Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 09.06.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 72/2021
Вид
Решение № 122
Подписан
09.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 21 ал.1 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.21 ал.1 т.1 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.21 ал. 4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.23 т.1 и т.4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.23 т.1 и т.4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.26 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.4 т.1-3 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.4 т.1-3 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.4 т.1-3 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.63 ал.3 · Закон за лечебните заведения
  • чл.66 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.147 ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Плевен , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Методи Н. Здравков

Красимир Ив. Петракиев

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Анелия Й. Докузова като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско дело № 20214400500072 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260 014/08.10.2020г. по гр. д. № 551/2019г. по описа на Левченския районен съд, съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК от „******" ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Белене, ***, представлявано от управителя д-р Н.В.М. срещу Е.. П. ИВ., ЕГН ****** от гр. Белене обл.

Плевен, ****** искове за признаване за установено, че ответницата Е.. П. ИВ. дължи на „***" ЕООД вземания по акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г. издаден от АДФИ, а именно сумата от 31 461,38 лв. - главница, сумата от 11 827,02 лв. - лихва върху главницата за периода от 23.01.2014г. до 21.01.2019г., сумата от 926,36лв. - лихва върху главницата за периода от 22.01.2019г. до 07.05.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/, законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г. до окончателното й плащане - за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 168/09.05.2019 г. по ч.гр.д. 303/2019г. по описа на РС Левски.

Осъдил „******"ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Белене, ул.„******, представлявано от управителя д-р Н.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Е.. П. ИВ., ЕГН ****** от гр.Белене обл. Плевен, ул.****** направените деловодни разноски 1 в размер на 4 860лв., от които 3 960лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат и 900лв. заплатени като депозити за експертизи.

Недоволни от така постановеното решение са останали ****** ЕООД гр.Белене, ЕИК ***, които чрез адв.К. К. от САК го обжалват с твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че през 2018 г. в “******” ЕООД, е извършена проверка от Агенция да държавна финансова инспекция. Периодът на инспекцията е 11.03.2013г. - 15.06.2016г., през който период управител на „***“ЕООД е била ответницата Е.. П. ИВ.. Обхватът на проверката е за законосъобразност на основанията и документалната обоснованост на отчетените от Б. разходи за начислени и изплатени парични средства на ТВ, осигуровки и ДОД на д-р П.Л.. Проверката е приключила с Акт за начет № 11-04-02/ 21.01. 2019г. на Е.. П. ИВ. за изплащане на ТВ на д-р П.Л. без да е престирала работна сила съгласно ТД № 1303/2013г.

Заплатените суми заедно с платения общ доход са 31 461,39лв., с която сума се уврежда Б.. Съдът е мотивирал решението си единствено на Част от съдебно-счетоводната си експертиза, като не обсъжда експертизата на д-р Цв.

Т.. Навеждат доводи, че в противоречие с представения ТД – л.68 от том първи от делото на ЛРС, съдът е приел от обясненията на ответницата пред АДФИ, че д-р П. Д. Л. не е имала задължение да полага труд в болницата, а само да бъде на разположение. Според тях, ответницата е възложила на д-р Л. да изпълнява длъжността лекар при 6 часово работно време, с място на работа – Анестезиология, но от обясненията на ответницата е видно че Б. няма хирургично отделение, нито отделение Анестезиология, а това предвид чл.66 ал.3 КТ следва да води до извод, че местоработата на д-р Л. е Б. в гр.Белене.

Излагат съображения, че за да е налице уговорка анестезиолога д-р Л. да е на разположение извън територията на предприятието, това се уговаря в ТД, но такава уговорка липсва. Видно от документите по ЛТД на анестезиолога, д-р П. Д. Л. живее в гр.София и при наличие на случаи в Белене, които по клиничните пътеки според заключението на д-р Цв. Т., за които тя е необходима като специалист, същите се приемат за спешни случаи, трудно може да се приеме, че тя може да бъде на разположение безусловно, при необходимост без лимит. Освен това съгласно чл.3 ал.3 от Наредба № 2/22.04.1994г. на МТСГ времето на разположение не се включва и не се отчита като работно време, а тезата възприета от РС гр.Левски, че ако д-р П.

Д. Л. не е била назначена, то Б. е щяла да загуби парите по клиничните 2 пътеки, които изискват наличието на лекар – анестезиолог намират за неприемлива. Твърдят също така, че д-р Л. е включвана в графиците за дежурства, от което следва че е трябвало да присъства физически в Б.. Това, че документално формално и фиктивно са изпълнени изискванията за сключване на Договори с РЗОК гр.Плевен по клинични пътеки, по които има изискване за лекар – анестезиолог, не води до извод че законосъобразно са изплатени ТВ на д-р Л.. Оплакват се, че ЛРС несъстоятелно счита, че Б. благодарение на д-р Л. е получила 194 914лв. за процесния период, както и че соченото като относима съдебна практика Р № 205/14.10.2019г. по гр.д. № 4825/2018г. на четвърто г.о. на ВКС на РБ сe отнася за полагане на труд от работник, който действително работи по ТПО и при изпълнение на трудовите си задължения извършва дейности, които няма право да извършва и в резултат на това Работодателят придобива доход. Казусът по настоящото дело твърдят, че е друг – въобще не е полаган труд, а са плащани ТВ, осигуровки и данъци.

За формата на вината твърдят, че след като ответницата признава пред АДФИ за уговорката с д-р Л. да е на разположение в гр.София, то тя е била на ясно, че включването на д-р Л. в графици за дежурства в гр.Белене е фиктивно, като е целяла и желала този правен резултат. Това се установява от приложените по делото документи, оформени от Работодателя, които да удостоверят, че д-р Л. работи в Б. на 6-часов работен ден и дава дежурства, въпреки че е на разположение.

Като представят писмена защита в подкрепа на доводите си, правят искане решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове и да им се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна Е.. П. ИВ. чрез адв.А. П. от ВтАК оспорва подадената жалба като неоснователна и възразява, че фактическото прилагане на анестезия на пациент е в зависимост от конкретния случай, а състоянието на разположение също по естеството си е полагане на труд. Ищцовото ЕООД не обосновават какъв е произхода и размера на вредите, а след като ТД не е развален или обявен за нищожен, то всички плащания по него имат основание и не представляват вреда. Няма вреда и за пациенти – трети лица, които са имали необгрижени спешни състояния. Сумите, изплатени като 3 заплати на д-р П. Д. Л. са във връзка с това на какви медицински стандарти като лечебно заведение следва да отговаря Б. в Белене. Като представя Списък за разноските и писмена защита със съображения в подкрепа на доводите си, претендира потвърждаване на решението.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, РС гр.Левски е приел, че от представения по делото Акт за начет № 11-04-2/21.01.2019г. се установява, че същия е съставен от държавен финансов инспектор от отдел Втори към Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност" на Агенцията за държавна финансова инспекция, при извършена финансова инспекция на „***"ЕООД гр.Белене срещу Е.. П. ИВ. - заемала длъжността управител на „***" ЕООД гр.Белене за времето от 14.06.2012г. до 15.06.2016г. във връзка с дейността й по начисляване и разходване на парични средства за трудови възнаграждения, осигуровки и данък общ доход на д-р П. Д. Л., за периода 23.01.2014г. - 27.12.2016г. съгласно неоснователно начислени брутни трудови възнаграждения на д-р П.Л. /за неположен от същата труд в Б./, извършени са незаконни плащания по банков и по касов път на недължими суми /за неизвършена работа/ за работни заплати, осигуровки и данък общ доход на др Л., на обща стойност 31 461,39лв. с която сума е причинена вреда на лечебното заведение.

Приел също така, че в Акта е отразено, че за причинена вреда на *** ЕООД гр.Белене в размер на 31 461,39 лв. на основание чл.21 ал. 4 от ЗДФИ, пълна имуществена отговорност следва да носи Е.. П. ИВ. - управител на Б. от 14.06.2012г. до 15.06.2016г. в качеството й на субект по смисъла на чл.23 т.1 и т.4 от ЗДФИ. Отразено е също така, че дължимата законна лихва с натрупване за периода от 23.01.2014 г. - датата на първите плащания на осигуровки и ДОД за д-р П.Л. до 21.01.2019г. - датата на съставяне на акта за начет е в размер на 11 827,02 лв. и на основание чл.26 от ЗДФИ се дължи от Е.. П. ИВ. бивш управител на дружеството - като отговорна за причиняването на вредата. Отразено е също така, че законната лихва е дължима и след 21.01.2019г. до окончателното възстановяване на вредата.

Намерил, че от представеното по делото копие от договор за възлагане на управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност се установява, че на 14.06.2012г. на основание чл.63 ал.3 от ЗЛЗ, 4 чл.147 ал.2 от ТЗ, чл.34 ал.1 и чл.35 ал.1 от Наредба № 6 на Общински съвет Белене и решение № 70/28.05.2012г. на Общински съвет Белене, Кмета на Община Белене П.И.Д. е сключил договор с Е.. П. ИВ., с който й е възложил и И. е приела да управлява еднолично търговско дружество с общинско имущество „***" ЕООД за срок от 3 години, считано от 14.06.2012г. до 14.06.2015г. Представено е и посоченото в договора решение № 70 на Общински съвет Белене, с което ОбС е утвърдил за управител на „***" ЕООД Е.. П. ИВ. и е възложил на Кмета на Община Белене да сключи договора за управление - посочен по-горе.

Представен е и Анекс към договора за възлагане на управлението, сключен на 12.06.2015 г., от който се установява, че срока на договора за управление е удължен със срок от 1 година, считано от 15.06.2015г. до 15.06.2016г.

Намерил, че от представения трудов договор № 1303/2013г. /л.68 от делото/, се установява че на 11.03.2013г. е сключен трудов договор между „******"ЕООД, представлявано от Е.. П. ИВ. и д-р П. Д. Л. - със специалност анестезиология, като последната е назначена на длъжността лекар и за място на работа е определена „Анестезиология". Уговорено е трудово възнаграждение в размер на 750лв. месечно, както и другите условия на договора, а работното време е определено на 6 часа. Трудовият договор е сключен за неопределен срок и е отразено, че Л. е постъпила на работа на 11.03.2013г.

От представеното на л.72 от делото копие от длъжностна характеристика на длъжността лекар - анестезиолог приел, че се установява, че основните задължения на анестезиолога са осъществяване на консултантска, диагностична и лечебна дейност, осъществяване на медицинска дейност след получаване на информирано съгласие от пациента или от неговия законен представител в предвидените от закона случаи, предоставяне на устна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение, отразяване извършената дейност в съответната медицинска документация, своевременно назначаване и извършване консултативни прегледи, диагностични изследвания и процедури, отговарящи на всички правила на добрата медицинска практика и други.

От представеното споразумение за прекратяване на трудов договор № 1303/11.03.2013г., сключено на 10.06.2016г. счел, че се установява, че трудовото правоотношение на д-р Л. е прекратено считано от 01.07.2016г.

От назначената съдебно-медицинска експертиза със специалист имащ познания в областта на сключването на договори на лечебни заведения с РЗОК и НЗОК, както и в областта на необходимите условия и специалисти относно клиничните пътеки и добрите медицински практики, от чието заключение на вещото лице приел, че се установява, че наличието на лекар 5 със специалност „анестезиология и интензивно лечение" е било задължително условие, за да се сключи договор между *** ЕООД и РЗОК Плевен за конкретно посочени клинични пътеки, както и че лечебното заведение трябва да разполага с такъв специалист /реално включен в графика или на разположение/ 24 часа в денонощието.