Решение № 113 от 18.03.2025, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1307/2024
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Габрово, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210101307 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на осъдителен иск, подаден от Д. Ц.
И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."**************" № 41, ет. 2 срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40- 46.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищцата:
Твърди, че на 30.07.2021 г. сключила договор за паричен заем № 4220858 с ответника. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева, видът на вноската бил месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.
В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто досие в ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
На датата на сключване па договора, между „Изи Aceт Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество бил сключен договор за предоставяно на гаранция № 4220858, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи задълженията й пред „Изи Асет Мениджмънт" АД. Обезпечението се 1 изразявало в наличие па парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство Д. И. се задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 498,82 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство Д. И. следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Aceт Мениджмънт" АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Д. И. погасила изцяло процесния кредит.
С влязло в законна сила решение № 68/19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 603/2023 г. по описа на PC Габрово, съдът признал, че като кредиторът не е включил сумата на разхода по договора за предоставяне па поръчителство в ГПР оскъпяването на кредита не било надлежно обявено на потребителя - заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед посоченото на основание чл. 22 във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10. от ЗПK сключеният договор за паричен заем бил недействителен.
Искането на ищцата след приетото изменение на иска е съдът да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД да я заплати сумата 607,75 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4220858, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и да й бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Сумите да бъдат заплатени по банкова сметка:
BG83CЕCB979050C6694200,
ВIC: CЕCBBGSF
2. От страна на ответника:
Ответникът, чрез неоснователен и недоказан. процесуалния си представител, намира иска за
Признава, че на 30.07.2021 г. Д. Ц. И. сключила с „Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № 4220858. По силата на договора „Изи Асет Мениджмънт" АД предала в собственост на Д. Ц. И. сумата от 3000 лв., а Д. Ц. И. се задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 307,41 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизал на 688,92 лв. Общата дължима сума, съгласно чл.
2, т. 7 от Договора възлизала на сумата от 3688,92 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора довело до редуциране на лихвеното задължение и то било 2 заплатено в размер на 601,75 лв.
Процесната сума била получена от ответника на валидно правно основание за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4220858.
Процесният договор за паричен заем бил действителен. Клаузите на договора били в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.
С Решение № 68 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 603//2023 г. по описа на Районен съд - Габрово било постановено, че договор за предоставяне на гаранция № 4220858 е нищожен и дружеството-гарант „Файненшъл България" ЕООД било осъдено да заплати на Д. Ц. И. сумата от 498,82 лв., като недължимо платена като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за паричен заем не бил предмет на разглеждане по делото. При наличието на основанията, визирани в чл. 22 ЗПК, договорът за паричен заем, с оглед на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, произвеждали правно действие. Недействителността на договора за паричен заем следвало да бъде обявена, за да се породят последиците, свързани с недействителността.
С оглед на това решение, аргументите на ищеца за недействителност на договора за паричен заем не се основавали на действителното правно и фактическо положение, тъй като договорът за предоставяне на гаранция бил прогласен за нищожен и заплатеното от ищеца по този договор му било възстановено.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа страна:
Видно от представения по делото и неоспорен от страните договор за паричен заем № 4220858/30.07.2021 г., същият е сключен между ищцата, в качеството на заемател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, в качеството на заемополучател, по силата на който на ищцата била отпусната заемна сума в размер на 3000 лв., а тя се задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 307,41 лева.
Съгласно чл. 2, т. 8 от договора годишният процент на разходите (ГПР) е 48,07%, който съгласно същата точка е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от Закона за потребителския кредит и Приложение № 1 към него, като при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.
Едновременно с това, съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
3
- две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.: да работи по безсрочен трудов договор: да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; Поръчигелят подписва договор за поръчителство,
- или банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за сумата по чл.2, т. 7. сьс срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.
В съответствие с изискването на чл. 4 от договора ищцата на същата дата сключила с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4220858 /приет по делото и неоспорен от страните/, по силата на който посоченото дружество се задължило да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД за обезпечение на задълженията по процесния договор за заем. Съгласно чл. 3 от сключения договор за поръчителство ищцата се задължила да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 571,08 лева, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит – по 47,59 лева на месец.
Не е предмет на спор между страните, че ищцата погасила задълженията си по договора за кредит, като заплатената от нея договорна лихва е в размер на 601,75 лева.
При изчисляване на ГПР с помощта на електронен калкулатор https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html съдът установи, че ГПР на разходите, при отчитане само на договорната лихва, е в размер на 48,213% /незначително отличаващ се от отразения в договора). При отчитане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция ГПР е в размер на 97,28%.
От извършена справка в Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на гарантиращото дружество "Файненшъл България" ЕООД е ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД.
2. От правна страна:
Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът в отношения си по договора за паричен заем има качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор за паричен заем са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да бъде действителен.
Допълнителното плащане по договора за предоставяне на гаранция 4 представлява разход, който оскъпява кредита, съответно следва да бъде включен в ГПР, тъй като представлява услуга в полза на заемателя, която е задължително условие за отпускане на заема – чл. 4 от договора за паричен заем. Включването му води до надхвърляне на законовото ограничение за размер на ГПР на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от 50% и е в почти двойно по-висок размер. Посочването на по-нисък размер от действителния ГПР представлява невярна информация, съответно нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Доколкото "Изи Асет мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД са свързани дружества е налице "скрито" възнаграждение, което оскъпява кредита.
Като не е включил сумата на разхода по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя – заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед горното, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният договор за паричен заем е недействителен.