Решение № 134 от 13.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110106459 по описа за 2025 година

Ищецът Г. А. К. сочи, че е сключил Договор за кредит №9780450006 на 17.04.2022г. с ответника „Вивус.Бг“ ЕООД. По силата на който му е предоставен заем с главница в размер на 1 200лв. Съгласно раздел „Условия по кредита", заемателят дължи „такса за бързо разглеждане". На 17.05.2022г. кредитополучателят е заплатил такса за „удължаване на кредита" в размер на 259,20лв. по сметка на „Вивус.Бг" ЕООД. На 16.06.2022г. отново е извършено плащане по сметка на ответника на такса за „удължаване на кредита" в размер на 259,20лв. Договор за кредит №9780450006 е погасен на 28.06.2022г. чрез заплащането на сумата в размер на 1 488лв. от „Уникредит Булбанк" АД за сметка на Г. К. въз основа на искане за рефинансиране на съществуващ дълг.

Общата заплатена сума от заемателя по процесния Договор за кредит №9780450006 от 17.04.2022г. е в размер на 2 006,40лв. Счита Договор за кредит №9780450006 от 17.04.2022г. за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Съгласно договора е възложено в тежест на заемателя да заплати „такса за бързо разглеждане" при предоставянето на главницата по договора.

Счита, че прочитът на посочената клауза и съпоставянето и с естеството на сключения договор за заем налага разбирането, че по своето същество тази такса за бързо разглеждане представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по 1 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая таксата за бързо разглеждане представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), което не е сторено. При положение че таксата бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т.нар. от него „такса" към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като таксата за бързо разглеждане категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя. Освен горното счита, че основание за нищожността на договора за кредит е възложеното в тежест на заемателя да заплати такса за „удължаване на кредита" за продължаването на срока на договора съгласно извлечение, приложено към договора.

Допълнителните услуги, каквато е услугата за удължаване на кредита, също следва да бъдат включени при формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани - пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит относно срока за плащане (удължаване, разсрочване, отсрочване). Съгласно решение по дело №С-686/2019г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в чл.3, б.ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ.

87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.

Следователно непосочването им като допускания с конкретен процент при формирането на годишния процент на разходите е в разрез с императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита.

Бланкетното посочване на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК.

Евентуално, в случай че съдът счете договора за действителен, клаузата, установяваща задължение за заплащане на „такса за бързо разглеждане" от Договора за кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, 2 поради противоречие със закона, в частност с чл.10а, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.1, кредитор може да събира от потребител такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Смята, че услугата, описана в договора за заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с разпоредбата на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК води до нищожност на клаузата, предвиждаща „такса са бързо разглеждане" съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Счита, че клаузата е нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като същата представлява неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената такса противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл.143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя. Клаузата, предвиждаща „такса за бързо разглеждане" противоречи и на добрите нрави. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като послаба икономически страна.

Евентуално, в случай че съдът счете договора за действителен, клаузата за заплащане на такса за „удължаване на кредита, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че при положение че таксата бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т.нар. от него „такса" към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като таксата за бързо разглеждане категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя. Уговорената като предоставена на ищеца престация изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за същинската престация - ползване на заети парични средства за определен период от време. Така посочената услуга не гарантира каквото и да е право на 3 кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на доставчика на финансова услуга. Заплащането на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Счита, че крайният налагащ се извод е, че таксата за продължаване на срока на договора се свежда до средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането й като предимство от доставчика води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такИ. плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя.

Уговарянето на цената на двете услуги, предмет на евентуалните искове (експресно разглеждане и удължаване на срока на кредита) с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с възнаградителната лихва, несъмнено налага квалифицирането на двете клаузи като средство за заобикаляне на забрани, което обуславя нищожността им, тъй като същите са несъвместими с императивната нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.

Сочи, че общата заплатена сума по договора е размер на 2 006,40лв.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на нищожността на договора, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а заплатената сума над отпуснатата главница в размер на 806,40лв., представлява неоснователно обогатяване за ответника по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора, и подлежи на връщане на ищеца. Настоящия иск предявявам ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В случай че съдът приеме договорът за действителен, а само клаузата, предвиждаща „такса за бързо разглеждане" за нищожна, предявявам евентуален осъдителен иск за връщане на платената такса за бързо разглеждане по Договора в размер на 247,57лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на 4 основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В случай че съдът приеме договорът за действителен, а само клаузата за заплащане на такса за „удължаване на кредита" за нищожна, предявявам евентуален осъдителен иск за връщане на платената такса за удължаване срока на договора в размер на 518,40лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата за продължаване на срока за договора, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Моли съда, да постанови решение, с което да установи, че Договор за кредит №9780450006 от 177.04.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност, моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на „такса за бързо разглеждане" от Договора за кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона. При условията на втора евентуалност, моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че клаузата за заплащане на такса за „удължаване на кредита" е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона.