Определение № 942 от 03.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. София, 03.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.на Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20228002104625 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. Ф.-Я. срещу решение №.139/28.07.23 по г.д.№.228/22 АС Бургас, с коeто е потвърдено решение №.280040/16.03.22 по г.д.№.135/21 на ОС Бургас за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на 2/3ид.ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №.61 по н.д.№.2752/19 на нотариус с рег.№.208, район на действие РС Несебър.

Ответните страни М. И. Ф., П. Ю. Ф. и Ю. Ю. Ф. оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение АС Бургас е намерил предявения от наследниците на Иван Бориславов Ф. /М. Ф. - син, П. Ю. Ф. и Ю. Ю. Ф. – внуци по право на заместване на починалия син Ю. И. Ф./ иск с правно 1 основание чл.87 ал.3 ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради ненадлежно изпълнение на задължението за издръжка и гледане - за основателен за 2/3ид.ч. От фактическа страна е изяснено, че на 12.12.19г. общият наследодател на страните Иван Бориславов Ф. е прехвърлил на дъщеря си Л.

И. Ф.-Я. притежаван от него недвижим имот /самостоятелна масивна сграда, застроена на 41кв.м., в гр.Свети Влас, ул.“Свети Влас“ №.10/, срещу положените грижи досега, издръжка и гледане, както и срещу задължението на приобретателката да поеме и занапред издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му, така, както е правила и досега през изминалите години, като му осигурява и занапред спокоен и нормален живот, такъв, какъвто му е осигурявала и досега, като го подпомага и полага за него съответните грижи при болест, старост и немощ и му подсигурява храна, лекарства и топлина, както е правела това досега, лично или чрез трети наети от нея лица, вкл. чрез евентуална трансформация на гледането в даване на парични средства.

Съдът, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че издръжката, ако не е уговорено друго, се дължи винаги в пълния обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка; възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора, респективно липсата на парични средства не го освобождава от отговорност; изпълнението трябва да е пълно и цялостно спрямо субектите, които се ползват от него, и спрямо продължителността на изпълнението, като дори частичното неизпълнение е предпоставка за разваляне на договора. Отразил е, че през 2013г. ответницата е съдействала на баща си за намиране на специалист, който да го диагностицира, и при последвалата сърдечна операция в гр.София за имплантиране на биологична аортна клапа; участвала е при болничното му възстановяване-посещавала го в болницата и му правела масажи; след операцията и последвалия болничен престой през същата година заради настъпилите усложнения, до есента на 2019г. няма данни наследодателят на страните да е показвал, че има сериозни здравословни проблеми /изглеждал добре за възрастта си, бил жизнен и активен човек, 2 живеел с приятелката си Катя, не е имал нужда друг да се грижи за него, а при недостиг на пари се обръщал към малкия си син Мишо, който живеел в Германия; често го посещавал там/; през 2015г.-2016г. в къщата дошъл да живее големият му син Ю., но скоро след това починал. В този период ответницата живеела предимно в София, при баща си идвала само за посещение през лятото, придружена и от децата си; през 2015г.-2016г. си купила апартамент в Св. Влас, но и след това рядко идвала при баща си. През лятото той давал къщата под наем, за да си осигури пари за зимата, и живеел при дългогодишната си приятелка Катя, в нейното жилище. Липсват данни преди прехвърлянето по негови сметки ответницата да му е превеждала суми за издръжка /еднократно платените 400лв. през „Изи Пей“ през 2008г. не могат да бъдат отчетени за плащане на издръжка/, както и да е предоставяла периодична такава в натура извън грижите по време на операцията през 2013 и непосредствено след нея при болничния престой. Съдът е отбелязал, че горепосоченото, макар да е установено по делото, е ирелевантно за спора.

Дори преди сключване на договора да не се разкрива типично поведение на лицето, ангажирано с гледането, след като това, което то е направило, е било намерено от прехвърлителя за достатъчно да удовлетвори нуждите му от издръжка и гледане, за този период не би могло да се приеме неизпълнение на договора от страна на приобретателя и поведението на Л.Ф. преди сключването на договора не се приема като основание за разваляне /реш.

№.327/25.02.15 по г.д.№.1205/14, ІV ГО, реш.№.20/19 по г.д.№.2298/ 18, ІV ГО, реш.№.863/10 по г.д.№.1534/09, ІV ГО/. Същевременно, тъй като дължимата от ответницата престация включва като единно и неделимо задължение освен грижите и издръжката за минал период и тези, които тя е поела като бъдещо алеаторно задължение, останалите наследници на прехвърлителя могат да се позоват на неизпълнение на договора за шестмесечния период от сключването му на 12.12.20 до смъртта на прехвърлителя на 08.06.20-което и са направили с исковата молба. Съдът е проследил подробно какво се установява от показанията на отделните свидетели във връзка със състоянието на и грижите за прехвърлителя. От есента на 2019г. здравето му се влошило, наложило се да отиде в София /където св.Д. му намерил квартира/; престоял там около пет месеца заедно с дългогодишната си приятелка Катя; след Нова Година го оперирали - на 16.01.20 било извършено репротезиране на първоначално поставената протеза 3 и клапно протезиране с нова протеза; впоследствие се наложила повторна хоспитализация за около седмица. При пребиваването на прехвърлителя в София приятелката му и св.Д. били постоянно с него и често в дома на последния те се хранели заедно. По време на престоя в болницата преди и след операцията свидетелят всеки ден носел храна и вестници на Иван Ф..

След като го изписали, той си тръгнал с Катя със собствената си кола. По делото не се установява ответницата да е била до баща си след идването му в София до влизането му в болницата /св.Д., който има преки впечатления от живота на прехвърлителя за периода след сключването на договора при престоя му в София, не сочи тогава ответницата да е била ангажирана с издръжката на баща си и да е полагала грижи за него, в това число докато е бил в този период с вирусна инфекция, наложила отлагане на операцията с един месец (да му е осигурявала всичко необходимо за възстановяването на вирусната инфекция, да го е подпомагала и да е полагала за него съответните грижи-в този период той е живял на квартира, което предполага, че освен нужда от помощ от други лица, е плащал и наем, но няма нито данни, нито твърдения ответницата да е поела разходи за наем и за храна, да е осигурявала продукти или по някакъв друг начин да е издържала или гледала прехвърлителя)/; липсват данни по време на престоя му в квартирата в София той да е бил посещаван от нея или от натоварено от нея лице и въобще данни за каквато и да е съпричастност на ответницата към издръжката му след сключването на договора.

От показанията на свидетеля Найчов е установено, че преди и след прехвърлянето на имота тя е съдействала на баща си за консултациите с лекар за втората сърдечна операция, по време на болничния престой до изписването му и завръщането му в Свети Влас го е посещавала в болницата, доставяла от аптеката това, с което болницата не разполага /макар да не е установено разходът за тях да е бил за нейна сметка/, участвала в подготовката му за операция, а след нея се интересувала за състоянието му, придружавала го и при посещение в болницата за процедури след операцията /св.Д. също е видял ответницата един-два пъти в болницата/. Съдът е посочил, че дори да се счете, че Л.Ф. е извършила разходи за закупуване на лекарства и консумативи, този инцидентен разход не доказва, че по време на болничния престой на прехвърлителя за втората операция тя е осигурявала издръжката на баща си и е задоволявала всичките му нужди-лично или чрез трети лица 4

/св.Найчов в качеството му на лекар в отделението, в което е бил опериран и е лежал след операцията прехвърлителят, е бил натоварен от нея единствено да се интересува, да следи и да я информира за здравословното му състояние, но не и да го гледа, да се грижи за него и да го издържа; недоказани са твърденията, че Л.Ф. е заплатила болничния престой и процедури след операцията; предвид показанията на св.Д. голяма част от нуждите на бащата й през този период - от храна, комуникация и грижи, са били осигурявани от свидетеля и от приятелката на Иван Ф. – Катя/. След м.02.2020г. той се е прибрал в Свети Влас, като до приемането му в болницата в гр.Бургас /в края на м.05.2020г./, въпреки възрастта му - 79г., е бил подвижен и жизненуправлявал сам автомобил, ходил на плаж, извършвал ремонтни работи и пр.

/св.Д., св.Гавраилов, св.Киневска/. Независимо от това за времето до момента на смъртта му през м.06.20 ответницата е имала задължение да го гледа и да му осигурява издръжка-без значение дали той е можел да се справя и да се издържа сам. Тя не е ангажирала доказателства за участието си в личните грижи и комуникация с баща си, за това, че му е осигурявала издръжка-в натура или пари-така както е уговорено по договора за този период; липсват данни и за извършена трансформация. Съдът е коментирал и показанията на св.Киневска, приятелка на Л.Ф.а, посочвайки, че от същите единствено се установява, че когато тя била на гости на ответницата /в края на м.05.20г/ в апартамента й в Свети Влас, отишли при баща й да почистят градината, но липсват каквито и да е доказателства, че за периода ответницата е поела постоянната издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му, като е участвала в осигуряването на спокоен и нормален живот. Не е установено да го е подпомагала и да е полагала за него съответните грижи, да му е подсигурява храна, лекарства и топлина. Твърденията на горепосочената свидетелка, че през м.05.2020г. баща й изразил пред нея благодарност към дъщеря си и към внуците /нейните деца/, че се грижат за него и му помагат, не са подкрепени с установени по делото конкретни действия за положени грижи или финансова помощ през периода, като не съответстват и на показанията на св.Д. и св.Гавраилов - близки приятели на Иван Ф., пред които той не е изразявал такива благодарности. Не са доказани и твърденията на ответницата, че през м.04.2020г. е заминала за гр.Св. Влас и е полагала лични грижи за баща си и му осигурявала необходимата топлина и спокойствие, като заплащала и сметките на домакинството, а при постъпването му в края 5 на м.05.2020г. в болница в гр.Бургас била неотлъчно до него до смъртта му на 03.06.20г. /за последното обстоятелство св.Киневска е изказала само предположение на база чуто/. От представена по делото справка за задгранични пътувания на ответницата се установява, че след сключването на договора, за периода 23.12.19-06.01.20 - когато баща й е бил с влошено здраве и му е предстояла операция, като е прекарал празниците в София заедно с приятеля си Иван и приятелката си Екатерина, както и на следващия ден след изписването му от болницата след втората операция /19.02/ и за периода 20.02.20-17.03.20, ответницата е била извън страната. Горното сочи, че в шестмесечния период между сключване на договора и смъртта на прехвърлителя, през който приобретателката е имала освен задължението за издръжка и полагане на грижи, осигуряване на лекарства, храна и топлина, тя за месец и единадесет дни е била извън страната, като няма данни за този период да е възложила изпълнението на тези действия на други лица. Съдът е посочил, че с договора не е уговорена цикличност на изпълнението или отклонение от пълния обем грижи. Ето защо, дори да се приеме, че за периода след втората операция през м.01.2020г. до смъртта на прехвърлителя през м.06.2020г. ответницата е извършвала отделни действия за обслужване и грижа за баща си по време на болничния му престой в гр.София и е направила някакви разходи /в недоказан размер/ в негова полза, а в края на месец май 2020г. е почистила градината в дома му, тези действия са само несъществена част от дължимото, като не могат да бъдат счетени за трайно, ежедневно и непрекъснато изпълнение на задълженията по договора. Дължимата от Л.Ф. според договора престация не е за допълващи грижи и издръжка, а за цялостно обезпечаване на издръжката и грижите за прехвърлителя, каквито не се установява да е извършвала и предоставяла цялостно и постоянно за периода след сключване на договора до неговата смърт. При тези обстоятелства е формиран извод, че анализът на събраните доказателства дава основание да се приеме, че е налице твърдяното от ищците неизпълнение на договорните задължения на ответницата по процесния договор по причина, за която тя отговоря, и съответно условията на чл.87 ал.3 ЗЗД за развалянето му от съда до заявения с исковата молба размер.