Решение № 1879 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1879 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100512351 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20169177/09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 45547 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 75-ти състав, районният съд е отхвърлил предявения от ищеца „С.Б.” ЕООД срещу ответницата Х. Н. М. иск с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1200,00 лева, представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на договор за повишаване на квалификацията, сключен на 01.12.2015 г. към трудов договор № 830664/14.05.2015 г., за което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8359/2018 г. по описа на СРС, 75-ти състав. С крайния съдебен акт ищцовото дружество е било осъдено да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е обжалвано в цялост с въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество. В жалбата е посочено, че постановеният от районния съд съдебен акт е неправилен и необоснован, в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, в нарушение на процесуалните норми и постоянната съдебна практика. Съдът неправилно приел, че ищецът не бил доказал, че е изпълнил задължението си по договора за повишаване на квалификация за провеждане на обучение. По делото били приети като доказателства извадки от публичния регистър на Национална агенция за професионално образование и обучение при Министерски съвет (НАПОО), 1 електронни писма от Отдел „Човешки ресурси и обучение”. Излагат се твърдения, че непровеждането на втория курс в предвидения в договора срок било по молба на ответницата и същата не можела да черпи права от собствената си неизправност. Неправилно съдът бил приел, че представените документи не представлявали доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като били частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК. Неправилно съдът не кредитирал гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката Д.М., като противоречиво в мотивите си съдът бил пояснил, че показанията на свидетелката кореспондирали с други събрани по делото писмени доказателства. Съдът неправилно бил приел, че във всички случаи на неизпълнение на договора за повишаване на квалификация, работникът дължал само възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер, съответен на неизпълнението. Сочи се, че при договора за повишаване на квалификацията не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучаващия.

Този въпрос бил предоставен на договорната свобода на страните, като във всеки случай договорът следвало да се тълкува по правилото на чл. 20 от ЗЗД, като се търси действителната воля на страните. Неустойката по чл. 234, ал. 3 от КТ имала санкционен и обезпечителен смисъл, за която изцяло се прилагали правилата на чл. 92 от ЗЗД, а именно – че неустойката служи като обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая между страните била договорена фиксирана неустойка, която не противоречала на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, като нормативната разпоредба на чл. 234, ал. 3 от КТ предвиждала възможност страните отнапред да уговорят размера на евентуалните вреди, които работодателят би претърпял при предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение от служителя, а именно – дължи се неустойка в пълен размер, без да се доказва размера на действително направени разходи от работодателя за обучение. В противоречие с договореното между страните било да се съпоставя размера на дължимата неустойка с размера на действително направените разходи за обучение. Нормата на чл. 234 от КТ предвиждала свобода на договаряне на неустойката, а възстановяване на разходите била само една от възможностите, които нормата предвиждала. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – Х. Н. М.. В отговора страната е посочила, че решението е правилно и законосъобразно.

Съдът правилно приел, че представените писмени документи – електронна кореспонденция, списък на участниците в проведения курс за повишаване на квалификация от 14.07.2016 г., регистър на издадени документи, представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, които не са подписани, и обективират изгодни за техния издател обстоятелства. Справката за отчитане на резултатите за „Advanced Shift Management Class” не представлявала годно доказателство нито по смисъла на 2 чл. 180 от ГПК, нито по смисъла на чл. 184 от ГПК. Справката не съдържала информация за издателя , какво е неговото качество и връзката му с ищеца или ответника, не била подписана от въпросния издател, което правило невъзможно доказването на направените в тях изявления. Представените от ищеца електронни писма доказвали неизпълнението на поетите задължения на работодателя – ищец съгласно чл. 3 и чл. 5 от договора от 01.12.2015 г. обученията да бъдат проведени в срок до 01.06.2016 г. и вторият курс да бъде проведен до три месеца след завършване на първия курс. Налице било неизпълнение на задължението на ищцовото дружество да обучи и повиши професионалната квалификация на ответницата за 3 дни и по делото не се доказвали реално проведено обучение и действително получена допълнителна професионална квалификация на ответницата. Налице била забава от месец и половина на работодателя, който не бил спазил предвидения в чл. 3 в договора за повишаване на квалификация срок, а именно да проведе обучението в срок до 01.06.2016 г. – курсът на Х. М. бил завършил на 14.07.2016 г. Твърди се, че задължението на служителя да не прекратява трудовото си правоотношение в срок до 18 месеца по чл. 12 от договора било при условие, че работодателят изпълни точно всички поети от него задължения, включително и това да проведе курсовете в срок до 01.06.2016 г.

Закъснението на работодателя с месец и половина да проведе курса не следвало да бъде във вреда на служителя и да удължава с такъв периода срока, за който било поето задължението да не прекратява трудовото правоотношение. Ответницата не получила документ, свидетелстващ или удостоверяващ повишената квалификация или проведеното обучение, предвид което се твърди, че не бил спазен чл. 11 от договора за повишаване на квалификацията. Посочва се, че представената от ищеца извадка от сайта на НАПОО също представлявала частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК и не се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила. От нея се установявало, че е проведено едно обучение и не ставало ясно за кое от двете обучения – Basic Shift Management Class или Advanced Shift Management

Class. Съдът правилно не бил кредитирал с доверие свидетелските показания на свидетеля М. предвид наличието на трудово правоотношение между свидетеля и ищцовото дружество. Свидетелката не успяла да разясни в какво точно е била обучавана ответницата и по време на двата курса. В отговора на въззивната жалба въззиваемата е заявила, че не оспорва присъствието в обученията, а оспорва, че обученията са действително проведени и професионалната квалификация е повишена.

Ищецът не бил доказал, че е поел разходи по двете обучения на ответницата за нощувки и храна. Възразява се срещу твърдението на ищеца, че уговорената неустойка се дължи в пълен размер, без да са доказани действително направените разходи от работодателя за обучение. Поради неизпълнението на задълженията на работодателя договорът за професионална квалификация бил недействителен (нищожен) поради липса на предмет, изразяващ се в изискуемо съдържание съгласно чл. 234, ал. 2 от КТ, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – поради липса (неосъществяване) на фактическия състав на договора и неизпълнение на главното задължение на ответното 3 дружество да повиши квалификацията на ответницата. Уговорената неустойка била недействителна – произтичаща от нищожен договор и неоснователна поради прекомерност и липсата на реални вреди за ищцовото дружество, поради което същата била несправедлива и нарушаваща добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В открито съдебно заседание от 22.06.2022 г. съдебният състав е оставил без уважение направените доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не е изпратил процесуален представител. Въззиваемата не се е явила лично, а е била представлявана от пълномощник. На етап ход по същество пълномощникът накратко е преповторил доводите и искания, направени в отговора на въззивната жалба, оспорил е разноските и по-специално фактурата, представена от насрещната страна с аргумент, че е представена и по други дела. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от въззивника адвокатски хонорар.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 3012289/06.12.2018 г. въззивникът-ищец е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесната сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането. На 01.03.2018 г. е била издадена заповедта по чл. 410 от ГПК. Длъжникът е възразил в срок, че не дължи вземането по заповедта.

На 20.06.2018 г. ищецът е получил указанията на съда, че може в законоустановения едномесечен срок да подаде искова молба за вземането си.

На 11.07.2018 г. е депозираната исковата молба.

Между страните не се спори относно съществувалото между тях трудово правоотношение по представения по делото трудов договор № 830664/14.05.2015 г., съгласно който ответницата е назначена на длъжността „Ресторантски работник“ с работно място в гр. София, в ресторант „Витоша” на ул. „*******, дневно работно време от 7 часа, почасово трудово възнаграждение в размер на 2,60 лева на час и с уговорен срок за изпитване 2 месеца в полза на работодателя, като изпълнението на трудовите задължения е започнало на 16.05.2015 г. Към договора е било сключено допълнително споразумение № 1031/10.04.2016 г., с което длъжността на ответницата е променена на „Мениджър”, при 8-часов работен ден и възнаграждение в размер на 4,40 лева на час. Съгласно чл. 10 от допълнителното споразумение в случай на прекратяване на трудовия договор по инициатива или по вина на работника, работодателят може да търси възстановяване на разходите, които е направил във връзка с фирмената квалификация или обучение на служителя.

Не спори между страните относно сключването на Договор за повишаване на квалификация към трудов договор № 830664/14.05.2015 г. от 01.12.2015 г., съгласно който ищецът като работодател се е задължил да 4 проведе на ответницата като служител курс за повишаване на квалификация за длъжността „мениджър“, а ответницата се е задължила да я усвои.

Съгласно чл. 12 от този договор служителят се задължил да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и в срок от 18 месеца след завършването му, като при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 13 от договора дължи неустойка в размер на 1200,00 лева. В разпоредбите на чл. 3, 4 и 5 е уговорено, че в срок от 6 месеца, считано от подписване на договора, ще се проведе обучението на служителя, като 3 месеца след завършване на 3-дневния курс “Basic Shift Management Class” ще бъде проведен и втория 3-дневен курс „Advanced Shift Management Class”.