловеч.

В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от Ц. А..

С разпореждане № 3212/ 10.12.2024 година заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е връчено на 28.08.2019 година, като в указания срок на 14.01.2025 година (клеймо 13.01.2025 година) е предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл.

415, ал.1, т.2 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 27.05.2019 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А. е сключен Ц. А. А., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя обща сума в размер от 3 000 лева. В т.7.1 от Договора е отразен общ размер на кредита 4 436.09 лева, в която сума е включена застрахователна премия в общ размер от 959.90 лева по застраховка Банк комбо Живот и Безработица. Предвидена е и еднократна такса за оценка на риска 475.19 лева, платима в деня на подписване на договора, която се финансира от Кредитора и се възстановява с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно клаузите на договора А. се задължила да върне сума в размер на 8 126.34 лева в срок от 48 месеца, на равни погасителни вноски от 169.30 лева на пето число от месеца, като срокът на договора е 05.06.2023 година. Уговорен бил фиксиран 4 годишен лихвен процент по заема – 33.67% и годишен процент на разходите – 48.77 %. Договорът съдържа погасителен план, в който е посочена само общата месечна вноска и оставащият размер главница.

Съгласно чл. 9.4 от Условия към договора за кредит, при просрочие на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата към момента законна лихва за периода за забавата върху всяка погасителна вноска.

По делото е представен договор за продажба на вземания от 30.11.2022г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК ***.

Съгласно чл. 6.4 неразделна част от Договора са приложение №1 – Списък на договори за потребителски кредити, вземанията по които се прехвърлят. В случая е представено Приложение № 1/ 30.11.2022 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 година, сключен между „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В него е отразено, че на 27.10.2023 година продавачът „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *** прехвърля на купувача „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – София договор № 7000981702/ 27.05.2019 година между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ц. А. А. с остатък 8 022.99 лева. Приложението не е подписано и не е представен договор за цесия от 18.10.2023 година.

Представено е подписано Приложение №1/ 31.01.2024 година към договор за продажба на вземания сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в което не фигурира процесното вземане.

Съгласно Приложение №4 към договор за цесия между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, продавачът е упълномощил купувача да уведомява всички длъжници (като съгласно представените по делото доказателства не фигурира процесния договор) по смисъла на разпоредбата на чл. 99, пр.3 от ЗЗД.

До А. е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, което съгласно известие за доставяне 1281248/ 30.10.2023 година на Български пощи ЕАД е непотърсена, като няма данни да е спазена процедурата по чл. 44, б) от Общите условия за валидно връчване.

Съгласно справка от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договора са платени общо 1 229.60 лева, приложени вносни бележки.

5

В хода първоинстанционното производство е изслушана СЧЕ, от която се установява, че по договора е платена сумата от 1 229.60 лева, с които е погасена главница в размер на 341.65 лева, договорна лихва 886.06 лева и наказателна лихва в размер на 1.89 лева.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 2175/ 2024 година по описа на Ловешкия районен съд, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Ц. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с който да се признае за установено по отношение на ответника Ц. А. А., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а именно: 4 019,84 лв. - главница; 2 663,87 лв. - договорна лихва за периода от 01.03.2020 год. до 05.10.2023 год.; 1 782,71 лв. обезщетение за забава за периода от 02.03.2020 год. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и присъди сторените и предявени разноски по Ч.гр.дело №2175/2024 год. по описа на PCгр.Ловеч.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.