Решение № 2718 от 15.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2718 гр. Пловдив, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330110229 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.87, ал.2 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 04.08.2023г. и 28.08.2023г. от И. Б. Б. против С. Г.

Т. се твърди, че ищецът притежава недвижим имот в ***, който имот се нуждаел от ремонт.

Ищецът се свързал с ответника, който извършил оглед на имота и на дата 03.05.2022г. получил оферта от ответника за стойността на труда и материалите. Приел я, без посочените „300 лв. квартира“. Разбрали се веднага след като ищецът плати 70 % от стойността на договора, ответникът да започне работа. На 10.05.2022г. ищецът превел по сметката на ответника сумата от 3010 лв., като договореното включвало замазка на пода, поставяне на гипсокартон по стени и таван, боядисване на стени, без шпакловка и поставяне на ламинат, който ищецът следвало да закупи допълнително. Срокът на изпълнението бил 31.05.2022г.

С. Т., след като получил сумата от 3010 лв. доставил в обекта 20 гипсокартона и 20 чувала замазка. След това изчезнал и отказал да извърши ремонта. Многократно ищецът се опитвал да се свърже с ответника, за да види кога той ще изпълни задължението си или ако се е отказал, да му върне парите. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 3971/2023г. на ПРС, по което длъжникът подал възражение, поради което се и предявявал настоящият иск. Поради това е направено искане за признаване за установена дължимостта на сумата от 3010 лв. и сумата от 217.39 лв. лихва за забава за периода от 31.05.2022г. до 14.02.2023г., като са претендирани разноските по заповедното и исковото производство.

1

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. Г. Т., със становище за неоснователност на предявения иск. Изложените фактически обстоятелства не кореспондирали с действителната фактическа обстановка. Не се спори, че след проведени в началото на май 2022г. преговори за осъществяване на ремонтни дейности била постигната договорка за осъществяването им. И. Б. превел по банкова сметка на ответника сумата от 3010 лв., която да послужила като капаро. Не била постигната уговорка за краен срок за завършване на ремонтните дейности. С посочената сума ответникът закупил материали на стойност 1125.48 лв., които доставил с личен транспорт и за своя сметка до адреса на ищеца.

След осигуряване на достъп до имота, ответникът установил, че от страна на И. Б. не били предоставени елементарни условия за осъществяване на ремонтните дейности – липсвала течаща вода и нямало налична тоалетна, което препятствало осъществяването на елементарни ремонтни дейности. Липсвало и паркомясто, което да обслужва обекта, което затруднявало работния процес. След уведомяване на И. Б. за невъзможността да се стартира работният процес, ответната страна отказала предоставяне на достъп до съседен собствен апартамент, след което ищецът заявил, че ще е извън *** и преустановил контакт с ответника. При проведен разговор между страните през юни 2022г. ответникът отправил молба за връщане на доставените строителни материали и възстановяване на заплатената сума, но ищецът отказал. До ищеца била отправена официална покана чрез ЧСИ с район на действие СГС на 17.02.2023г., като ответникът поискал връщане в 7-дневен срок на закупените строителни материали, като след предаването щяла да се преведе сумата от 3010 лв. на ищеца. Ответникът не бил дал никакъв повод за завеждане на делото, поради което е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 3971 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 2276 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 06.04.2023г., по силата на която е разпоредено С. Г. Т. да заплати на И. Б. Б. сумата от 3010 лв. главница, 217.39 лв. лихва за забава за периода 31.05.2022г. – 14.02.2023г., както и разноски от 65 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото е представено платежно нареждане от 10.05.2022г., с наредител И. Б. Б. и получател С. Г. Т., с отразено основание за превод – предплата за ремонт на таван – *** – 70 %.

Представена е в разпетачан вид водена кореспонденция чрез електронно приложение, както и писмени бележки за стойност на ремонт с отразена такава 4 301 лв.

Представена е покана до И. Б. Б., връчена на 17.02.2023г. на адресата, видно от представения констативен протокол на ***, с отправено от ответника предложение за уреждане на взаимоотношенията по доброволен път.

Представена е стокова разписка за сумата от 1125.48 лв. от 17.05.2022г. за закупени 2 строителни материали.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Ш. който разяснява, че работи заедно със С. Т. строителни услуги от много години. Имали уговорка с И. Б. да направят ремонт на таванско помещение, което било гълъбарник, да се превърне в стая за даване под наем. Ремонтът трябвало да започне през май 2022г. В уречения ден те пристигнал бусът със строителните материали в ***. Сградата била стара, без асансьор, поради което всички материали се качили на ръка. Били около 20-30 торби замазка, профили за гипсокартон, директни окачвачи, дюбел пирон 8/60, консумативи, свързани с конструкция на гипсокартон и замазка, грунд. Свидетелят не знае точно цената на материалите, предполага, че била между 1000 и 1500 лв. Сега на тези цени били по-скъпи. Като цяло уговорката за ремонта била за около 3000 лв., а материалите били 1200 лв. Не се осъществил ремонтът, защото И. казал, че в следващите дни отива на море. Това таванско помещение нямало абсолютно никакви условия за работа, нямало течаща вода, тоалетна. За да имат тези условия трябвало да влязат в негов апартамент два етажа по-надолу, но господинът имал ловджийско оръжие и брат му не се съгласил да идва и да им отключва. Искал само по стълбите да минават и да работят, но това нямало как да стане, в център на *** да ходят в тоалетна в заведения и да взимат вода от чешми. След това станали разправии, понеже С. искал да си вземе материалите. Господинът не искал да върне материалите, искал си цялата сума обратно. С. правил опити за доброволно уреждане на отношенията, но И. искал цялата сума. Договор не знае дали са подписвали, това били устни уговорки. С. ходил да оглежда обекта предварително, а свидетелят отишъл в деня, в който се сваляли материалите. С. бил видял, че обектът е на последния етаж и че няма и къде да се паркира. След огледа явно се бил съгласил с условията, след като дошли материалите. Срок за изпълнение не знае дали е имало. Никакви дейности по ремонт не били извършени.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3971 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Договорът за услуга /подвид на договора за изработка/ е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случая ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за услуга – за строително – ремонтни дейности във връзка с ремонт на таванско помещение, находящо се на адрес ***.

Доколкото валидността на договора за услуга/изработка не е обусловена от спазване изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и в конклудентни действия, подлежащи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случая по делото няма представени писмени доказателства, но това не се отразява на действителността на твърдяното облигационно правоотношение 3 между страните. Не се спори, вкл. се установява и от показанията на разпитания свидетел на ответника, които съдът възприема като обективно дадени, че през месец май 2022г. между страните е бил сключен договор с посочения по-горе предмет. Установява се от показанията на свидетеля, че в таванското помещение не са извършени никакви ремонтни дейности, следователно налице е договорно неизпълнение от страна на ответника на уговорените между страните дейности. Според свидетеля това се дължи на липсата в помещението на условия за работа - течаща вода, тоалетна и др. От показанията на свидетеля обаче става ясно, че ответникът е извършил предварителен оглед на обекта, видял е, че обектът е на последния етаж и че няма условия, и че няма къде да се паркира. При това положение съдът намира, че не може да се приеме, че кредиторът не е оказал необходимото съдействие за извършване на ремонтните дейности, доколкото изпълнителят очевидно е приел възложената му работа, след като на обекта са били доставени първоначално необходимите материали.

Няма твърдения и доказателства ищецът да е уведомил ответника за разваляне на договора.

Съдебната практика приема, че едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба.

Поради това съдът намира, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора.

Не се спори, установява се и от представено платежно нареждане, че на 10.05.2022г. И. Б. Б. е превел на ответника С. Г. Т. сумата от 3010 лв., с отразено основание за превод – предплата за ремонт на таван – *** – 70 %. Установява се също, от представената стокова разписка, че на дата 17.05.2022г. са закупени строителни материали на стойност 1125.48 лв.

Установява се от показанията на разпитания свидетел, че закупените материали са били доставени на обекта - около 20-30 торби замазка, профили за гипсокартон, директни окачвачи, дюбел пирон 8/60, консумативи, свързани с конструкция на гипсокартон и замазка, грунд. Съдът не възприема твърденията на ищеца, че закупените материали не са материалите, доставени в обекта на ищеца, а вероятно касаят друг ремонт, тъй като са недоказани. Не се спори, че опитите за доброволно уреждане на отношенията между страните са останали неуспешни, като ищецът е отказал да върне на ответника закупените и доставени строителни материали.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен до размера на сумата от 1884.52 лв., разлика между преведената от ищеца на ответника сума от 3010 лв. и стойността на закупените от последния и доставени в обекта строителни материали – 1125.48 лв., а за разликата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

4

Съдът намира за неоснователен предявения акцесорен иск за сумата от 217.39 лв. лихва за забава за периода от 31.05.2022г. до 14.02.2023г. На първо място, ищецът не е ангажирал доказателства, че между страните е уговорен срок за изпълнение на договора – 31.05.2022г.

Освен това, съдът прие, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора. Вземането за връщане на полученото от ответника на отпаднало основание не произтича от договора, а е последица от развалянето му – чл.87, ал.1, във връзка с чл.55 ЗЗД. Посочената в исковата молба начална дата на забавата – 31.05.2022г. /дори да се приеме,че е доказана/ е забава, в която е изпаднал ответникът като длъжник по договора за строително-ремонтни дейност, но тя не води до забава по задължението му на извъндоговорно основание, а именно за връщане на полученото на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради разваляне на облигационния договор. Поради това съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.