Решение № 54 от 15.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. П., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20261230200029 по описа за 2026 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. В. Ц., ЕГН **********, от /населено място/, против Наказателно постановление № 314а-136/09.12.2025 г. на Началник РУ в гр. П. при ОДМВР Б., с което за нарушение на чл. 264 от Закона за министерството на вътрешните работи, на основание чл. 264, ал. 1 от същия закон, е наложена глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Релевира се, че е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН доколкото АУАН е съставен на 19.11.2025 г. извън 3 месечния срок от открИ.е на нарушителя. В тази връзка се акцентира, че административно наказващия орган е следвало да приложи чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да прекрати административно наказателното производство, а не да издава наказателно постановление, което го прави незаконосъбразно. Акцентира се също така и върху решение на съда по правото на Европейският съюз, по дело № 80/23 г. и противоречията на национално законодателство, което предвижда системно събиране на 1 биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже „абсолютната необходимост“ от това събиране на данни в съответствие със задължението си по член 10 от Директива 2016/680. Настоява се, че процесното НП е незаконосъобразно, доколкото Определение № 292/14.11.2024 г. на РС С. противоречи на правото на ЕС, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се и от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и отново моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

За административнонаказващия орган –Началник РУ – П., редовно призован, не се явява представител.

Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства – писмо до Началник на РУ-П. с № УРИ 314р-26785/19.11.2025 г., писмо до Началник на РУ-С. с № УРИ 314р26785/19.11.2025 г., докладна записка от Д.А.Д. - мл. ПИ при РУ-С., относно извършена проверка по преписка с № УРИ 314р-26785/19.11.2025 г. по описа на РУ-П., АУАН с бл. № 0520381 от 19.11.2025 г., НП № 314а-136/09.12.2025 г., писмо до Началника на РУ-С. с № УРИ 314р-29266/15.12.2025 г., писмо до Началника на РУ-П. с рег. № 314р-29266/15.12.2025 година, писмо с вх. № 2152 от РП-Б., ТО-П., ведно с преписка с рег. № 314000-11293/2025 г. по описа на РУ-П.. Разпитани бяха свидетелите В. А. и Б. И. С..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се в процеса, че на 19.11.2025г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН № 314а-136/2711, с бл. № 0520381, за това, че на 15.01.2025 г., в РУ-П., 2 противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, а именно – да му бъде извършена принудителна полицейска регистрация, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК – профил, с което не спазва Определение № 292/14.11.2024 г. на РС-С., с което виновно е нарушил чл. 264 от ЗМВР. Актът е съставен от свидетеля В. С. А., в присъствието на свидетеля по акта Б. И. С. и в отсъствие на жалбоподателя.

АУАН е изпратен за връчване на жалбоподателя в гр. С., като същият го разписал с възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 09.12.2025 г. Началник РУ в гр. П. при ОДМВР Б., издал обжалваното НП № 314а-136/09.12.2025 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 264 от ЗМВР, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМвР, наложил на С. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. С., обл. Б., ул.

„С." № ***, административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 28.12.2025 г., в законоустановения срок – 09.01.2026 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание, в качеството на свидетели актосъставителят В. С. А. и свидетелят по акта Б. И. С.. са разпитани

Актосъставителят А. излага, че по повод решение на РС-С. за принудителна полицейска регистрация поканил жалбоподателя Ц. за извършване на регистрацията, но жалбоподателят отказал, след което материалите били изпратени до ТО-П.. След извършена проверка от ТО-П. било издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като материалите по образуваната преписка били върнати на РУ-П. за преценка относно налагане на административно наказание. Заявява, че акта срещу жалбоподателят не е писан в момента, когато същият отказал да му бъде извършена принудителна полицейска регистрация, а след като получили отказ за образуване на досъдебно производство от ТО-П.. Свидетелят А. изнася още, че на няколко пъти потърсил по телефона Ц. да се яви за съставяне на акт, но същият не се явил, поради което съставил акта в негово отсъствие, след което му бил изпратен за връчване в гр. С.. Свидетелят по акта Б. С., заявява, че не е присъствал при отказа на лицето да му бъде извършена принудителна 3 полицейска регистрация, а е само свидетел по съставяне на акта, който акт бил съставен в отсъствие на нарушителя.

По делото е изискана и приложена преписка № 314000-11293/2025г. по описа на РУ на МВР П., от материалите по която се установява, че по повод Определение № 292/14.11.2024 г. на РС-С., С. Ц. бил надлежно призован и на 15.01.2025г. се явил в сградата на РУ на МВР П., където отказал да му бъде извършена полицейска регистрация и попълнил декларация от 15.01.2025г. за отказ.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, инстанция намира за установено от правна страна следното: районната

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Настоящето производство е с административно наказателен характер. Това означава, че установяването на нарушенията, съставянето на АУАН, издаванането и обжалването на наказателни постановления става по реда на ЗАНН, като административно-наказващият орган е длъжен да докаже по безспорен начин извършеното нарушение. Наред с това следва да бъде спазена процедурата и сроковете по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.

Съдът намира, че в настоящия казус е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се констатира неспазен срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е бил съставен акт за нарушение в тримесечен срок от открИ.е на нарушителя или ако са изтекли две години от извършването на нарушението. Въпросната разпоредба всъщност предвижда две хипотези, при които не следва да се образува административно наказателно производство, а ако такова е образувано то 4 същото следва да се прекрати, тъй като се касае за преклузивни срокове. При първата от тези хипотези нарушителят е открит, известен е, но не е съставен акт в течение на три месеца от установявавеното му, респ. открИ.ето му. При втората хипотеза са изтекли две години от извършването на нарушението.

Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно наказателно производство. Както беше посочено, сроковете са преклузивни, т.е. процесуалноправни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административно-наказателно производство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателно преследване В конкретния случай, безспорно е установено, че на 15.01.2025г. С. Ц. бил надлежно призован и се е явил в сградата на РУ на МВР П., където е отказал да му бъде извършена полицейска регистрация, като в тази връзка попълнил декларация от 15.01.2025г. за отказ. От посоченото е видно, че нарушителят е бил известен още към датата на извършване на деянието – 15.01.2025 г., когато е поканен да му бъде извършена полицейска регистрация и същият е отказал /виж материалите по преписката/. Въпреки това АУАН е съставен едва на 19.11.2025 г., т.е. повече от 10 месеца след открИ.е на нарушителя. Дори да се приеме, в полза на административнонаказващия орган, че началният момент на срока следва да бъде датата на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство – 22.04.2025 г., то и в този случай тримесечният срок изтича на 22.07.2025 г., а АУАН е съставен значително след този момент.

Следователно, в настоящия казус е налице изтичане на преклузивния срок по чл.

34, ал.

2

ЗАНН, което води до недопустимост на административнонаказателното производство. Този порок е съществен и неотстраним, като сам по себе си обуславя отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

На следващо място, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 264 от ЗМВР, като фактическото обвинение е – противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, а именно – да му бъде извършена принудителна полицейска регистрация, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, с което не спазва Определение № 5

292/14.11.2024 г. на РС-С.. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление е посочено като нарушена разпоредбата на чл. 264 от ЗМВР, без да бъде конкретизирана съответната алинея.

В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 264 ЗМВР съдържа две самостоятелни хипотези: ал. 1 – противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си (глоба от 500 до 1000 лв.) и ал. 2 ЗМВР – нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на МВР (глоба 2000 лв.). Тези състави са различни както по обективни признаци, така и по санкция, което изисква ясно и точно индивидуализиране на нарушението.

Непосочването на конкретната алинея води до неяснота относно вмененото нарушение, до невъзможност за ефективна защита от страна на санкционираното лице и до нарушение на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП. Посоченото отново представлява съществено процесуално нарушение, което също обуславя отмяна на наказателното постановление.

Извън изложеното и само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че в правото на ЕС и в съдебната практика на Съда на Европейския съюз действително се поставят съществени изисквания относно събирането на биометрични и генетични данни, като съгласно чл. 10 от Директива (ЕС) 2016/680 такова обработване е допустимо единствено и само при наличие на „абсолютна необходимост“ във всеки конкретен случай.

В този смисъл се изразяват съмнения относно съответствието на националната правна уредба, която предвижда системно извършване на полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР, без индивидуализирана преценка за необходимостта от събиране на подобен вид данни. Настоящият съдебен състав обаче не дължи произнасяне по този въпрос, доколкото се установиха съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно наказателната процедура. Тези описаните по-горе процесуални нарушения, взети в тяхната съвкупност, несъмнено водят до извод за незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и до единствената процесуална възможност за съда, а именно – пълна отмяна на обжалвания акт.