Решение № 2820 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2820 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д Л. Д при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20231110206566 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Е. Т. С. против Наказателно постановление № 420005766/17.03.2023 г., издадено от началника на РД „АА”-София, с което, на основание чл. 93в, ал.

11 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 32, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (непрецизно описание; липса на мотиви за немаловажност); за недоказаност на обвинението; за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

С писмено становище, негов процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на 1 основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН регламентира самостоятелност на нарушенията и наказанията – за всяко нарушение се налага самостоятелно наказание, подлежащо на самостоятелно изтърпяване. Подведена под конкретиката на настоящия случай, тази нормативна постановка налага извод за допуснато процесуално нарушение, от категорията на съществените.

Съобразно възприетата в атакуваното НП формулировка, санкционираното лице не е осигурило надлежно въвеждане в дигиталния тахограф за следните периоди: от 18:00 ч. на 11.02.2023 г. до 07:01 ч. на 12.02.2023 г. и 07:36 ч. на 13.02.2023 г. го 06:47 ч. на 14.02.2023 г., т. е. касае се за две отделни нарушения (всяко нарушение, освен с място и механизъм, се отличава и с отделна дата, от която започват да текат отделно всички преклузивни и давностни срокове, доколкото ЗАНН не познава аналог на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК) , за всяко от които се следва отделна санкция.

Независимо от това, обаче, наказващият орган е наложил само една, което поставя основателния въпрос – за кое от двете нарушения, реално, водачът е санкциониран и това не позволява организиране на пълноценна защита (в този смисъл и Р от 17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, II кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в и др).

Основателна е, също така, критиката на жалбоподателя, касателно словесната формулировка на обвинителната теза. Действително, в съдебно заседание актосъставителят, по време на разпита си, внесе значителна яснота, касателно естеството на информацията, която е следвало да бъде ръчно въведена, но това не е било надлежно сторено. Липсата на подобна конкретизация в АУАН и НП, обаче, поставят под сериозен въпрос организирането на адекватна защита и в този смисъл коментираният пропуск се явява следващо, самостоятелно отменително основание.

Актуален е и въпросът за маловажността на случая, доколкото в атакуваното НП се констатира ползването на почивки, носещи признаците на достатъчност, като продължителност, но които не са били ръчно въведени, т. е. касае се за формалност, която вреди на адекватния последващ контрол, но без да е довела до застрашаване на реални обществени отношения.

За пълнота на изложението, липсата на излагане на мотиви за немаловажност не съставлява самостоятелно отменително основание, доколкото приложението на чл. 28 ЗАНН съставлява изключение от общото правило „извършено нарушение – наложено наказание“ и мотиви са дължими, единствено когато това изключение следва да бъде приложено (респ. обосновано).

Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и ангажирането на повереник, доказателства за реално извършени деловодни разноски не са представени (по делото е налично само пълномощно), а и искане за присъждане не е било отправяно, поради което и съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения съдът приема, че процесуалноправна гледна точка и следва да бъде отменено.

НП е незаконосъобразно от

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0005766/17.03.2023 г., издадено от началника на РД „АА”-София, с което, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАПр, на Е. Т. С. била наложена глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 32, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3