Решение № 1470 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. К. като разгледа докладваното от И. Г. Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. К. Х., с ЕГН ********** чрез пълномощника по делото адвокат Т. Х., вписан в АКПловдив против Решение №3239 от 26.06.2025 г., постановено по гр. дело № 13195/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., с което е осъдена М. К. Х., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. „***“ № 3а да заплати на И. Г.

С., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ж.к. „***“, бл.***, вх.Б, ап.12 сумата от 1 586 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по сключен между страните договор за консултантски услуги от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024г. до изплащане на сумата и е осъдена М. К. Х. да заплати на И. Г.

С. сумата от 403.44 лв. - направени по делото разноски.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила поради отказ да допусне до разпит втори свидетел, изрично упоменат като доказателствено искане с отговора на исковата молба, тъй като допускането било поискано за установяване на различни факти и обстоятелства от тези, за които свидетелствала разпитаната свидетелка П..

Предвид това се твърди, че съдът е ограничил правото на защита на жалбоподателката и e нарушил принципа на равенство на страните. Излагат се във въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал 1 подробно всички представени доказателства – в т.ч. свидетелските показания.

Поддържа се, че е налице основание за нищожност на процесния договор на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Навеждат се подробни правни доводи за неправилност на постановеното решение – не е доказано от ищеца изпълнение на задължението му по договора, както и че е налице необоснованост на съдебния акт.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Г. С. чрез пълномощника – адв. С. М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Въззиваемата страна поддържа, че са изцяло неоснователни възраженията, поддържани от въззивника. Поддържа се, че не е налице твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение за недопускане на втори свидетел, респективно не е ограничено правото на защита на жалбоподателката и не е нарушено равенството на страните. Излагат се доводи, че процесният договор не е нищожен. Взема подробно становище и по другите правни доводи на въззивника, като поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца И. Г. С., с ЕГН ********** срещу ответницата М. К.

Х., с ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата от 1586 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по сключен между страните договор за консултански услуги от 28.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточняващата молба от 16.08.2024 г. ищецът излага твърдения, че между страните е сключен договор на 28.03.2019г., по силата на който ответницата възложила на ищеца, в качеството му на консултант, да дава консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложителя и клиентите му относно предлагането и продажбата на стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронна търговия, срещу задължение на възложителя да заплаща възнаграждение.

Срокът на договора бил две години, считано от сключването му. Уговорено било дължимото възнаграждение, формирано и платимо при договорените в 2 чл. 3 условия и срокове, което е определено като процент върху обема на продадените, но не по-малко от 5000 лв. за срока на договора. Ищецът поддържа, че сумата от 5000 лв. се дължи за целия период на действие на договора, без първия месец на обучение, за който възнаграждение не се дължало. Ответницата – възложител поела задължение да информира в края на всяко тримесечие писмено консултанта за обема на продадените стоки, както и всеки месец да му представя банково извлечение за месечното движение на паричните средства по банковата си сметка, от която възложителят плаща на „amazon.co.uk“. Така ищецът имал достъп до извършваната от ответницата дейност само и доколкото тя му давала информация. Твърди се в исковата молба, че при прекратяване на договора, ако сборът от месечните възнаграждения за срока на договора бил под 5000 лв., ответницата дължала на ищеца заплащане на разликата в срок до 7 дни, считано от прекратяване на договора. Първоначално ответницата изпълнявала задълженията си по договора. Периодът на обучение /1 месец, през който консултантът извършвал обучение на възложителя как се организира осъществяването на електронна търговия/ изтекъл на 28.04.2019г., като дължимото възнаграждение било платимо на всеки 3 месеца, от 5-то до 15-то число. Договорът бил прекратен на 28.03.2021г., поради изтичане на уговорения в него двугодишен срок. За периода на действие на договора ответницата платила на ищеца част от дължимите възнаграждения в размер на 3414 лв., само за първите 3 отчетни месеца, след което спряла да плаща. Така дължала на ищеца разликата до сумата от 5000 лв., за което издала запис на заповед. В исковата молба се твърди, че в договорения срок ответницата не е платила на ищеца сумата от 1586 лв., която била дължима съгласно чл. 6, т.3 от договора, като неплащането на сумата представлявало неизпълнение на задължението на ответницата по чл. 7, т. 2, абз. 2 от договора. Поради това е направено искане за осъждането й за заплащане на сумата от 1586 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до изплащане на сумата.

Претендирани са разноски.

В писмения си отговор на исковата молба ответница М. К. Х. счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. В отговора на исковата молба се поддържа, че договорът бил нищожен, тъй като от една страна се целяло обучение и оказване на съдействие за осъществяване на онлайн търговия под формата на „дропшипинг“ – препродаване на стока чрез използване на интернационални платформи за електронна търговия (Ebay, Amazon), която дейност противоречала на Общите правила и политики на цитираните платформи, тъй като прекупвачът не можел да осъществява адекватен контрол по отношение на доставката на стоки от производител до краен клиент, за която доставка съдействал. Освен това със сключване на договора се накърнявали добрите нрави, поради неспазени изисквания за еквивалентност на престациите – фиксирана крайна сума от 5000 лв. срещу обучение за електронна търговия с неясен и несигурен резултат. Поддържа се от ответницата, че консултантът се възползвал от неопитността и лекомислието на възложителя, който нямал познания и опит в електронната търговия. В отговора на исковата молба се поддържа, че договорът е унищожаем – сключен при измама. През ноември 2019г. ответницата получила съобщение от „ebay.co.uk“, че акаунтът й е спрян, тя потърсила съдействие от ищеца, той и казал, че търси разрешение на проблема, като междувременно тя се опитала да се свърже по телефон с център за обслужване на клиенти на интернет страницата, за което свое действие споделила на 3 ищеца, а той я инструктирал как „правилно“ да отговоря на въпросите, които се очаква да й бъдат зададени, за да заблуди служителя на компанията.

Спирането на акаунта било поради сериозни опасения за сигурността по повод извършваната от този профил дейност. Твърди се в отговора на исковата молба, че след съветите от страна на ищеца ответницата да ползва чужди лични данни за открИ.е на нови акаунти, М. Х. разбрала, че начинът, по който е консултирана от И. С. да извършва електронна търговия, не е коректен, няма как да бъде дългосрочен и решила занапред да не се занимава с това.

Поддържа се, че ищецът бил въвел в заблуждение ответницата, че това би могло да бъде дългосрочна дейност за нея. Прави възражение срещу предявения иск, като твърди, че договорът е унищожаем и не дължи претендираното от ищеца плащане. В отговора на исковата молба се сочи, че в случай че съдът приеме договорът за действителен, то същият е развален по право на основание чл.89 ЗЗД. Излага се доводът, че след блокиране на акаунта ответницата била в невъзможност да извършва дейности, свързани с електронна търговия, поради което и не дължала възнаграждение.

Задължението на възложителя се погасило поради невъзможност за изпълнение, не е имало база, на която да се изчисли и да бъде платено възнаграждение на консултанта. При условията на евентуалност се твърди, че договорът е развален по взаимно съгласие на страните. Комуникацията между страните спряла на 22.04.2020г. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че съгласно събрания доказателствен материал осъдителният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, като не е уважил направените от ответницата оспорвания.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

От представения на л.5-6 от първоинстанционното гр. д. №13195/2024 г. на РС-Пловдив договор се установява, че на 28.03.2019 г. между страните е сключен консултантски договор, с който ответницата като възложител е възложила на ищеца-консултант да дава консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложителя и клиентите му, относно предлагането и продажбата на стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия, срещу задължение на възложителя да заплаща възнаграждение на консултанта /чл. 1 от договора/. Съгласно чл. 3, ал.

1 от договора за предоставяните консултации възложителят се задължава да заплаща на консултанта месечно възнаграждение в размер на 35 % върху сумите, представляващи разлика между цената на продадените на клиента стоки и цената на тези стоки в „Амазон“, намалени с платените от възложителя суми (комисионни) за ползване на акаунтите в „ebay.co.uk“ и “paypal.com” и за обслужване на банковата сметка, от която възложителят превежда дължимите суми за закупените стоки на „amazon.co.uk“, но не помалко от 5 000 лв. за договорения срок. След изтичане на шест месеца, считано от сключване на договора, възнаграждението се променя от 35% на 32,5%. Според ал.3 на същия член при прекратяване на договора - предсрочно или поради изтичане на договорения срок, ако сборът от получените от консултанта месечни възнаграждения до деня на прекратяване на договора е под 5 000 лв., възложителят дължи на консултанта разликата над сбора от получените от консултанта месечни възнаграждения до 5 000 лв., която дължи 4 в срок до седем дни, считано от деня на прекратяване на договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, консултантът се задължава в срок от един месец, считано от сключването на договора, да извърши консултантска услуга/обучение, включваща следните дейности: 1. да подпомогне създаването на акаунти в уебсайт „ebay.co.uk“; 2. да подпомогне създаване на акаунти в “amazon.co.uk”; 3. да подпомогне създаване на акаунти в “paypal.com”; 4. да свърже акаунтите в “paypal.com” и “eBay.co.uk” и да използва “paypal.com” като единствено разплащателно средство; 5. да свърже акаунта в “paypal.com” с избрана банкова сметка. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора – за периода на действие на договора консултантът се задължава да дава на възложителя съвети относно извършваната от възложителя електронна търговия в регистрираните с помощта на консултанта акаунти; задължава се да информира възложителя за новости и подобрения в начина на работа за периода на договора.