Определение № 35404 от 26.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35404 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110123876 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

****************** срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***************, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -30.09.2025 г. от 10.55 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ****************** срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***************, с която се иска:

-да се прогласи недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №***************** г., сключен между Е. Г. М., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК ***********.

Ищцата твърди, че бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №***************** г., по силата на който кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 7,000.00 лв., при условия: лихвен процент – 23.33%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%, брой вноски - 18, обща сума за връщане – 9,450 лв. Съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ************* в полза на Дружеството. В резултат на това, за използването на заем в размер 7,000.00 лв. ищцата е следвало да плати не описаните по договор 9,450.00 1 лв., а обща сума в размер 16,870.00 лв.

Излагат се доводи, че възнаграждението за гарант всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на „ФБ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ – **********, така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави Поддържа се, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 49.03% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Твърди се, че Считам, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент 6 на разходите.

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ********** (*****).

Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ********** е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ********** е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в *****, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № **** в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.

Предявен е насрещен иск, с който се иска Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

********************* да бъде осъдена да заплати на „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***************, сумата от 7000 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №***************** г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска/************** г./ до окончателното й изплащане.

Сочи се, че кредитът е следвало да бъде погасен на 18 вноски, но към момента 2 потребителят не е заплатил никакви суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,с който не се не оспорват сумите по размер, а по основание. Прави се препратка към изложените аргументи относно недействителността на договора за кредит в комбинация с договора за предоставяне на гаранция.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения насрещен иск е чл. 79, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №***************** г., по който ищцата е получила сумата от 7000 лева.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидна клауза за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

3

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, както и препис от отворите на исковите молби.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4