Решение № 486 от 17.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Бургас , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря К.К.С. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120201728 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на ЕМ. К. М. ЕГН ********** против наказателно постановление № 19-0769-006835/14.02.2020г., издадено от Началник Група към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи се за допуснати нарушения при издаване на НП и при неизяснени факти.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него адв. А.Д. депозира писмено становище, с което поддържа жалбата. Правят се доказателствени искания. Намира, че НП е незаконосъобразно, липсвали съществени реквизити на НП като не били посочени нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, не било ясно техническото средство дали е изправно, не били изписани адреси на свидетелите, както и не било ясно защо е съставен в присъствието на един свидетел. Неправилно АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя. Не била дадена възможност за възражения. Не ставало ясно къде е извършено нарушението, не било ясно скоростта на кой автомобил е отчетена.

Следвало на място да се установи нарушението и да се състави АУАН. Не било ясно каква е отчетената скорост не било ясно дали е обозначено поставянето на техническо средство.

Нарушен бил материалния закон като било посочено, че е налице повторност. Оспорва нарушението да е в населено място. Претендира разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител, депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по 1 чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 11.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 15.03.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 25.12.2019г. свидетелят С.Д. в присъствието на свидетелите В.П. и С.Ч. съставил АУАН срещу ЕМ. К. М. за това, че на 03.11.2019г. в 13:15 часа в община Бургас, на път Първи клас I-9 на км. 236+800 до автосервиз „Ситроен“ в посока Пътен възел „Север“ управлява лек автомобил „БМВ 530ХД” с рег. № **** с наказуема скорост 115 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 60 км/ч.

Нарушението е установено и заснето под клип № 16928 от АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 с отчетен толеранс на измерена скорост -3%, с което е прието, че е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Представена е декларация по чл. 188 ЗДвП, с която Е.М. на 03.11.2019г. около 14 часа е управлявам МПС с рег. № ****. След установяване на обстоятелството, че М. е управлявал автомобила му е връчена на 25.11.2019г. и покана № 9091/2019 за явяване за съставяне на АУАН в сградата на сектор „Пътна полиция“ Бургас в 14-дневен срок от попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП.

В указания срок М. не се е явил и затова АУАН е бил съставен на 25.12.2019г. в присъствието на двама свидетели.

АУАН е връчен на М. на 04.02.2020г. като липсват вписани възражения.

Съдът, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства намира, че нарушението е установено с АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14, което било при стационарен режим на измерване, монтирано в служебен автомобил на Сектор „Пътна полиция” с рег. № **** като е било поставено с точно местоположение ПП I-9 км.

236+800 до автосервиз Ситроен, посока на задействане приближаващ с начало на работа 13,00 часа и край 14,00 часа. Ограничението в този участък било 60 км/ч въведено с пътен знак. Св. Д. установил нарушението, като след приключване на работа снел от паметта на АТСС файловете във вид на снимков материал и установил собствеността на автомобила.

НП е издадено на 14.02.2020г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.

21, ал. 1 ЗДвП на М. на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. АНО е приел, че е налице повторност с ел.фиш серия К № 1833195/28.11.2017г., връчен на 10.11.2018г. на РУ Ардино, влязъл в сила на 26.11.2018г. за същото по вид нарушение.

Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване, а съгласно протокол 1-5-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 съответства на одобрения тип.

Представя се изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съгласно който АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 на 03.11.2019г. е поставено в служебен автомобил **** в гр. Бургас ПП I – 9 км.236+800 до автосервиз „Ситроен“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства.

2

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН е била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала попълнена декларация от лицето, собственик на автомобила. На жалбоподателя е била връчена поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той по своя воля не се е явил в указания срок.

Едва след изтичане на срока, посочен в поканата, АНО е предприел действия по съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нарушение относно свидетелите присъствали при съставяне на АУАН. Същите са индивидуализирани в достатъчна степен – те са двама, посочени са техни ЕГН и адреси и е спазена разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Според този съдебен състав са неоснователни и възраженията, че не е ясно посочено нарушението и обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение. Скоростта е установена с АТСС, което е било поставено в служебен автомобил, за което е съставен съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено конкретно, че АТСС е било поставено в служебен автомобил, на който е посочен регистрационния номер, въведеното ограничение на скоростта, мястото на поставяне на техническото средство, посоката на движение. Техническото средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M, а съгласно протокол 1-5-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1M № 4835 с идент. № 644/14 съответства на одобрения тип.

Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена.

Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ясно е посочена нарушената разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава санкционираното лице (така Решение № 242/16.02.2021г. по КНАХД № 2467/2020г. на БАС). В случая нарушението е установено в населено място като е било сигнализирано ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак, съгласно изисканата от Община Бургас схема, а М. като водач на МПС се е движил с измерена скорост от 119 км/ч. като е отчетен толеранс в полза на жалбоподателя – 3% и е прието, че е управлявал с наказуема скорост 115 км/ч. като отчитането на толеранса е изцяло в полза на жалбоподателя,. Наказуемото превишение е 115 км/ч, за което е издаден АУАН и НП, поради което не се касае за засягане 3 на правото на защита.

Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно М. е управлявал процесния автомобил. Това е доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която той сам е посочил, че е управлявал автомобила на процесната дата.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 119 км/ч, от мобилно техническо средство - мобилна система за контрол на скоростта, поставена в служебен автомобил, като е отчетена и допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта. Попълнена е декларация п о чл.188 от ЗДвП, в която собственоръчно е посочил, че е собственик на автомобила, регистрационния му номер, дата, час и че МПС-то е управлявано лично от него. При тези факти нарушението е доказано.

Съдът обаче намира за основателно възражението, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление при условията на повторност. Обстоятелството, че се касае за повторност се въвежда за първи път едва с наказателното постановление като това не е посочено в издадения АУАН и жалбоподателят е лишен от възможността да се защити в първия възможен момент. Съгласно легалната дефиниция в § 6 т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Неоснователно е възражението, че е бил санкциониран с електронен фиш, а не с наказателно постановление за първото нарушение. Изрично разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В случая с електронен фиш 1833195 жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева и е отразено, че ел. фиш е влязъл в сила. Представената справка не се оспорва от жалбоподателя, поради което нарушението, предмет на настоящото, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш и е в условията на повторност по смисъла на закона. Повторността обаче е установена и приложена от наказващия орган едва с издаването на НП, а не е описана в АУАН. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa56171b-dab9-43c2-8614-94f08cf40080