Решение № 2649 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2649 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100509315 по описа за 2023 година установи следното:

Производството е по чл. 250 ГПК.

Подадена е на 03.12.2024 г. молба от въззивника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за допълване на постановеното по делото решение. В молбата е посочено, че с Решение № 6556/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 9315/2023 г. на СГС, IV-А състав, съдът е уважил частично претенцията на молителя срещу И. Д. А.. Твърди се обаче, че няма произнасяне относно поисканата законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

В законоустановения за това срок не е постъпило становище по молбата за допълване от въззиваемия И. Д. А. чрез назначения му особен представител – адв. М.

Р..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, установи следното:

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК допуска съдът по молба на страна да допълни решението си, ако е пропуснал да се произнесе по всички своевременно направени искания.

Молбата за допълване следва да бъде подадена в едномесечен срок от постановяването на решението, когато последното не подлежи на обжалване.

В настоящия случай се установява от материалите по делото, че Решение № 6556/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 9315/2023 г. на СГС, IV-А състав, не подлежи на касационно обжалване, поради което същото е влязло в сила на 29.11.2024 г. Преди да изтече един месец от постановяване на въззивното решение, на 03.12.2024 г., е постъпила молба от въззивника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за допълване на съдебния акт. Тоест депозираната молба по чл. 250 ГПК е процесуално допустима и 1 подлежи на разглеждане по същество.

С Решение № 6556/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 9315/2023 г. на СГС, IV-А състав, съдът е отменил частично протоколно Решение № 20088533/25.04.2023 г. по гр.д. № 8627/2019 г. на СРС, 28 състав, като е осъдил И. Д. А. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 505,50 лева, представляващи главница, начислена за периода 05.03.2014 г. до 04.07.2014 г. по приет за недействителен договор за кредит № CREX – 10238206/26.09.2013 г., сключен между И. Д. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

С решението си въззивният съд не е присъждал на кредитора законна лихва върху главницата по договора за кредит. В мотивите към решението съдът също не е обсъждал това искане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Видно от исковата молба обаче „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е претендирало главницата по договор за кредит № CREX – 10238206/26.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

Непроизнасянето по претендираната законна лихва от датата на исковата молба представлява непълнота на съдебния акт, която се отстранява по реда на чл. 250 ГПК.

Доколкото се установява, че на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД действително е присъдена част от претендираната от дружеството кредитор главница, то върху последната се дължи и законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба.

Това е така, тъй като съдът е бил сезиран с искане в този смисъл още с предявяване на исковите претенции срещу И. Д. А. на 12.02.2019 г.

Трайно се възприема в съдебната практика, че дори и договорът за потребителски кредит да е приет за недействителен, то длъжникът дължи да върне на кредитодателя чистата стойност на кредита, както и законната лихва от датата на исковата молба, ако такава лихва е била претендирана – арг. от Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 50005/21.02.2024 г. по т.д. № 1950/2022 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 79/10.02.2025 г. по гр.д. № 5337/2023 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 50084/09.01.2024 г. по т.д. № 875/2022 г. на I Т.О. на ВКС.

Следователно подадената от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД молба за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното въззивно решение е основателна и следва да бъде уважена, като И. Д. А. бъде осъден да заплати на „Фронтекс Интернешъл“ ЕАД и законната лихва върху главницата от 505,50 лева, считано от датата на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното погасяване на вземането.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 6556/29.11.2024 г. по в.гр.д.

№ 9315/2023 г. на СГС, IV-А състав, като във втори абзац от диспозитива на решението след „сумата от 505,50 лева, представляващи главница, начислена за периода 05.03.2014 г. до 04.07.2014 г. по договор за кредит № CREX – 10238206/26.09.2013 г., сключен между И. Д. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ведно със законната лихва върху главницата от 505,50 лева, считано от датата на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното погасяване на 2 вземането.“.

Настоящото допълнително решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3