Решение № 778 от 05.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000503239 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 4007 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1392/2016 г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от М. Ш., ЕГН ********** против Министерство на отбраната на Република България искове с правно основание чл. 233, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2 960 лева, както и законната лихва върху тази сума, за периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на сумата от 662 лева, както и за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 117 350 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на сумата от 33 634 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение и осъдил М. Ш., ЕГН ********** да заплати на Министерство на отбраната на Република България, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 350 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Ш., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства установяват, че е бил военнослужещ и участвал в задгранична мисия, при която вследствие на виновно и противоправно поведение на военнослужещи от българската армия е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещната страна - Министерство на отбраната на Република България не е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е изразила становище по основателността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Ищецът М. Ш. М. Ш., ЕГН ********** е предявил против Министерство на отбраната на Република България искове с правно основание чл. 233, ал. 5 във вр. с ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България /ЗОВСРБ/ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на Договор за кадрова военна служба № 40 от 14.05.2008 г. и Допълнително споразумение № 2550 от 15.09.2008 г., сключени с Министерство на отбраната е взел участие в Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО, операция „ИСАФ", в контингента от българските въоръжени сили изпратени в Афганистан.

По време на действие на договора за кадрова военна служба е бил подложен на съзнателен психологически тормоз от останалите военнослужещи от българския контингент, набедяван за извършени нарушения на военните устави и на ЗККИ.

В този период от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г. в състава на контингента са били старши лейтенант А. Г. Б., старшина М. Д. М., старши сержант Л. П. и старшина М. Н. М., които са упражнявали върху него многократно и системно психическо и физическо насилие.

Старшина М. Н. М. е упражнил физическо насилие, притискайки челюстта му, което е довело до избиване на четири естествени зъба до нивото на венеца /четвърти, пети, седми и осми зъби/, както и на свързания с тях изкуствения шести зъб.

Избиването на зъби по своите медико - биологични характеристики представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, която е претърпял при и по повод изпълнение на Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО.

С предявените искове поискал ответника да му заплати, на основание чл. 233, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ имуществените вреди, в размер на 3 сумата от 2 960 лева, които разходвал за провеждане на стоматологично лечение и възстановяване на избитите зъби с протезиране.

Поискал ответникът да заплати законната лихва върху тази сума, за периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на сумата от 662 лева, както и да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 117 350 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на 33 634 лева.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - Министерство на отбраната на Република България подал отговор на исковата молба /л. 33/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:

- ищецът, преди заминаване и след завръщането от задграничната мисия е преминал през задължителни прегледи, при които не установено да е претърпял описаните в исковата молба противоправни действия на българските военнослужещи, вследствие на които е претърпял имуществени и неимуществени вреди;

- исковете за обезщетяване на вредите са погасени по давност;

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

4

От събраните по делото доказателства установява, че ищецът в периода от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г., като български военнослужещ с присвоен офицерски чин /лейтенант/ е участвал в Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО, операция „ИСАФ", в контингента на българските въоръжени сили.

Ищецът е бил включен в състава на групата за електронно разузнаване, на позиция 18.11. - „***". В същата група са участвали другите български военнослужещи - А. Г. Б., като началник на групата, М. Д. М., М. Н. М. и Л. П.

П..

Ищецът преди и след завръщането от мисията е преминал през задължителните медицински прегледи, изготвени са протоколи, които са му връчени и е подписал.

Със заповед Заповед № 261/04.06.2009г. на Началника на поделение № 22050 - гр. Банкя е прекратено трудовото му правоотношение с Министерството на отбраната – л. 187.

По сигналите на ищеца за физическо насилие и психически тормоз от другите български военнослужещи в мисията, подадени след завръщането в Р. България са извършени проверки от Инспектората при Министерство на отбраната на Р. България, които не са установили твърдяното насилие и психически тормоз.

В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице – лекар по дентална медицина /л. 251/ от което се установява, че:

- не е налице формална разлика в данните от снетия зъбен статус на ищеца, описан Протоколите за освидетелстване на годността за военна служба преди началото на мисията в Афганистан и след нейното приключване;

- при личния преглед са установени деградирали зъбни тъкани, подвижност на наличните корени, стопяване и загуба на обем на венците без видими следи или белези от травми;

5

- лошото състояние на венците би било потенциална предпоставка за компрометиране на зъбите, които „носят" мостовата конструкция;

- наличието на хоризонтална фрактура на зъб с позиция 35 в устната кухина, както и остатъците от зъбни тъкани по зъби с позиция 37 и 38 върху корпуса на зъбната протеза, обосновава извод, че счупването на мостовата конструкция може да се дължи на относително силно въздействие в областта на зъби с позиция 35 и 36, както и натиск при хранене, предвид деградиралите /отстлабени зъбни и парадонтални тъкани/ в устната кухина на ищеца;

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило счетоводна експертиза – л. 300.

От писменото заключение на вещото лице, извършило във въззивната инстанция психиатрична експертиза се установява, че ищецът страда от биполярно афективно разстройство /БАР/ -депресивен епизод , но причината за този тип депресия е неизвестна, тъй като може да се дължи на комбинация от генетични, биологични, психологични и екологични фактори.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до наличието на предпоставките, при които ответникът дължи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на ч л. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ, На военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.

Съгласно ал. 2, На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните 6 задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.

Обезщетенията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци – ал. 3 .

Обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта – ал. 4.

Съгласно ал. 5, Лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.

Разпечатката съдържа 60 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa570d79-f94a-4529-b2a2-2a353b98e3ed