Решение № 8229 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8229 гр. С., 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110145224 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" срещу Д. П.

Т., от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите 1 134,94 лева (хиляда сто тридесет и четири лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Р., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № *, ведно със законната лихва за периода от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 65,25 лева (шестдесет и пет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., сумата 61,84 лева (шестдесет и един лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,44 лева (единадесет лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 19875/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал писмено 1 възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Р., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № *, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същият дължи заплащане на сумите 1 134,94 лева (хиляда сто тридесет и четири лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 65,25 лева (шестдесет и пет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., сумата 61,84 лева (шестдесет и един лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,44 лева (единадесет лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г. Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска. Поискано е допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в исковата молба задачи, както и привличане на трето лице – помагач, а именно дружеството топлинен счетоводител.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за 2 топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия "***", гр. С. съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. Т. , чрез адв. А. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че дължи 1/2 част от претендираните суми, доколкото е собственик именно на 1/2 идеална част от процесния имот. Сочи, че е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца чрез плащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач – "***", гр. С., намира исковете за основателни и счита, че е водил надлежно топлинно счетоводство.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 19875/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 13.04.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Р., бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, аб. № *. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.09.1993 г., от който е видно, че купувач на процесното жилище е ответника Д. П. Т. . От 3 представеното удостоверение за граждански брак от 25.04.1982 г., издаден от СНС е видно, че Д. П. Т. е сключил на 25.04.1982 г. граждански брак с Н. Д.

Х., т.е. съпрузите са придобили собствеността на процесния имот при равни квоти. Отделно от това и за пълнота на изложението следва да се има предвид, че ответникът не оспорва, че е съсобственик на процесния недвижим имот при квота ½ ид.ч. от съсобствеността. Затова съдът намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия.

О т неоспорените писмените доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – "***", съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имота, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР .

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 672.48 лв. главница и лихви в размер на 165.62 лв . В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че след изготвяне на заключението на 29.03.2024 г. е получила информация, че ищецът е отнесъл счетоводно платените суми към задълженията на ответника.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са неоснователни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално 4 доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от "***".

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира представените от ответника доказателства за плащане на исковите суми за главница и лихви, както и уточнението на вещото лице по ССЕ, че 5 задълженията са платени, както следва – сума в размер на 603.82 лв. за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., платена на 28.02.2023 г., т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и сума за периода 01.05.2021 г.

– 30.04.2022 г. в размер на 789.92 лв., платена на 19.04.2023 г., т.е. в хода на заповедното производство. Обстоятелството, че ответникът, като собственик на ½ ид.ч. от имота е заплатил цялото задължение, е ирелевантен по настоящия спор, тъй като касае уреждане на отношенията между съсобствениците на имота.

По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от "***", като в тази насока е и заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от "***", както и какъв е размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха представени и отчетните документи от страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД се явяват доказани по основание, но неоснователни, с оглед извършеното плащане.