Решение № 2536 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2536 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110215499 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното о т съдията н.а.х.д. № 15499 по описа за 202 2 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от З акон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Б. В. Б. срещу Наказателно постановление № 7815/18.08.2022 г., издадено от ххххххх – Началник на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя Б.

В. Б. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 , предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" , предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 , предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е жалбоподателят Б. В. Б., който в подадена жалба релевира доводи за отмяната м у. Сочи, че актът е незаконосъобразен. Навежда доводи за процесуална незаконосъобразност на АУАН и наказателното постановление, досежно допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Акцентира и за материална незаконосъобразност, като посочва, че автор на извършеното нарушение може да бъде превозвач или собственик, каквото качество той не притежава. Сочи още, че нарушението, освен от органите на АПИ е следвало да бъде констатирано и от органите на МВР съвместно, като се позовава на разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11.

1

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – Б. В. Б., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

В представени писмени бележки от Б. В. Б. отново се сочат пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска съдът да отмени същото.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител. Не са постъпили и писмени бележки, с които АНО да взема становище по делото, а такива са депозирани по друго дело пред РС – Самоков.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.07.2022 г., в 12:20 часа, на път II-82, км 31 на отбивна площадка на 400 м след табела Пасарел, в посока гр. София – с. Окол,, жалбоподателят Б.

В. Б. управлявал и извършвал превоз на товари с ППС /МПС/ с 4 оси, с две управляеми оси марка „ххххх“, модел хххх" с рег. № СВ ххх , като същият превозвал товар – пясък.

В хода на движение на превозното средство, същото било спряно за проверка от свидетеля Д. Г. , който изпълнявал служебните си задължения като главен инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „пътна инфраструктура“ гр. София. При проверката, свидетелят Г., чрез техническо средство ролетка № 13 05/18/5м/, измерил разстоянието между осите, което било 1,42 м. На двойната задвижваща ос на МПС, а чрез електронна мобилна везна модел "DFW-KR" № 1188 45 било премерено натоварването на ос на двойната задвижваща ос. При измерването било констатирано претоварване на двойна задвижваща ос на ППС. Допустимото натоварване, следвало да бъде 19 тона, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос б и л о 31.010 тона, като било констатирано превишаване с 12.010 т.

В хода на проверката, контролните органи изискали от водача на ППС да представи разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно МПС за дейности от специално ползване на пътищата, но такива не били представени от жалбоподателя Б. В. Б..

С оглед на установеното при проверката , свид. Д. Г. , приел, че от жалбоподателя Б. В. Б. е извършено нарушение на Закон за пътищата и на нормативните актове по прилагането му, поради което и в присъствието на един свидетел – ******** и на жалбоподателя, съставил против Б. В. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0009198/19.07.2022 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закон за пътищата във вр. с чл.

37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като актът бил връчен на жалбоподателя Б. В. Б., който го приел без възражения.

2

Въз основа на така съставения акт, ххххххх – Началник на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа РПМ" при Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ наложила на жалбоподателя Б. Б. административно наказание "глоба" в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Д. Г., експедиционна бележка с № 330310064278, копие от СУМПС, свидетелство за регистрация част II, пътен лист № 344450, трудов договор на жалбоподателя , Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г., Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г., известие за доставяне, сертификат за съответствие, заявление за последваща проверка и други.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. Г. , като логични и достоверни, доколкото същият се явява лицето, което е извършило проверка спрямо жалбоподателя, както и е измерил натовареността на всяка ос, като е установил, че ППС е по-тежко от допустимото, но за него няма заплатена дължимата пътна такса или разрешение. Показанията на свидетеля Д. Г. намират опора и в приложения по делото доказателствен материал. Видно от приложените документи, везната и ролетката, с които е измерено разстоянието между осите и натоварването им, притежават сертификат за съответствие.

Фактът, че именно жалбоподателят Б. Б. е управлявал ППС се установява от приложеното копие на СУМПС, както и от пътен лист № 344450 и експедиционна бележка № 330310064278, от които се извежда дата на превоз, товар, количество на същия и дестинация.

Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролните органи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Двата основни за настоящото производство акта са издадени от 3 компетентни органи. Актът е съставен от главен инспектор при дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, упълномощен по предвидения за това ред, със заповед на председателя на УС на АПИ и съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, а НП е издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, също изрично упълномощен по предвидения за това ред и съобразно чл. 56, ал. 3, т. 1 Закон за пътищата.

Същите за изготвени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, в писмена форма и съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е достатъчно точно описание на нарушението, посочени са изискванията, на които е следвало да отговаря ППС, за да се движи по републиканската пътна мрежа.

Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то следва да бъде разгледан спорът по същество.

Безспорно бе доказано, че от обективна и субективна страна на 19.07.2022 г., в 12: 20 ч., по път II-82, км 31 на отбивна площадка на 400 м след табелата на Пасарел, в посока гр. София – с. Окол, жалбоподателят Б. В.

Б. е управлявал и осъществявал движение по републиканската пътна мрежа, на извънгабаритно, по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата, респ. тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, а именно ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка „ххххх“, модел хххх" с рег. № СВ ххх, натоварено с пясък, с разстояние между осите 1, 42 m, с натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС – 3-та и 4-та ос от 31,010т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, без да има разрешение или документ за платена пътна такса, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Наредбата, забранява без разрешение да се осъществяват дейности от специалното ползване на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, изразяващи се в движението на тежки пътни превозни средства.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, контролът върху движението на извънгабаритни и/или тежки превозни средства се осъществява от МВР и Агенция "Пътна инфраструктура", които са овластени да осъществяват проверки и да спират ППС. Обратно на възражението на жалбоподателя, нормата ясно посочва, че контролът е поверен и на двете институции, но не се поставя изискване по време на извършване на проверките, да присъстват представителите и от двете структури.

Фактите по делото сочат, че водачът Б. Б. не се е уверил преди да предприеме движение по маршрута си на движение, дали повереното му ППС съответства на изискванията на Наредбата, като в случай на превишаване, да изиска съответното разрешително по образец или да заплати таксата по чл.

4

14, ал. 3 от Наредбата и по този начин да не наруши забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" Закон за пътищата.

Предвидената отговорност е алтернативна, както на собственика на ППС, така и на неговия водач, осъществяващ превоз на товари. Поради което и в качеството си на професионален водач на ППС, жалбоподателят Б. Б. би могъл да извърши ясна преценка дали са съобразени ли или не изискванията за пределни норми, още повече, когато той разполага с документ, указващ му количеството на товара, който е превозвал. От субективна страна противоправното действие на водача – Б. е извършено виновно.

Неотносима към настоящия случай е и разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП, доколкото този закон касае изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, а закона за пътищата засяга управлението на безопасността на пътната инфраструктура.

В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата, законодателят е предвидил налагане на административно наказание "глоба" в границите от 1000 до 5000 лв. за физически лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 или които извършат, или наредят да бъдат извършени следните дейности – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пъти.

На жалбоподателя Б. Б. е наложено административно наказание "Глоба" в размер, на 4000 лева. Съдът обаче, намира, че размерът на административното наказание е прекомерен, доколкото жалбоподателят не е собственик на ППС и е осъществявал своята трудова дейност, няма данни да е извършвал други нарушения, поради което и пропорционално на извършеното нарушение, което ще постигне предвидените в закона цели, е налагането на административно наказание "Глоба", в неговия минимум от 1000 лв. Поради това и наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размер на глоба от 4000 /четири хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева. но