Решение № 9355 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9355 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110150982 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, под евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, от К. Д. С. срещу „Ф.Б.” ЕООД за прогласяване на недействителност на Договор за предоставяне на потребителски кредит №*********/30.04.2024 г.

В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за кредит, по който ищецът е договарял като потребител. Предоставена е заемна сума от 7000 лв., при ГПР 49,66 %, с уговорка, че кредитът е обезпечен с поръчителство от Multitude Bank, за което на 30.04.2024 г. е сключен договор за гаранция, по който ищeцът трябвало да заплати възнаграждение от 7420 лв.

Намира съглашението за недействително поради противоречие със закона, а именно не отговаря на изискването съдържанието на договора да е ясно и разбираемо; не е посочен срок на договора, не е посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент; не е ясно какви са компонентите на месечната вноска и липсва погасителен план; обявеният ГПР не съответства на действителните общи разходи по кредита, каквото естество има възнаграждението по договора за гаранция, тъй като се уговорено по начин безусловен за потребителя, а заемодателят и дружеството гарант са свързани лица; възнаграждението за гаранта е скрита допълнителна договорна лихва; общите условия не са подписани от потребителя на всяка страница.

Ответникът оспорва иска с доводи, че потребителят сам избира обезпечението и договорът за гаранция не е условие за сключване на договора за кредит; договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, възмездна допълнителна услуга, която потребителят е избрал при информиран избор; няма основание в разходите по кредита да се включва възнаграждението на гаранта.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, 1 ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*********/30.04.2024 г. и заемните средства са усвоени; между ищецът, като клиент, и Multitude Bank p.l.c., като гарант, е сключен Договор за гаранция (поръчителство) от 30.04.2024г.; по арг. от чл. 155 от ГПК, вр. чл. 7 и 9 от ЗТРРЮЛНЦ, до 04.03.2025 г. едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е М. ПЛС, идент. №C 109441, чуждестранно юридическо лице, държава:

Малта; аритметично, ако сумата за такса/възнаграждение на гаранта се включи в ГПР по договора за кредит, то същият ще надвиши 50 %; обявеният ГПР не включва възнаграждението за гаранта.

От предметното съдържание на Договор за предоставяне на потребителски кредит №*********/30.04.2024 г. се установява, че ответното дружество предоставя на ищеца заемни средства от 7000 лв., при договорно възнаграждение в размер на 2450 лв., ГЛП 23,33 % и ГПР от 49,66 %., като общата дължима сума по кредита е в размер на 9450 лв., платима на 18 бр. месечни вноски с падежи, посочени в погасителния план, първата с падеж 30.05.2024 г. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество. Одобряването от заемодателя на предоставеното в негова полза обезпечение. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Служебно известни на съда са общите условия по кредита (вж. гр. д. №16244/2025 г., СРС). В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б.“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице. В чл. 5.4 от Общите условия е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.

От договор за гаранция (поръчителство) от 01.05.2024 г., подписан от ищеца на 30.04.2024 г., се установява, че е сключен между ищеца и „Multitude Bank“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027. Това дружество, в качеството на гарант, се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца спрямо кредитора „Ф.Б.“ ЕООД по процесния договор за заем. Според т. 1.6. от договора, за поетата гаранция ищецът дължи такса в размер 7420 лв., платима на вноски, съгласно погасителен план на падежните дати по договора за кредит.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част 2 от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищецът има качеството потребител, като физическо лице, което е действало извън рамките на търговска или професионална дейност.

Предвид това по отношение на кредитното правоотношение, предмет на спора, са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като на осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора.

Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично и изчерпателно в договора. Съдът намира, че договорът за гаранция е съглашение пряко свързано с договора за кредит, съответни и разходите по него, дължими от потребителя-ищец по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане на кредита. Обстоятелството, че в преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не се включва в общия разход по кредита или във формирането на ГПР не променя този извод. С клаузата на чл. 5 от договора за заем се заобикалят императивните правила на ЗПК по чл. 19, ал. 4 относно максималния размер на ГПР, съответно със сключването на договора за гаранция. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на 3 ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, а последният може да получи като одобри за 3 поръчител. Едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е „М. СЕ“ и същите са свързани лица по см. на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителят се счита за сключен от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите по кредита.

Съдът счита, че между страните няма има уговорка за допълнителни услуги, доколкото анализът и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит и договора за гаранция /предоставяне на поръчителство/ сочат еднозначно за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС). Договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не съответства на заявеното от кредитора. Това поведение кореспондира и с търговска практика, от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и съдържа невярна информация, която възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита и дали да договаря с този кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора за заем не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК.