Определение № 209 от 27.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. ХАСКОВО, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500063 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Е. А. К. е останал недоволен от Определение № 1958 от 30.10.2024 год., постановено по гр.д. № 2464 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е върната подадената от него против „Гаранционен Фонд“ – гр.***, искова молба, като недопустима и образуваното въз основа на нея производство - прекратено, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2464 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от Е. А. К. против Гаранционен Фонд – гр.***, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че не е наследник на А.А.К., починал на 09.04.2015 год.

Правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, ищецът е обосновал с твърдения за това, че на 09.04.2015 год. по вина на наследодателя му е настъпило пътно транспортно произшествие, в резултат на което била причинена смъртта му и тази на лицето, пътувало в автомобила, управляван от баща му в пияно състояние, при което била ангажирана отговорността му за причинените на наследниците на починалото лице, неимуществени вреди, с изплащането на определената за 1 които суми, присъдени с влязло в сила съдебно решение, ответникът встъпил в правата на увредените срещу причинителя на вредата – наследниците на А.К., снабдявайки се с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело срещу ответника в качеството му на наследник на делинквента. Поддържал е, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността му, поради заявен от него отказ от наследството, оставено от наследодателя му А.К., надлежно вписан с решение № 3074 от 16.09.2022 год., постановено по ч.гр.д.№ 13276 / 2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска, обосновано с липса на правен интерес от предявяването му, приемайки, че искът за установяване на факта, че ищецът не попада в кръга от наследници на А.К., не попада в приложното поле на чл.124, ал.4, изр.2-ро от ГПК. Приел е, че за ищеца не съществува правен интерес от установяването на този факт, доколкото законодателят не е предвидил подобна хипотеза и, че въпросът за наличието или липсата на процесуално правна легитимация се разрешава във висящ съдебен процес.

Определението е съобщено на жалбоподателя на

16.12.2024 год., а подадената от него частна жалба е постъпила в съда на 20.12.2024 год., от което следва извод за нейната допустимост – подадена в едноседмичния срок за обжалване, предвиден в чл.275 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Безспорно по делото е, че по отношение на ищеца е формирана сила на присъдено нещо с решение, постановено по предявен срещу него в качеството му на наследник на А.К., осъдителен иск, както и това, че след постановяване на съдебното решение, послужило като изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 13 / 2023 год. по описа на ЧСИ, от страна на ищеца е заявен отказ от наследство, вписан на 16.09.2022 год.

Безспорно е, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Исковото производство за установяване на оспорено наследствено парвоотношение би се явило допустимо само при наличие на материално правен спор, който обаче в разглеждания казус е приключил с влязло в законна сила решение, с което е ангажирана отговорността на наследника за причинени от наследодателя му вреди на трети на спора лица.

Настъпилите впоследствие правни последици от вписания отказ от наследство следва да бъдат зачетени в рамките на изпълнителното производство, което само по себе си обосновава извод за недопустимост на иска. Не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск тогава, когато страната за осъществяване на своето право разполага с осъдителен или конститутивен иск. Отделното разрешаване на спора само с установителен иск означава въз основа на него да се предявят нови искове, защото без осъдително или конститутивно решение, страната не може да осъществи своите права.

2

Достигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1958 от 30.10.2024 год., постановено по гр.д. № 2464 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред

Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3