Решение № 228 от 17.07.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Костинброд, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20231850100682 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от страна на „Макроадванс“ АД, *****, със седалище и адрес на управление гр. С., против Р. М.в В., от гр. Г., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца:

- сумата от 1020, 14 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №1608161882679191 от 02.09.2016 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.02.21 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ищеца;

- сумата от 313,55 лева, представляваща дължима законна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 09.09.2022 г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч. гр. д.

№941/22 г. по описа на РС- Костинброд- искове по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит №1608161882679191 от 1

02.09.2016г.

По силата на сключения договор, ответникът е бил получил сумата от 2027 лева, срещу което се е задължил да върне 36 вноски по 62,86 лева в срок до 15.09.22 г., когато е падежирана последната вноска съгласно погасителен план към договора.

Сочи се, че с договор за цесия, сключен на 24.02.21 г., между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ищеца, „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е прехвърлила на ищеца всички свои вземания спрямо ответника, във връзка с процесния договор за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорват предявените искове.

Релевира се възражение за настъпила погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът е редовно призован, не изпраща представител, като взема писмено становище, с което отправя искане да бъде приет за основателен предявеният иск.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените претенции като неоснователни.

Съдът намира за установеното следното от фактическа страна:

От приобщения по делото препис от договор за потребителски кредит и погасителен план към него се установява, между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит №1608161882679191 от 02.09.2016г. По силата на сключения договор, ответникът е бил получил сумата от 2027 лева, срещу което се е задължил да върне 36 вноски по 62,86 лева в срок до 15.09.22 г., когато е падежирана последната вноска съгласно погасителен план към договора.

От представения рамков договор за цесия и приложение към него се установява, че на 24.02.21 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ищеца, се установява, че банката е прехвърлила на ищеца всички свои вземания спрямо ответника, във връзка с процесния договор за кредит.

На 09.09.22г., е било подадено заявление по реда на чл.410 ГПК в СРС от страна на ищеца спрямо ответника по настоящото дело. След като делото е препратено по компетентност в РС- Костинброд, е образувано ч.гр.д.№941/22 г. по описа на съда, по което дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №421/07.11.22 г. срещу ответника за посочените в ИМ 2 суми, както и за заплатена ДТ и юриск.възнаграждение.

Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като е указано на ищеца да предяви в срок ИМ срещу ответника. В срок е подадена и настоящата искова молба по делото, поради което съдът намира, че производството по делото е допустимо.

Не е спорно между страните по делото, а и това се доказва от събраните доказателства, че между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е било налице валидно облигационно правоотношение по което последният се е задължи в срок предоставената му в заем сума.

Съдът намира, че от приобщената по делото ССЕ може да се обоснове и това какъв е бил размера на отпуснатата сума, каква обща сума е била погасена по сключения договор от страна на ответника, както и какъв е бил размера на дължимата мораторна лихва.

По своя характер заключението на вещото лице е достатъчно пълно и ясно и съдът намира, че следва да се кредитира в цялост. От същото се обосновава категоричен извод, че предоставената в заем сума на ответника е била в размер на 20227 лева, непогасената обща сума по договора е в размер на 1020, 14 лева, като ответникът е бил заплатил по кредита общо сума в размер на 1220, 22 лева. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 09.09.2019г. до 09.09.22г., е в размер на 310, 85 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че от материалите по делото се установи, че е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е била предадена парична сума, която последният се е задължил да върне в срок. Поетото задължение не е било погасено в цялост, поради което е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което е било издадена такава.

Съдът намира, че се доказва по делото претендирата в цялост претенция за дължима главница, както и тази за начислена и претендирана мораторна лихва.

В хода на производството е релевирано възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от падежираните вноски по кредита, поради което съдът намира, че следва да обсъди и това възражение.

На 09.09.22 г., е било подадено заявление по реда на чл.410 ГПК от страна на ищеца по настоящото дело, с което действие съдът намира, че е била прекъсната течащата към този момент 5 годишна давност. Ищецът претендира суми за периода от 15.07.2017 г. до 15.09.2019г., като отчитайки и обстоятелството, че за периода от 13.03.20 г. до 21.05.20 г., съобразно действащите в страната извънредни мерки не е била текла погасителна давност, то съдът намира, че спрямо всички претендирана падежирани вноски не са налице предпоставките за погасяването им по давност. При тези съображения, съдът намира, че исковите претенции следва да се уважат в цялост като основателни.

Относно разноските:

3

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски.

Съдът намира, че за исковото производство следва да бъде определено юриск. възнаграждение в размер на 100 лева/доколкото по делото са проведени две заседание и в тях не е взел участие представител на ищеца/, за заплатена ДТ, която е в размер на 27 лева, така и депозит за вещо лице в размер на 400 лева и за особен представител в размер на 300 лева.

Следва да се възложи в тежест на ответника и сторените разноски в хода на заповедното производство, а именно сумата от 27 лева за заплатена ДТ и сумата от 150 лева за юриск.възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД от „Макроадванс“ АД, *****, със седалище и адрес на управление гр. С. против Р. М.в В.,ЕГН**********, от гр. Г., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца:

- сумата от 1020, 14 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №1608161882679191 от 02.09.2016 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.02.21 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ищеца;

- сумата от 313,55 лева, представляваща дължима законна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 09.09.2022 г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч. гр. д.

№941/22 г. по описа на РС- Костинброд.

ОСЪЖДА Р. М.в В.,ЕГН**********, да заплати на „Макроадванс“ АД, *****, със седалище и адрес на управление гр. С. на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 827 лева – разноски за исковото производство и сумата 177 лв. – сторени разноски в заповедното производство.

УКАЗВА на съответното длъжностното лице при РС- Костинброд да се изплати на адв. В. Л.- Н.- САК, сума в размер на 300 лева от внесения депозит по сметка на РС- Костинброд за особен представител по делото.

4

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5