Определение № 19524 от 03.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19524 гр. София, 03.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА

РАДЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА Гражданско дело № 20211110169841 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Софийски районен съд е бил сезиран с претенция с правно основание чл.

127, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, както и насрещна претенция със същата правна квалификация относно упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка. В съдебно заседание страните са постигнали споразумение, което е утвърдено с решение № 6277/10.06.2022 г. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцовата страна е направила искане за изменение на решението в частта относно разноските, при твърдения съдът неправилно да е определил размера на дължимата държавна такса върху издръжката на детето, доколкото между страните е налице извънсъдебно споразумение, по силата на което ищецът заплащал за детето месечна издръжка в размер на 500,00 лв., предвид което същият не е станал повод за образуване на делото, а и с постигнатото в рамките на съдебното производство споразумение единствено е увеличен със 100,00 лв. размерът на издръжката.

Насрещната страна в предоставения от съда срок е изразила становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта относно разноските.

Съдът намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за процесуално допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, но по същество намира същата за неоснователна.

1

Това е така по следните съображения: в производствата за разрешаване на спорове относно родителската отговорност спрямо ненавършили пълнолетие деца съдът, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите, предвидени в чл.

127, ал. 2 СК /упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения или издръжка/, дължи служебно произнасяне по всички тях.

Освен това е без значение дали се касае за утвърждаване на постигнато между родителите споразумение или за разрешаване на спор между родителите – и в двата случая законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на детето. И именно интересите на детето налагат всякога да бъдат уредени в цялост всички тези въпроси /упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка/ – като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях, като съдът следва служебно да се произнесе по всички тях, независимо с каква претенция е изрично сезиран. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съд споразумение между родителите и/или постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но дори и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това, може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки /така - решение № 30/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 3060/2018 г., по описа на ВКС, ІV г.о./. Единствено въпросът, свързан с издръжката, поради изричната предвидена в закона възможност за това /чл. 139 и сл. СК/, може да се разглежда поотделно, но само в случай че претенцията за издръжка е предявена самостоятелно, не в съединение с някоя от другите, предвидени в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК претенции. По тези съображения, независимо от наличието на извънсъдебно споразумение между родителите относно заплащането от страна на неотглеждащия родител на месечна издръжка за детето, доколкото издръжка по съдебен ред не е определяна, съдът дължи произнасяне и по въпроса за издръжката, сезиран с претенция за определяне дори само на режим на лични отношения. В този смисъл съдът няма как да зачете наличието на извънсъдебно споразумение по въпроса за издръжката при определяне на дължимата държавна такса върху присъдения размер на същата и да определи размера на дължимата държавна такса само 2 въз основа на фактическото й изменение /в случая от 500,00 лв. месечно на 600,00 лв. месечно/. Размерът на държавната такса в постановеното решение съдът е определил съобразно приложимите разпоредби на ГПК и ТДТКССГПК и е изложил мотиви за това, като няма основание решението да бъде изменено от настоящия състав по реда на чл. 248 ГПК, и е ненужно повторно да се излагат съображенията, вече обективирани в същото.

Ето защо молбата с правно основание чл. 248 ГПК, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца М. АНГ. АНГ., ЕГН **********, за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 6277/10.06.2022 г., постановено по гр.д. № 69841 по описа за 2021 г. СРС, 158-ми състав, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно /чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК/.

Препис от определението да се връчи на страните /чл. 248, ал. 3, изр. първо ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3