Решение № 41 от 06.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. К., 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20245510201642 по описа за 2024 година М

О

Т

И

В

И ;

Обжалвано е наказателно постановление № ****-***/16.11.2022г. на ВПД Началник в РУ К. с което е наложено административно наказание – глоба.

Недоволен от това останал жалб. Ф. Б. У. който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение, а съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговаряли на изискванията на ЗАНН.

Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетел, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН, съдът приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН / нарушител / съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган /АНО/ в наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Ф. Б. У. на 16.09.2022 г. около 12. 10 часа в гр. К. ж.к. „И.“ южно от блок ** противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си по служба, а именно се е опитал да избяга с цел неосъществяване на полицейска проверка спрямо него.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. П. и докладна записка с рег. № ****-*****/16.09.2022г..

В показанията си актосъставителя твърди,че не си спомня случилото поради изминалия дълъг период от време а и поради факта,че много пъти жалб. е правил опити а понякога е и успявал да осуети полицейска проверка.Твърди,че на написаното в АУАН е вярно.

Въз основа на фактическата обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

В съответствие с посочените гласни и писмени доказателствени средства съдът приема изложената обстоятелствена част в наказателното постановление за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин.

Поради това съдът приема,че на посочената от АНО дата място и час жалб. У. се опитал да избяга от полицейски служители с цел да не му бъде извършена проверка.

Поради това деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / знаел е и е възприел пряко и непосредствено издадените разпореждания от униформените полицейски органи /, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е възприел разпорежданията не е съобразил поведението си съобразно издадените устни разпореждания и е извършил действия в разрез с издадените разпореждания, с което е попречил на полицейските служители да осъществяват функциите/ .

Претенцията,че впоследствие жалб. е бил задържан и установен което било видно от приетата и посочена по-горе от съда докладна записка поради което и нямало извършено административно нарушение съдът не приема.

Налице са активни действия от страна на жалб. като е направил опит да избяга за да не могат полицейските служители да изпълнят функциите си и последващото му задържане се явява ирелевантно към състава на нарушението.

По този начин жалб. У. е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 264, ал. 1 ЗМВР .

Предвид на това съдът не приема възраженията на жалб.,че не е извършил административно нарушение направени с жалбата против обжалваното наказателно постановление.

2

Неоснователни са претенциите на пълномощника на жалб. , че наказателното постановление било погасено по давност тъй като то е било връчено на жалб. на 08.12.2024г. а деянието било извършено на 16.09.2022г..

Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. на ОС на Втора колегия на ВАС и ОС на ВКС в ЗАНН регламентира два вида давност.

Първата е погасителната давност съобразно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, и с настъпването на която се погасява възможността на АНО да реализира правомощията си като наказващ орган а втората е изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложеното административно наказание- чл. 82 от ЗАНН.

Нарушението жалб. У. е извършил на 16.09.2022г., на която дата е бил съставен и АУАН с който то е било констатирано поради което срокът по чл.34 от ЗАНН е спазен.

Спазен и срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН тъй като наказателното постановление е било издадено преди изтичане на шестмесечния срок от съставянето на АУАН .

Втората давност се квалифицира като обикновена според чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, и като абсолютна според разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН .

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, който обаче започва да тече от ВЛИЗАНЕ в сила на акта, с който е наложено наказанието.

Тъй като наказателното постановление е било връчено на жалб. на 08.12.2024г. този двугодишен давностен срок не е изтекъл.

Видно от самото наказателно постановление /АНО/ е посочил всички факти и обстоятелства имащи отношение към приложението на състава на административното нарушение, деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването, нарушението е описано, посочена и правната квалификация, с което са спазени изискванията на е чл. 57, ал. 1, т. 5 , 6 ЗАНН, а обжалваното НП и по форма и съдържание отговаря из цяло на чл. 57 ЗАНН.

Обвинението е конкретно, ясно и точно формулирано поради което из цяло са били съхранени процесуалните права на жалбоподателя.

При индивидуализацията на наказанието /АНО/ е определил административното наказание към предвидения в закона максимален размер без да изложи мотиви за това / той не е и длъжен/.

Макар по делото да няма посочени отегчаващи вината обстоятелства то с оглед обстоятелството,че много пъти при извършена проверка жалб. е тръгвал да бяга/ показанията на актосъставителя/ правилно АНО е 3 наложил административно наказание в максимален размер, поради което няма основание за изменението му.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****-***/ 16.11.2022г. на ВПД Началник в РУ К. с което на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лв. на Ф. Б. У. жив. в гр. К. ж.к. „И.“ № ** вх. * ет. * ап. ** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град С. З. в 14 дневен срок от получава не съобщението .

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4