Решение № 11536 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11536 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110116397 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

21.10.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 16397/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. Г. Ф., в която се твърди, че ответникът бил потребил топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в гр........................, аб. № 431149, като топлинната енергия била доставена и потребена без наличието на валидно правно основание, поради което ответникът се бил обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1036,23 лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 213,55 лева за периода от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответникът дължал и сумата от 1

21,99 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, която била ползвана без основание, поради което ответника се бил обогатил неоснователно за периода 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 4,78 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. – 18.01.2022 г. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. Г.

Ф., в който се твърди, че оспорва предявените искове. Поддържа, че не дължи плащане на процесните суми, тъй като липсва облигационно правоотношение, както между ответника и ищеца, така и между ищеца и третото лице-помагач, предоставящо услугата за дялово разпределение. Навежда доводи, че липсва нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост за сключване на договор между нея и третото лицепомагач, а представеният по делото договор бил с изтекъл срок на действие през процесния период. Оспорва до процесния имот да е доставяна топлинна енергия, като в тази връзка сочи, че отоплителните тела били демонтирани, а през отоплителния сезон по тръбите не преминавала топлина. Твърди, че процесният имот представлява офис, а не стопански обект.

Излага съображения, че процесните суми се претендират без основание, тъй като не е бил уведомяван за предстоящите отчети и не е получавал изравнителни сметки и общи фактури за дължимите суми. Посочва, че не е изразявал съгласие за присъединяване на процесния имот към топлопреносната мрежа и не дължи плащане на претендираните суми, тъй като ищецът не е издавал фактури за доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

С Определение от 20.06.2022 г., съдът на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК от 02.02.2022 г. по ч. гр. д. № 3520/2022 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав, като по отношение периода на главницата за дялово разпределение, вместо неправилно изписаното „01.12.2020 г. до 29.02.2020 г.“, да се чете правилно:

„м.12.2018 г. до м.02.2020 г.“.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно – доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

Представен е Нотариален акт № 93, том XI, рег. № 26710, нот. дело № 1749/2018 г., като се установява, че И. Г. Ф. е станал собствени на недвижим имот, находящ се в гр.........................

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между 2 топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване. В тази насока трябва да се посочи, че самият ответник прави противоречиво оспорване – сочи, че обекта не бил за стопанско ползване, а за офис.

Офисът винаги е за стопанско ползване, тъй като касае обект в които се развива стопанска дейност в широк смисъл.

Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че 3 за процесния имот е доставена топлинна енергия за имота, като същата е определяна на базата на „служебен отчет“ за 1 брой радиатор без ИРРО. Изяснено е също така, че е предоставена топлинна енергия за ползването на сградна инсталация, както и за БГВ като за периода м.12.2018 г. до м.04.2019 г. дължимите суми са определяне на базата на „предходно потребление“, а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – на базата на 1 потребител с нормативно определен разход от 140 л. за денонощие. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 967,54 лева. В откритото съдебно заседание вещото лице е посочило, че хипотезите при отчитането на БГВ-то са на базата на предходно потребление или на служебен отчет (съобразно броя потребители), като в случая експертът е изяснил, че в предходния отоплителен сезон е имало водомер за топла вода, а за процесния период не е имало такъв, поради което е налице хипотезата на служебен отчет.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за извършени плащания, с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че размерът на дължимата мораторна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 7,42 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор. С оглед направените от ответника оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертните заключения кореспондират с останалите доказателства по делото, като изводите на вещите лица са подробно обясни и защитени в откритото съдебно заседание от 29.09.2022 г. Именно в заседанието при изслушването на заключенията на СТЕ и ССчЕ, вещите лица подробно и изчерпателно са отговорили на поставените въпроси от ответника, като отговорите им кореспондират и с направените в заключенията изводи. В тази насока трябва да се отбележи и обстоятелството, че направените оспорвания са бланкетни без никаква конретика, въпреки, че експертите са отговорили изчерпателно на задачите и въпросите по допуснатите СТЕ и ССчЕ.

Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa592fce-4532-4677-871a-fd57824c39b9