Протокол № 64 от 24.02.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 64 гр. Варна, 23.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПавлИ. Г. Димитрова

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора Н. Л. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600376 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим П. А. К., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв.И. Л. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощена и приета от съда от преди. Адв.М., редовно призован, не се явява.

Граждански ищец ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –

ДОБРИЧ АД, редовно призовани, призовката връчена на 31.01.2023 година на лицето на Велка Писарева, не се явява представител.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

АДВ.Л.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ЖАЛБ.-ПОДС.К.: - Не възразявам делото да се гледа в отсъствие на втория ми защитник – адв. М..

Председателят на състава докладва служебно изискана справка от Мото Пфое България, постъпила в съда с входящ № 875/02.02.2023 година.

1

ПРОКУРОРЪТ: – Запозната съм с постъпилата справка, да се приеме.

АДВ.Л.: - Запозната съм, да се приеме получената справка.

ПРОКУРОРЪТ: – Имам искане по доказателствата. От получения отговор от Мото Пфое по направеното от съда запитване възникват допълнителни въпроси. В този отговор е посочено, че част от гаранцията е послужила за погасяване на просрочени месечни лизингови вноски. Не е ясно в какъв размер са тези, това частично погасяване на тези просрочени месечни вноски и за кои месеци се отнася, кой период е бил с просрочено плащане.

Считам, че това е важно за изпълнение на указанията на ВКС и за изясняване на въпроса за причинени вреди и настъпили ли са такива в частта на поемане на задължения за заплащането на тази гаранция.

В тази връзка Ви моля да направите повторно запитване към Мото Пфое, което да уточни какъв е размера, който е послужил за погасяване на просрочие на месечни вноски и за кой период се отнася това просрочие.

АДВ.Л.: – Моля да не уважавате така направеното искане, считам, че същото е неоснователно, т.к. по делото е безспорно, че към инкриминираната дата, за която се обвинява моя подзащитен и към датата на напускането му не е имало просрочени вноски за автомобил. Следователно е ясно, че просрочените вноски са след това. За кой период, след като той не е бил директор са просрочените вноски, в какъв размер няма никакво значение за неговата отговорност.

На следващо място в удостоверението е записано, че една част е използвана за заплащане на просрочени лизингови вноски, посочена е номера на поръчката, а останалата част е отнесена като частично плащане по договор за отдаване на автомобили при условия на финансово обвързан лизинг с опция за изкупуване на 29.02.2020 година. Т.е. всичко се е развивало след като подзащитния ми е напуснал дружеството, гаранцията е усвоена изцяло за нуждите на дружеството и не е важно точно колко са просрочените вноски, колко е отнесена за плащане по друг договор.

Считам, че е неоснователно искането, няма никаква връзка с обвинението.

ПРОКУРОРЪТ: – Възраженията нямат отношение към втората част на 2 отговора на писмото, а именно за това, че останалата част е отнесена към частично плащане към някакъв договор 2020 година. Естествено това е неотносими към обвинението.

Не знам от къде обаче защитата прави извод, че просрочените месечни лизингови вноски, така както е посочено в писмото, касаещи поръчка 1 от 07.08.2015 година се отнасят за период след като подсъдимия е бил освободен от дружеството. Аз не виждам от материалите в делото писмени документи, от които да се направи този извод.

АДВ.Л.: – В самите мотиви, мисля, че и в обвинителния акт е описано, но в мотивите е описано колко са платените месечни вноски, приетите за установени факти от първата инстанция е описано плащането до 15.03.2017 година когато автомобила е върнат, описан е срокът на лизинговия договор.

Между впрочем, на 6 страница от мотивите е описан и този договор, който е тристранния с Мото Пфое, по който е прихванато плащането от гаранцията.

Всички тези документи са налични в делото и плащанията са приложени по делото също така документите.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание и като взе предвид направеното доказателствено искане от представителя на Апелативна прокуратура, съставът на въззивния съд намира същото за неоснователно, доколкото по делото са налице достатъчно писмени доказателства, досежно тези обстоятелства и не се налага чрез повторна справка да бъдат посочени конкретните погасени вноски преди освобождаване на подс. от заеманата длъжност, с оглед инкриминирания период.

Следва да се приеме получената справка от Мото Пфое към доказателствената съвкупност по делото.

Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от представителя на държавното обвинение искане за нова справка-пояснение от Мото Пфое Бълария.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА справка от Мото Пфое България, постъпила в съда с входящ № 875/02.02.2023 година.

3

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, настоящото производство пред апелативната инстанция е второ по ред. При липса на нови събрани доказателства, изключая полученото писмо от Мото Пфое, аз повторно Ви моля да потвърдите първоинстанционната присъда.

Считам, че подробно и аргументирано съм изложила становището си по повод въззивната жалба при предходното разглеждане на производството и пред касационната инстанция не са наведени някакви нови различни твърдения, които да изискват и ново аргументиране.

Придържам се към всичко изложено до момента от мен при предходното разглеждане на делото по същество.

В допълнение ще посоча, че основните критиките на касационната инстанция са в две насоки липса на достатъчно мотивировка по отношение на част от свидетелските показания, а именно на свидетелите Г. и П., а също така неизяснен въпрос по отношение на гаранцията по договора за оперативен лизинг, дали същата се явява вреда, върната ли е, при какви условия, ако не защо, при какви условия е било направено задържането й. Този въпрос явно е изяснен с получаване на информацията от Мото Пфое.

Също така критиките са по отношение на пътните листи, тяхното съдържание, като по този въпрос аз считам, че Апелативен съд - Варна е дал достатъчно мотивиран отговор в решението си при предходното разглеждане на делото.

На първо място при разглеждане на свидетелските показания на двамата свидетели цитирани от ВКС, анализирайки ги, Вие считам, че ще достигнете единствено до извод, че подсъдимия К. е искал и е присъствал „на терен“ при някои от авариите, които е следвало да обслужва управляваното от него дружество В и К - Добрич. Това е било негово желание да влиза в шахти, да 4 посещава трудно достъпни местности, но на мен ми направи впечатление един детайл от тези свидетелски показания. Единия от свидетелите посочва, цитирам: „Грейт Уолл не е директорска кола, той не става да представителни функции„.

Считам, че точно в това е въпроса по настоящото производство, дали това предприятие, с тежкото си състояние, което е категорично доказано от СИЕ е имало необходимост от автомобил с представителни функции. Това предприятие е било със задължения от над 35 000 000 лева и така поставен тоя сключен договор е задължил предприятието да заплаща месечни вноски в размер на 1800 лева.

Никой не оспорва желанието на подсъдимия К. да бъде добър управител и да бъде близко до хората, които ръководи, но ако дружеството разбира се беше негово лично дружество той би могъл да си купи и „Майбах“ или „Ферари“ за представителни функции. Но в случая говорим за дружество със 100 % държавно участие.

Аз считам, че примерите дадени от защитата пред ВКС в касационната жалба преповторени при разглеждане на делото по същество пред тази инстанция и в допълнението към въззивната жалба, считам, че тези примери са неотносими. Какъв икономически ефект се е очаквало от лек автомобил взет на оперативен лизинг, примерно от НС, съд ли прокуратура.

Считам, че тези въпроси нямат отношение и тези примери нямат отношение, т.к. В и К – Добрич не е дружество с представителни функции, а дружеството, което има задължения да доставя вода на североизточния регион и което в случая е натоварено с по-висока цена, е натоварил по-скоро с по-висока цена потребителите именно поради включването в тази цена на неоправдан разход, в случая разход обременил предприятието именно от подсъдимия К..

Уважаеми Апелативни съдии, по отношение на свидетелите ще допълня и Ви моля да обърнете внимание например на свидетелските показания на свидетелката И., която е Главен счетоводител в дружеството. Същата посочва и от нейните показания звучи недоумение защо подсъдимия К. не е споделил с нея да сключи подобен лизинг и тя посочва, че е разбрала за сключването на този договор постфактум. Тя посочва следното, че много й е било интересно, 5 така се изразява в разпита си, защо е взет автомобил на лизинг при положение, че една година преди това е бил сключен подобен лизинг за 22 автомобила, 2 от които са били с много по-висок клас от останалите и с идентични функции с взетия от подсъдимия К..

Свидетелите посочват, че автомобилите Грейт Уолл към 2015 година са били в експлоатация от една година. Част от свидетелите твърдят, че тези автомобили са били повредени за 2-3 годинаи. Но защо са били повредени тези автомобили, защото работниците са хвърляли в тях лопати, ботуши, защото свидетелите се изразяват, че тези автомобили са „работни кончета“.

Тези два автомобила, част от всичките, които са взети, тези два автомобила са с параметри на взетия Волво от подсъдимия. Обаче тези два автомобила, видно от представените за тях пътни листи са отчели по километраж за тази една година 20 и съответно 30 000 км за една година. Ако тези автомобили са дефектни, ако тези автомобили са проблемни, тези автомобили нямаше да достигнат този километраж в рамките на една година.

На следващо място тези автомобили, съобразно сключения договор са в гаранция и ако те са повредени е следвало да бъдат ремонтирани или да бъдат заменени с нови. Така, че всякакви доводи за това, че тези автомобили са неизползваеми не са подкрепени с никакви други доказателства и са само една защитна версия на подсъдимия.

Свидетелските показания в друга част не са съответни на установеното по експертен път, че тези автомобили са висок клас и те следва да послужат за нуждите на предприятието. Да, безспорно в случая, с оглед полученото писмо от Мото Пфое, по поставения от ВКС въпрос, тази гаранция не е върната, но е прихваната от просрочия някакви на В и К и от последващ договор, сключен от следващ управител. Но в крайна сметка начина на сключване на договор е поставил предприятието да дължи неустойка при предсрочно връщане на автомобила, при прекратяване на договора.

Именно това е следващия въпрос поставен по делото, защото следващия управител, който е бил след него, е бил поставен в ситуация, при върнатия от К. именно автомобил да заплати тази неустойка, която съобразно параметрите на договора е била в рамките на 6 месечни лизингови вноски. Изчислявайки шест месеца по 1800 лева това са едни ненужно заплатени пари, които би следвало следващия управител да се ангажира с тях при връщане предсрочно 6 на този ненужен автомобил.