Решение № 13 от 09.05.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кърджали, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20215100900077 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба вх.№1208/30.09.2021г., предявена от Б. Г.

Б. от гр.К., срещу С. К. В. от гр.К..

Ищецът твърди, че вземането му се основава на менителничен ефект редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Счита, че основание за възникване на спорното парично вземане е единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение, като отрича да е налице каузално основание. Моли да се приеме, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 от ТЗ задължителни реквизити, бил без протест, без предявяване и с падеж на определен ден – 15.09.2020г., който бил настъпил и поради това процесната ценна книга удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу ответницата за сумата в размер на 150 000 лева.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че в негова полза съществува парично вземане към С. К. В., за сумата от 150 000 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 22.03.2020г. и падеж 15.09.2020 г., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 279/02.08.2021 г. в производството по ч. гр. д. № 1093/2021 г. на Районен съд Кърджали. Претендира съдебни разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата оспорва предявените искове по 1 основание и размер, като излага подробни съображения. Заявява, че никога не е съставяла процесния запис на заповед, както и че подписите, положени в същия, не са нейни. Твърди, че няма неуредени финансови взаимоотношения с Б.Б.. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което исковата претенция на Б. Г. Б. да бъде отхвърлена, като претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

По реда на чл. 417 ГПК ищецът е подал заявление до РС - Кърджали за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на ценна книга - запис на заповед с издател ответницата С. К. В.. Оригиналът е приложен по образуваното ч. гр. д. № 1093/2021 по описа на РС - Кърджали.

Посочено в него е, че на 22.03.2020г. ответницата В. безусловно и неотменимо се е задължила срещу представения запис на заповед да заплати сумата от 150 000 лв. в полза на Б. Г. Б.. Вписано още в процесния ЗЗ е, че плащането е дължимо на 15.09.2020г. без предявяване.

С оглед редовността на ценната книга, РС - Кърджали е уважил заявлението и е издал заповед №279 от 02.08.2021г. по ч. гр. д. № 93/2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

В исковото производство ответницата оспорва автентичността на ценната книга.

Във връзка с направеното от ответницата оспорване на процесния Запис на заповед е открито производство по чл.193 ГПК, като с оглед възложената й доказателствена тежест, последната е поискала назначаването на съдебно – графологическа експертиза.

Съдът назначи единична, а по искане на ищеца и тройна съдебно – почеркови експертизи, от заключението на които категорично се установява, че подписите, положени в оригинала на процесния запис на заповед не са положени от ответницата С. К. В., а от друго лице. Разпитано в проведеното ОСЗ на 16.02.2022г., в.л. Я. уточнява, че „този, който е положил подписите за С.В. в записа на заповед е човек, който е добре запознат с подписа на лицето, което е подписвал и добре го е имитирал. Просто тук имаме добре имитационно извършено действие. Различията в частните признаци показват различията на двата сравнявани подписа - тези в обекта записа на заповед и действителния подпис, с който съм се запознал при снемане на сравнителните образци, положени пред мен“. В проведеното ОСЗ на 17.03.2022г. вещите лица по тройната съдебно – почеркова експертиза П., Я. и С. отговарят на поставените им от страните въпроси по следния начин: „Не сме имали никакво съмнение относно заключението, което сме дали в експертизата относно подписа на С.В. в изследвания документ….От Търговския регистър сме ползвали абсолютно всички документи, които излизат на името на лицето - в случая ответника. Като въведем ЕГН, излиза цялата документация за всички фирми, в които има участие лицето. Където има нейни подписи, всички документи сме изследвали. Още повече, че в хода на изследването ние установяваме и признаци на имитация - необосновани спирания и 2 прекъсвания на места, които не са характерни за лицето“.

Съдът кредитира заключението на експертите, които са изложили подробен анализ защо стигат до крайния си извод, като заключенията и по двете експертизи са еднопосочни в извода си. Съдът няма основания да се съмнява в професионалната компетентност и добросъвестно изпълнение на задачата.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът съобрази следното:

Няма спор, че записът на заповед, представен по делото съдържа необходимите атрибути, за да се приеме от външна страна, че е редовна ценна книга.

Когато длъжникът получи искова молба за установяване съществуването на вземането по записа на заповед, той може да направи редица възражения.

Възраженията се свеждат до формата и съдържанието на ценната книга и/или се основават на пороци на волята при издаването на записа на заповед.

Длъжникът може да направи също и възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Той /длъжникът/ може да твърди, че изобщо не дължи каквато и да било сума за поемателя по записа на заповед – че липсва каузално правоотношение, което да обезпечава вземането на кредитора или пък да твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечение на негово задължение по каузално правоотношение, което задължение не съществува.

В случай, че длъжникът направи общо възражение за недължимост на сумата, той не изменя предмета на делото и не въвежда нови твърдения, с оглед на които записът на заповед е бил издаден. В този случай, тъй като предметът на делото не е изменен от длъжника, за кредитора не възниква задължение да доказва причината, поради която длъжникът е издал записът на заповед. Кредиторът разполага със записа на заповед, който е достатъчен, за да бъде прието, че има право да получи сумата, за която същият е издаден, тъй като записът на заповед е абстрактна сделка- различна от причината, поради която записът на заповед е издаден. При положение, че длъжникът е издал записът на заповед, това означава че валидно се е задължил да плати сумата по ценната книга. Ако твърди обаче, че подписът не е негов, негова е тежестта да докаже това.

В казуса ищецът отрича да е налично каузално правоотношение, стоящо в основата на процесния запис на заповед, като твърди, че само наличието на записа на заповед е достатъчно, за да бъде прието, че има право да получи сумата по него.

От доказателствата по делото обаче безспорно се установи основателността на възражението по чл. 535, т. 7 ТЗ на ответницата - че поетото задължение е недействително, доколкото подписа на лицето, посочено като издател, поставен върху процесния запис на заповед, е неистински, т. е. не принадлежи на издателя – в случая – ответницата В..

3

При намиране за установено на обстоятелството, че процесният запис на заповед не е подписан от издателя, е налице порок във формата, водещо до недействителност на менителничното задължение.

По горните съображение съдът намира за доказано оспорването истинността на запис на заповед с дата на издаване 22.03.2020 г. и падеж 15.09.2020 г., с издател С. К. В..

Предвид всичко изложено до тук, предявеният иск за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК по процесния запис на заповед, се явява неоснователен и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на ищеца не се дължат направените от него в заповедното и в исковото производство разноски. Напротив, такива се следват в полза на ответницата по иска, в размер на 4 300лв. /4 000лв. за адвокатско възнаграждение – л.19, и 300лв. за възнаграждение на в.л. –л.67/, и те следва да се възложат в тежест на ищеца.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Г. Б. от гр. К., бул. „С. С.“ №*, вх.*, ап.*, с ЕГН **********, иск да бъде признато за установено по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че в негова полза съществува парично вземане от С. К. В. от гр. К., ул. „Я.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, за сумата от 150 000 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 22.03.2020г. и падеж 15.09.2020 г., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 279/02.08.2021 г. в производството по ч. гр. д. № 1093/2021 г. на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Б. Г. Б. от гр. К., с ЕГН **********, да заплати на С. К. В. от с.гр., с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 4 300лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________ 4