Решение № 303 от 14.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от община Благоевград, с адрес: гр.Благоевград, пл.“Г“ № 1, представлявана от кмета М Б, против Постановление от 02.04.2024г. по изп.д.№ 406/2024г. по описа на ЧСИ Б В, с рег.№ 890, с район на действие ОС Благоевград с което и след възражение на длъжника е отказано намаляване на определените размери и на взискателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., 48 лв. – неолихвяема сума за разноски по изп. дело за обикновени такси, както и е определената сумата от 264,96 лв. пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Твърди се в жалбата, че на 04.04.2024г. жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 406/2024г. по описа на ЧСИ Б.Велинов – за погасяване на задължение по изпълнителен лист издаден на 21.03.2024 г., от Административен съд - Благоевград, в полза на А. И. Б., чрез пълномощник, за направени разноски по адм.дело № 580/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград в размер на 1010.00 (хиляда и десет лева) лева, както и за разноски направени по адм. дело №11083/2023 г. по описа на ВАС.

1

Сочи се, че с постановление от 02.04.2024 г. в тежест на Община Благоевград са определени разноски по изпълнителното дело в размер на 548.00 лв., от които 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение, 48.00 лв. неолихвяема сума за разноски по изпълнително дело за обикновени такси, 264.96 лв. - дължима сума по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Прави се възражение за прекомерност на така определените и възложени разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че общината е узнала за дължимите от нея разноски с получаване на препис от протоколно определение на ВАС по адм.д.№ 11083/2023г. и с получено на 25.03.2024г. уведомление от АС Благоевград, с което е узнала и за получила решение по адм.д.№ 580/2023г. по описа на с.с. Сочи се, че с писмо с изх.№ 11-001061/21.03.2024 г., е поканила А. Б., чрез процесуалния му представител, да представи банкова сметка, по която да му бъде преведена дължимата сума, което писмо е получено от адв.Б. с известие за доставяне на 29.03.2024 г. , като въпреки това процесуалният представител не е изразил по никакъв начин воля, дължимата сума да му бъде преведена по банков път, тъй като не е предоставил на Община Благоевград номер на банкова сметка, нито пък е изразил желание дължимата сума да му бъде предоставена по друг начин, а е предприел действия за принудително изпълнение на вземането си към Община Благоевград.

Твърди се, че общината е предприела действия за доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното производство и в този смисъл не е дала повод за образуването му. Обосновава се, че при тези факти напълно неоснователно и в противоречие с разпоредбата на чл. 3 от ГПК, страната е прибягнала до способите на изпълнителния процес, въпреки демонстрираното желание и предприетите действия от Общината за доброволно изпълнение. Предприетите от него действия да събере вземанията си към Общината по реда на принудителното изпълнение представлява злоупотреба с право, поради което съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК начислените такси и разноски по изпълнителното производство трябва да останат в негова тежест.

Отделно от това се изтъкват доводи за прекомерност на присъдения размер за адвокатско възнаграждение от 500 лв. От обективна страна се сочи, че динственото действие, извършено от взискателя е било да подаде молба за 2 образуване на изпълнителното дело срещу длъжника, което действие не се характеризира с фактическа и правна сложност, по делото съдебният изпълнител не е пристъпил до реализация на нито един от посочените в първоначалната молба на взискателя изпълнителни способи, поради погасяване на дълга чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Ето защо се счита, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Счита се, че определянето на разноски над минималния размер с оглед на фактическата и правна сложност на делото е необосновано. В обстоятелствената част е поискано намаляване и на размера на таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, като прекомерно завишена.

По тези съображения се иска отмяна на Постановление от 02.04.2024 г., постановено по Изпълнително дело №20248900400406, по описа на ЧСИ Б В, с регистрационен номер №890, с район на действие Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя А. И. Б., като недължими по изпълнителното дело, алтернативно - да се отмени Постановление от 02.04.2024г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя А.

И. Б., като се намали присъденият размер на адвокатското възнаграждение на 200 лв.

Взискателя А. И. Б., представляван от адв. С. Б., по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че атакуваното разпореждане е правилно. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба, а постановлението да бъде потвърдено.

ЧСИ Б В, в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, навежда съображения за неоснователност на подадената жалба. Подробно се изтъкват доводи за липса на основание за намаляване на присъдения размер адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд - Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.дело № 406/2024г. по описа на ЧСИ Б В е образувано по молба от А. И. Б., подадено чрез пълномощник, като взискател, 3 с искане за образуване на изпълнително производство срещу Община Благоевград, - в качеството на длъжник, на основание представен от взискателя изпълнителен лист от 21.03.2024г., издаден по адм.дело № 11083/2023г. по описа на ВАС.

С изпълнителният лист община Благоевград е осъдена да заплати на взискателя А. И. Б. сумата от 1010 лв., на основание направени по адм.дело № 580/2023г. по описа на АС Благоевград разноски и сумата от 1000 лв., представляващи направени по адм.д.№ 11083/2023г. по описа на ВАС разноски.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от взискателя чрез пълномощник, като е представено пълномощни и съответно договор за правна защита и съдействие, с които се установява, че взискателят е упълномощил адв. С. Б. да окаже на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнителното дело и осъществяване на процесуално представителство на взискателя по него. Страните са уговорили заплащане на възнаграждение в размер на 500лв., като в договора за правна защита е съдействие е отразено, че сумата е заплатена в брой.

На 02.04.2024г. съдия – изпълнителят е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение с изх.№ 03585, получена от длъжника община Благоевград на 04.04.2024г. Както с поканата за доброволно изпълнение, така и с изрично Постановление от 02.04.2024г. ЧСИ е определил дължими за изпълнението разноски от 548 лв., от които 48 лв. с вкл. ДДС, дължими обикновени такси за образуване и водене на делото, 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за адвокат, упълномощен от взискателя.

Срещу постановлението, с което ЧСИ е определил дължимите разноски е постъпило възражение от община Благоевград. С разпореждане от 11.04.2022г. е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетия размер адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с изложени мотиви. Изтъкнато е, че от длъжника не е последвало плащане на дължимите по изпълнителния лист суми до образуване на изпълнителното производство, с което е дал повод за образуването му, както и предвид доказателствата за направени разноски за адвокат.

По изпълнителното дело към датата на обжалване на постановлението от 02.04.2024г., с което са определени дължимите по основание и размер разноски по изпълнението, както и към датата на администрирането й липсват данни, длъжникът да е заплатил дължимите по изпълнителния лист суми на взискателя.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна – длъжника по изпълнението оспорва постановление от 02.04.2024г. на ЧСИ Б.Велинов, с което са определени дължими по изпълнението разноски. Всеки акт, с който ЧСИ се произнася по разноските по изпълнението подлежи на обжалване от длъжника по реда и условията на 4 чл. 435, ал.2, т.7 ГПК / т.2 на ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК длъжникът е оспорил акта, с който изрично са определени по основание и размер разноски – Постановлението на ЧСИ от 02.04.2024г. Следователно , като предмет на обжалване следва да се определи именно този акт, в който от ЧСИ е обективирано произнасяне относно разноски по изпълнението. ЧСИ е провел и своеобразна процедура по чл.248 ГПК, като е отказал да измени обжалвания акт, с който е определил по вид и размер разноските. Ето защо настоящата жалба следва да се счете за процесуално допустима, като предмет на съдебен контрол следва да бъдат разноските по основание и размер, обективирани в обжалваното Постановление от 02.04.2024г. По същество – оспорването е частично основателно. На основание чл.79, ал.1 ГПК (редакция ДВ бр.

86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В срока за оспорване на акта по разноските задължената страна – длъжникът, е направил своевременно възражение за прекомерност. При своевременно направено възражение за прекомерност на направени разноски на това основание съдът дължи произнасяне. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). В случая не са налице обстоятелствата, визирани в т.1-3 на ал. на чл.79 ГПК.

До образуване на изпълнителното производство и респ.получаване на поканата за доброволно изпълнение от задължената страна – длъжника, не са представени доказателства за изплащане на сумите по изпълнителния лист.

Ето защо, всички разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение, са дължими на взискателя на това основание. Дължат се само тези разноски, които са доказани от страната за направени по основание и размер. С обжалваното Постановление от 02.04.2024г. се оспорва размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Отказът на ЧСИ да измени акта си в частта за разноските за адвокатско възнаграждение е аргументирано, че тези разноски са доказани като направени по основание и размер, както и че размерът съответства на 5 минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".