Решение № 226 от 16.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ловеч, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310101099 по описа за 2024 година

Облигационен осъдителен иск за непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 3 000 лева неимуществени вреди.

Ищецът М. С. С., като баща и законен представител на малолетния си син М. М. С., двамата от гр.Ловеч предявява искова претенция против М. В. П. и М. Л. П., като родители на малолетния си син М. М. П., тримата от гр.Ловеч, в който навежда твърдения, че на 26.05.2022 го. настъпил инцидент с детето му М. М. С., ЕГН**********. На посочената дата оставил сина си в *******"-гр.Ловеч, ул.“******* за редовни занятия. Към този момент синът му бил ученик в V „в“ клас в това училище. Към 17.40 часа, когато отишъл да го вземе от училище установил, че М. е с хематом и подуто дясно око. Цялата дясна лицева част била надрана и в кръв, в това число и дясната част на врата му. Дишал учестено, оплаквал се от силно главоболие. Храната, която му приготвили за училище била непокътна, като той им казал, че няма апетит и не е ял нищо през целия ден.

Обяснил, че е бил пребит от съученика си М. П.. Това се случило в класната стая по-рано същия ден. Веднага завел сина си М. на медицински преглед, тъй като бил неадекватен, с главоболие и подуто око.

На следващият ден, посетил училището, за да поиска информация как се е случило това с детето му по време на учебния ден. След разговорите установил, че на 26.05.2022 год. побоя се е случил в последния шести учебен час за деня по „Човек и природа" с преподавател госпожа Ш.. М. стоял на чин в редицата до прозореца, а на чина зад него бил М.. Малко преди края на часа започнали пререкания между децата, като М. започнал да обижда сина му, като след това му нанесъл няколко удара. Всичко това се е случило и пред учителя госпожа Ш..

Ищецът пояснява, че възстановяването на детето му отнело много време. Касаело се не само за физическата болка и страдания, но и за причинените му психически травми. Синът му се страхувал, не искал да посещава училище. Изпитвал и срам от децата. В крайна сметка се наложило да го премести в друго училище, за да може да се успокои и да продължи обучението си.

Счита, че с посочените действия, осъществени на 26.04.2022 год. в гр.Ловеч в класната стая на *******" М. М. П. причинил неимуществени вреди на сина му М. М. С., причинявайки му физическа болка и страдание, както и уплах, страх, водещ дори до отказ да посещава училище и да вижда приятелите си. Въпреки многократните разговори с родителите на детето дори не било получено извинение за постъпката му. От 30.05.2022 год. до 10.06.2022 год. М. бил на домашно лечение поради причинените му травми и не посещавал 1 училище. Дори и след тази дата родителите на М. били принудени да поискат ползване на отпуск по семейни причини, за да може детето им да се успокои, след което по време на лятната ваканция взели категорично решение да го преместят в друго училище далеч от насилника.

Ищецът заявява, че се обърнал и към компетентните институции. Проверката от страна на Районна прокуратура приключила с Постановление да отказ да се образува наказателно производство. В постановлението деянието е квалифицирано като престъпление по чл.130 от НК, като с оглед обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от НК се касае за малолетно лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не е наказателно отговорно, материалите по преписката са изпратени на МКБППМН за налагане на възпитателна мярка по ЗБППММ.

Пояснява, че в резултат на нанесения побой са причинени значителни неимуществени вреди на детето му, а на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. В случая родителите на М. не направили нищо, за да предотвратят действията на сина си, въпреки и предходните разговори по повод поведението на детето им и агресията към сина му, а и към други деца в класа.

Пояснява, че поведението на М. П. не е изолиран случай. В своята трайна съдебна практика ВКС приема, че родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Поради тази причина, отговорността им по чл.48 от ЗЗД е лична, а именно за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.

Моли съда, в случай, че признае искът за основателен да определи размер на обезщетение по справедливост съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД.

Моли съда след като разгледа доказателствата по делото, да постанови решение, с което да осъди М. В.

П. и М. Л. П., като родители на малолетния си син М. М. П., всичките с адрес : гр.******* ул.******* да заплатят Солидарно на М. С. С., ЕГН-**********, като баща и законен представител на малолетния си син М. М. С., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес : гр.******* сума в размер на *******, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 26.05.2022 год. от нанесения побой на малолетния М. М. С., изразяващи се както във физическо неразположение - болки, страдания, но и в психическо такова - страх, липса па сън, неудобство на детето да излиза сред приятели и страх да посещава училище, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

Моли за присъждане и на съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от М. М. П., със съгласието на своята майка М. В. П., чрез пълномощника адв.Д. Г., в който последният от името на доверителите си намира исковата молба за допустима, но неотговаряща на законовите изисквания на чл.127, ал.4 от ГПК. Изцяло оспорва иска като неоснователен. Действията на ответника според него биха могли да се квалифицират по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. От своя страна действията на М. С. следва да се приемат като провокирали реакцията на ответника, при което, моли съда да приеме, че е налице съпричиняване, довело в значителна степен до настъпването на вредоносния резултат, каквото е и тяхното възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Н., която поддържа исковата молба и я намира основателна и доказана с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че в настоящият казус безпорно е установен факта на деянието и неговото авторство – от страна на малолетното към момента на извършването лице, като спрямо извършителя – макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в закона престъпение – такова по чл.130, ал.1 от НК, спрямо него е отказано образуването на наказателно производство, на основание чл.32, ал.2 от НК, като са му наложени възпитателни мерки по ЗБППМН. Намира за безпорно установени и противоправността на деянието и виновността на малолетния М. – син на ответниците. По тези и други подробно изложени в писмени бележки съображени моли съда уважи иска и да определи размер на обезщетение по справедливост съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД, като преценява, че справедливият размер е посочения в исковата молба 3 000 лева с оглед отраженията на извършеното деяние не само върху физическото състояие на детето М. С., което е възстановено 2 към настоящия момент, но и психическото състояние – стрес, страх, липса на сън, неудобство и срам, както и дълготрайните последици, довели до смяна на училища именно поради отказа да посещава училище заради упражненото върху него насилие. Макар и само дете, счита, че М. С. има качеството на пострадало лице и следва правата му да бъдат защитени от институциите – в случая РС-гр.Ловеч, тъй като това е единствената му възможност към момента.

Моли за присъждане и на съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата *******а, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответниците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител адв.Д. Г., оспорвайки изцяло предявената срещу тях искова претенция като неоснователна. Отново, както и в отговора, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, пълномощникът им акцентира на това, че действията на М. М. П. биха могли да се квалифицират по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, а действията на малолетният М. С. следва да се приемат като провокирали ответната реакция на М. М. П., при което моли съда да приеме, че е налице съпричиняване, довело до значителна степен настъпването на вредоносния резултат, каквото е и възражението им за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Освен това в писмените бележки адв.Д. Г. подчертава, че искът е заведен на 20.06.2024 год. - един ден след навършване на непълнолетие и в тази връзка, счита, че същият е недопустим поради предявяването му от ненадлежна страна. Следвало е М. М. С. да го предяви лично и със съгласието на своите родители, като в този смисъл е неправилно формулиран и петитума на исковата молба, в който ищецът претендира да му бъде изплатено обезщетение, а не на неговия син, лично и със съгласието на своя баща и законен представител. Сезира съда и с претенция за разноски, в случай, че отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесулните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

М. М. С. е роден на 19.06.2010 год. в гр.Ловеч, ЕГН-**********, от родители : майка – ******* ******* и баща – М. С. С., видно от дубликат на удостоверение за раждане с дата на издаване 19.04.2022 год. на Общинагр.Ловеч.

Родителите на детето М. М. П. са : майка – М. В. П. и баща – М. Л. П., за което като доказателство по делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№027-С от 25.07.2024 год. на Общинагр.Ловеч.

Издадена е служебна бележка изх.№801/02.12.2022 год. от ръководството на СУ“*******-гр.Ловеч в уверение на това, че М. М. С. роден на 19.06.2010 год. е записан в VI клас за учебната 2022/2023 год.

Налице е лист на преглед на пациент на МБАЛ „Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД, с дата на постъпване 26.05.2022 год., час 18:45 и напускане на дата 26.05.2022 год., час 19:07, от който се установява, че на пациента М. М. С. е поставена основна диагноза : Контузия на клепача и околоочната област. Анамнезата е снета по данни на пациента : към 16,30 часа имало сбиване със съученик и нанесен побой. Пациентът съобщава за главоболие.

Обективно състояние – задоволително общо състояние, бял дроб – двустранно чисто везикуларно дишане, ритмична сърдечна дейност, ясни тонове без шумове. Корем – мек, неболезнен, с физиологична перисталтика, липсват данни за перитониално дразнене и мускулна защита. Крайници - без отоци, запазени артериални пулсации. Неврологичен статус - лисват данни за отпадна неврологична симптоматика и менинго-радикулерно дразнене. Локален статус : зачервяване и следи от одраскване по дясна околоочна област.

Установява се от представеното като доказателство по делото съдебно медицинско свидетелство №88/2022 год. на Д-р ******* – ординатор към отделение Съдебна медицина при МБАЛ-АД-Ловеч, че на 27.05.2022 год. по негово желание е прегледала М. М. С. на 11 години от гр.Ловеч. Предварителните данни, взети от майката на детето са, че на 26.05.2022 год., около 17:00 часа по време на урок в училище „*******-гр.Ловеч е бил ударен в областта на лицето с юмруци от познато лице - съученик. Посочено е обективно, че лицето е в съзнание, ориентирано за време и място. Отговаря правилно на поставените въпроси и има спомен за случилото се. Адекватно е. Цялата дясна половина на лицето – чело, скули, бузи, брада е с множество повърхностни охлузвания с различна форма и големина от 1 до 2 см в диаметър, покрити с тънка и суха червена материя. Под 3 дясната ушна мида, в областта на шията са налице охлузвания на кожата с дължина от 3 см. с червен цвят – драскотини. Самата дясна ушна мида е кръвноседната с тъмно червен цвят и размери на кръвонасядането от 2 см в диаметър.

Разпечатката съдържа 31 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa56bd9b-3d6e-42d1-a350-849302ad7e9f