Определение № 51 от 12.10.2026, Районен съд - Първомай

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Първомай, 12.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Частно наказателно дело № 20265340200101 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Х. Р., АК – Пловдив, процесуален представител на пострадалия Х. А. Г. срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2026г. на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай по пр.пр.№6116/2025г., ДП №172/2025г. по описа на РУ – Първомай при ОДМВР, образувано на 17.05.2026г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК - за това, че на 17.05.2025г. в гр.Първомай, обл.Пловдив е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Х. А. Г.. На същата дата – 17.05.2025г. в качеството на обвиняем по горепосочената правна квалификация е бил привлечен В. И. А., ЕГН:**********.

В жалбата се навеждат основания, за това, че атакуваният прокурорски акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243, ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – пострадало лице, поради което жалбата се явява процесуално допустима. В изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.5 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:

В рамките на производството по чл.243, ал.5 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице.

При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, 1 трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието на постановлението с материалния с процесуалния закон.

В случая, съдът намира, че фактическите констатации на прокурора се основават на неверен прочит на доказателствата по делото. Същевременно, представителят на държавното обвинение е прибързал в крайните си изводи за прекратяване на наказателното производство, пропускайки наличната непълнота в разследването, налагаща извършването на допълнителни действия по разследването.

В прекратителното постановление, прокурорът сочи, че фактическата обстановка, която е приел за установена, е изведена от следните доказателствени източници: съдебно-медицински експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, приобщените по делото веществени доказателства, обясненията на обвиняемия, както и показанията на свидетелите М. Н. А., Т. П. Б., З. А. М. и И. М. К., които прокурорът е приел за ,,единствените обективни и безпристрастни такива“.

,,Показанията на останалите свидетели, включително пострадалите Х. Г. и Г.

Т.“ държавният обвинител е кредитирал отчасти и след съпоставянето им с останалите доказателства по делото.

Съдът намира, че прокурорът е извършил превратно тълкуване на гласните доказателствени средства, като при оценката им не е отчел преди всичко достоверността им сама по себе си, както и не ги е съпоставил с останалите източници на доказателства.

От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че същата възпроизвежда в цялост обясненията на обвиняемия, без да се държи сметка, че същите имат двойствена природа - те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, като доказателствената им стойност следва да се прецени, след като същите бъдат подложени на внимателна преценка, с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна непротиворечивост и житейска издържаност и след съпоставката им с целия събран по делото доказателствен материал.

По отношение на обстоятелството за началото на инцидента, и по-точно от чия страна е бил иницииран конфликтът между обвиняемия и празнуващата абитуриентски бал компания, в прекратителното постановление безкритично е приета версията на обвиняемия за случилото се, като е посочено:,, В този момент обвиняемият станал от стола си и предложил на св.Терзиев да танцува с него, при което последният го бутнал и се обърнал към него с думите: ,,Какъв си ти, махай се от тук, ей сега ще видиш какво ще стане.“ На въпроса на обв.А. ,,Какво ще стане“, св. Терзиев му отвърнал ,, Излез навън и ще видиш“. Прокурорът не е отчел обаче, че в показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели не се съдържат сведения свид.

К. Т. да е отвърнал по какъвто и да е начин – с думи или действия на обвиняемия В. А. на поканата му за танц, предизвиквайки го към саморазправа, поради което обясненията на обвиняемия в тази им част остават изолирани и неподкрепени от останалите събрани в хода на разследването доказателства. В контекста на въпроса чия е инициативата за физическата 2 саморазправа, прокурорът не е изложил аргументи защо не подкрепя противостоящата на изложеното от обвиняемия теза, твърдяна от свид. Г. Т. бащата на абитуриента, че когато забелязал обвиняемия да се заяжда с част от гостите на абитуриентския бал, го помолил ,,да не им разваля мухабета“, а обвиняемият на свой ред реагирал като му отвърнал: ,,Какъв си ти, сега ще ви избия“, нанасяйки удар с юмрук в областта на дясното око, в подкрепа на което е и заключението на извършената по делото СМЕ за причинено телесно увреждане на свид.Г. Т. – кръвонасядане на дясната очна ябълка, което е довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Фактическите констатации относно развоя на събитията извън ресторанта отново пресъздават версията на обвиняемия – как още при излизането му от ресторанта бил нападнат от част от гостуващите на абитуриентския бал, към които впоследствие се присъединили и още хора от гостите, като всички му нанасяли удари по главата и тялото с ръце и крака, повали ли го на земята и му крещели: ,,Ще те убием“, а обвиняемият се отбранявал.

Посочените поименно в постановлението като участници в ,,нападението“ над обвиняеми са свидетелите Х. Г. (пострадал), Г. Т., Д. Д., К.

Т. и С. Ч.. Липсва аргументация от страна на държавното обвинение защо именно тези лица са посочени като ,,нападатели‘‘. Обвиняемият не се е познавал, с когото и да е от тях, за да ги упомене поименно. Същевременно, показанията както свид.И. К., така и на свид. З. М. са еднопосочни в това, че пострадалият Х. Г. не е нанасял удари на обвиняемия, като намесата му е била единствено с цел да издърпа своите познати, като преустанови физическото съприкосновение между тях и обвиняемия. Свид. И. К.:,, Видях след минута – две как и Х. излиза навън, защото някой го повика. Аз излязох няколко минути след него, разчу се, че е станало бой навън и излязох. Когато излязох навън от заведението видях около 4/5 човека, като един от тях беше Х., но не видях той да удря някого…Аз тогава се намирах на около метър разстояние зад Х.

….По едно време чух някой да казва:,, Има нож, вземето му го, защото ще наръга някого“, точно след секунда – две видях кръв в областта на кръста на Х.“. Свид.З. М.: ,,Както споменах по-горе, познавам само Х., той искаше да разтърве В. с останалите от бала.“ Единствено в показанията на свид.М. А. се съдържат данни за активно участие на пострадалия Г.: ,, Видях как те го налагат с юмруци, един от тези хора познавам като Х., той беше найяростен. Видях как Х. беше над В. и го налагаше с юмруци навсякъде по тялото, в лицето бяха повечето“. Очевидно, в тази част, държавният обвинител е базирал изводите си за фактите на показанията на свид.М. А., въпреки че същите се явяват изолирани и в противовес с показанията на мнозинството от свидетелите, а именно: свид.И. К., свид.З. М., свид. Х. Г., свид.Д. Д., свид.Д. С..

Тук е моментът да се отбележи, че не става ясно какви са мотивите на държавния обвинител да даде пълен кредит на доверие на показанията на свид.М. А., въпреки принципната възможност свидетелката да депозира показанията си, водена от заинтересованост в полза на подсъдимия предвид отношенията им на фактическо съжителство (съгласно приложената на л.181 характеристична справка на обвиняемия), като в същото време да игнорира 3 показанията на свид.Х. Г., свид.Г. Т., свид. Д. Д., свид.С. Ч., свид.Д. Д., свид.Д.

С., свид.К. Т., за които е счел, че не са ,,обективни и безпристрастни“ по неупоменати причини. Именно показанията на посочената група свидетели формират контроверсия с дадените от обвиняемия обяснения, която прокурорът е пропуснал да обсъди в мотивите си, както и защо не приема показанията на посочената група свидетели за правдоподобни. Разкритият селективен подход при тълкуването на доказателствената съвкупност от страна на държавното обвинение – чрез обсъждане само на доказателствата, подкрепящи една от двете противостоящи си тези – тази на защитата, като изцяло се игнорира, изопачава и пропуска анализът на доказателствата, които я опровергават, води до нарушаване на основен в наказателния процес принцип – за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Този извод на съда не се разколебава и от декларативното посочване в постановлението за прекратяване, че ,,показанията на останалите свидетели‘‘, включително пострадалите Х. Г. и Г.

Т. държавният обвинител е кредитирал отчасти и след съпоставянето им с останалите доказателства по делото. Прокурорът не е уточнил конкретният сегмент от показанията на ,,останалите свидетели“, включително на пострадалите Х. Г. и Г. Т., който кредитира, респ. частта, която не кредитира.

Доколкото еднозначен извод за това не може да се направи и от изложената в прекратителното постановление фактическа обстановка, настоящият състав приема, че е налице липса на мотиви.

От друга страна, съдът установи, че разследването по делото не е изчерпателно извършено, тъй като не са проведени разпити на ключови по делото свидетели – посочените в разпита на свид.Т. Б. като гости на рождения ден на свид.М. А., а именно – Й. И., З. Г. и З. М., чиито възприятия за случилото се ще допринесат за изясняване на обстоятелствата от предмета на разследване и разкриване на обективната истина.

Горепосочените пропуски са препятствали всеобхватния фактически анализ и установяване на фактическата обстановка, позволяващи формирането на обосновани и законосъобразни правни изводи.

Представителят на държавното обвинение не е изпълнил в пълнота задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Поради това е достигнал до незаконосъобразен като съдържание правен извод за прекратяване на наказателното производство.

Ето защо, тези пропуски следва да бъдат преодолени чрез ново пълноценно и всеобхватно обсъждане на цялата доказателствена съвкупност, като същевременно да се извършат нови действия по разследването – разпит на посочените по – горе трима свидетели, имащи значение за разкриване на обективната истина, след което правилно да бъдат приложени материалният и процесуалният закон.

По изложените съображения, съдът намери, че обжалваното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2026г. на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай по пр.пр.№6116/2025г., ДП №172/2025г. по описа на РУ – Първомай при ОДМВР, следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2026г. на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай по пр.пр.№6116/2025г., ДП №172/2025г. по описа на РУ – Първомай при ОДМВР, водено срещу обвиняемия В. И. А., ЕГН:********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 33 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa554ebc-1679-4504-93bf-5d88829714f3