Определение № 5789 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5789 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002101699 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 и по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 192/23.02.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1965/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 2616/19.05.2023 г. по гр. дело № 10312/2021 г. на Софийския градски съд (СГС), жалбоподателят е осъден по предявения по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Б. М. Д., починал и заместен в хода на въззивното производство от неговата малолетна наследница Н. Б. Д., действаща чрез своята майка А. З. П., да заплати сумата 22 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от първоначалния ищец неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, и по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и с чл. 18, ал. 1 от НК, наказателното производство за което е прекратено с постановление от 30.07.2021 г. на прокурор при СРП по пр. пр. № 55702/2008 г., пр. пр. № НСН 412/2009 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 569/2008 г. по описа на СДВР, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.08.2021 г. до окончателно й изплащане; в тежест на касатора са възложени разноски за първоинстанционното и за въззивното производство по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при определянето на размера на обезщетението за 1 неимуществените вреди – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя ПРБ, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД; и 2) относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че с обжалваното въззивно решение първият въпрос бил разрешен в противоречие с т. 11 (раздел ІІ от мотивите) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а вторият – в противоречие с решение № 151/23.06.2016 г. по гр. д. № 508/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; в тази връзка са посочени и три определения по чл. 288 от ГПК, които обаче не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Насрещната страна – малолетната ищца Н. Д., действаща чрез своята майка А. П. и чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. Б., в отговора на касационната жалба излага доводи, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата.

За да постанови посочения по-горе краен резултат по спора, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства по делото:

С постановление от 18.03.2009 г. първоначалният ищец Б. Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК – за това, че на 27.10.2008 г., в съучастие като извършител с други двама извършители, е склонявал лице от женски пол към проституция, извършено с користна цел – да получава 40 % от цената на извършените полови сношения, и по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 и с чл. 18, ал.

1 от НК – за това, че на 28.10.2008 г., в съучастие като извършител със същите двама съучастници, е направил опит да принуди същото лице от женски пол да извърши нещо противно на волята й, като е използвал заплаха и опитът е останал недовършен поради независещи от него причини – потърсено от жертвата съдействие от органите на МВР. Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил осъждан с влязла в сила на 29.01.2002 г. присъда за престъпление по чл. 381 от НК – бягство от казарма, като е реабилитиран по право от 22.10.2012 г. Също на 18.03.2009 г., въз основа на друго прокурорско постановление от 05.03.2009 г., Б. Д. е бил задържан за срок от 72 часа до произнасяне от съда по постоянната му мярка за неотклонение, като е бил освободен на 21.03.2009 г., поради определянето от съда на мярка за неотклонение „парична гаранция”. На 27.03.2009 г. с определение на въззивната инстанция спрямо Б. Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и той е бил задържан за изпълнение й на 30.03.2009 г. На 22.01.2010 г. мярката за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ от 1 000 лв.

2

След извършено ново привличане като обвиняем на първоначалния ищец с постановление от 10.04.2009 г., разследването e приключило с внасянето на обвинителен акт на 16.06.2009 г., но с разпореждане от 31.07.2009 г. съдът е прекратил производството пред него и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Нов обвинителен акт срещу Б. Д. е бил внесен на 01.10.2009 г., като образуваното по него съдебно производство отново е било прекратено с разпореждане от 20.10.2009 г., поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Образуваните по внасяните нови обвинителни актове на 18.02.2010 г., на 13.05.2010 г., на 29.12.2010 г. и на 07.04.2011 г. съдебни производства, също са били прекратени и делото е връщано на прокуратурата. На 31.01.2012 г. е внесен нов обвинителен акт, като след проведени две открити съдебни заседания на 17.05.2012 г. и 03.10.2013. г., съдебното производство за седми път е било прекратено с разпореждане от 11.03.2013 г., поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Така постановеното разпореждане е отменено с определение от 29.05.2013 г. и делото е върнато на първата инстанция за неговото насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание. С разпореждане от 08.07.2013 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2013 г. с призоваването на тримата подсъдими по обвинителния акт, на което Б. Д. е присъствал лично със защитника си. След проведени още 9 открити съдебни заседания, в които първоначалният ищец е участвал лично и със своя защитник за провеждането на съдебното следствие, свързано със затруднения при събирането на доказателствени средства чрез разпит на свидетелите и необходимостта от повторно извършване на съдебно-следствените действия поради настъпила смърт на съдебен заседател, на 21.10.2015 г. е била постановена присъда, с която Б. Д. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпленията по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл.

20, ал. 2 и ал. 1 и с чл. 18, ал. 1, и по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК. Постановената присъда по отношение на ищеца и другите подсъдими е била протестирана от прокурора, като по образуваното въззивно производство са били проведени две открити съдебни заседания с участието на ищеца и неговия защитник, и същото е приключило с постановяване на решение от 07.06.2018 г., с което присъдата е била отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция – за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт. След връщането на делото, с разпореждане от 30.08.2018 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и след провеждането на две такива, в които ищецът е участвал лично и със свой защитник, с протоколно определение от 20.02.2019 г., в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, СРС е потвърдил взетите по отношение на тримата подсъдими мерки за неотклонение „парична гаранция“ и съдебното производство е било прекратено. На 11.06.2019 г. е бил внесен нов обвинителен акт срещу тримата подсъдими, сред които и първоначалният ищец Б. Д., като по образуваното ново съдебно производство, след проведени четири съдебния заседания, през които е осъществена и промяна на съдебния състав, разглеждал делото, и в които ищецът е присъствал, на 05.07.2021 г. съдът е дал ход на разпоредителното заседание, в което е прекратил съдебното производство по делото и го е 3 върнал отново на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. С постановление от 30.07.2021 г. на прокурор от СРП, наказателното производство срещу Б. Д. по повдигнатото му обвинение за престъпленията по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, и по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 и с чл. 18, ал. 1 от НК е прекратено поради неустановяване на осъществен състав на престъпленията, за които се води производството, на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от НПК.

Въззивният съд е установил и че по време на процесното наказателно производство, срещу първоначалния ищец Б. Д. е било водено и друго наказателно производство през периода 16.05.2013 г. - 18.06.2015 г., по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, във вр. с ал. 3 и 1 от НК, по което той е бил оправдан с влязла в сила на 18.06.2015 г. присъда. Съдът е установил и че за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан, с влязло в сила на 17.04.2018 г. решение на ищеца е било присъдено обезщетение от 2 000 лв., което е и получено от него.

Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд е приел за установено, че не е налице причинна връзка между воденото наказателно производство срещу първоначалния ищец Б. Д. и онкологичното му заболяване.

От показанията на свидетелката А. П., съжителствала с първоначалния ищец, съдът е установил, че тя е разбрала за воденето срещу ищеца наказателно производство известно време след запознаването й с него, той трудно преживявал хода на делото и явяването му в съдебни заседания, притеснявал се и бил изнервен от случващото се, не можел да спи и трябвало да си говорят през нощта; воденото наказателно производство направило и трудно решението им да имат дете, а след раждането му на 01.06.2014 г. ищецът се притеснявал за бъдещото на детето им, като не можел да се отърси от притесненията си. Другият свидетел Ц. К. е дал показания, че е работил заедно с ищеца през 2013-2014 г. в магазин „Д.“ и го познавал като отговорен и отдаден на работата му; в хода на работата му се узнало за водено срещу него производство и много колеги се отдръпнали от него, но не и свидетелят, защото ищецът изпълнявал перфектно задълженията си; поради здравословните проблеми и режима на работа ищецът напуснал работата си в магазина и започнал нова с трудов договор от 01.08.2019 г. в заложна къща при непълен работен ден.

Въз основа на така обсъдените доказателства по делото, въззивният съд е обобщил, че срещу първоначалния ищец Б. Д. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпления, като производството е било прекратено с постановление от 30.07.2021 г. поради отсъствие на осъществен от него състав на престъпни деяния, предвид което съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната ПРБ. Също в обобщение САС е приел, че наказателното производство, което е продължило 12 години, 4 месеца и 12 дни, както и наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” за около 10 месеца, са имали отрицателно въздействие върху психиката на ищеца, като е установена и причинната връзка между тях. В съответствие с установения принцип в чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд е съобразил още, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на две тежки престъпления по чл. 93, т. 7 от НК, 4 като отново е изтъкнал, че му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, изтърпяването на която е продължило около 10 месеца, впоследствие изменена в „парична гаранция” за 11 години и 6 месеца. САС е приел, че продължителността на наказателното производство надвишава нормалния срок за провеждането му, като в тази връзка е отчел, че същото е било срещу трима обвиняеми. Съдът е съобразил и че за претърпените вреди от повдигнатото срещу ищеца друго обвинение, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда, той е бил обезщетен. Съобразил е и вида и характера на претърпените от първоначалния ищец вреди от процесното наказателно производство – преживените стрес и неудобство, социална изолация, потиснатост и нервност, невъзможност за полагане на труд на възраст от 27 години. Въз основа на всичко изложено, въззивният съд е намерил, че следва да определи обезщетение за процесните неимуществени вреди в размер от 22 000 лв. – изводът, до който е достигнала и първата инстанция по делото.