Протокол № 237 от 01.07.2024, Районен съд - Кнежа

ПРОТОКОЛ

№ 237 гр. Кнежа, 25.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Г. Тодоров Наказателно дело частен характер № 20241430200049 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ч.Тъжител И. И. В. – увед. от предх. с.з., се явява лично и с адв. М. С. от АК Враца, с представено по делото пълномощно.

Подсъдимия М. С. И. – увед. от предх. с.з., се явява лично и с адв. Г. от САК, с представено по делото пълномощно.

Съдът констатира, че по делото е постъпила с вх.№985/21.03.2024 г.

Справка за съдимост на М. С. И. от БС при РС Кн..

По делото е представено НЧХ д. №87/2024 г. по описа на ВКС, ведно с ЧНд. №13/2024 г. по описа на РС Ор..

С вх. №1651/15.05.2024 г. писмо от Администрацията на Министерския съвет на Република България, с което уведомяват, че след извършена обстойна проверка в деловодната система на Администрацията на Министерския съвет се установява, че няма постъпили сигнали, респ. образувани преписки на името на М. С. И. от гр. Ор. за посочения период от началото на м. януари 2020 г. до м. януари 2024 г. вкл.

И идентично на горното писмо с вх.№1711/20.05.2024 г. е постъпила Справка от Соня Божикова – началник на отдел „Приемна“ в Дирекция „ Правителствена канцелария“, с което уведомява, че след извършена обстойна проверка в деловодната система на Администрацията на Министерския съвет няма постъпили сигнали, респективно образувани преписки на името на г-н М. С. И. с посочено ЕГН и адрес, за посочения период – от началото на м.

1 януари 2020 г. до м. януари 2024 г. включително.

С писмо с вх. №1788/27.05.2024 г. от ГД „Гранична полиция“ МВР Регионална Дирекция „Гранична полиция“ Р. са изпратени копия на преписка вх. №4897001-1716/16.03.2023 г. - 21 листа, относно подавани сигнали от М.

С. И., за периода от началото на м. януари 2020 г. до м. януари 2024 г. включително.

С писмо с вх. №1851/30.05.2024 г. ГДГП, РДГП Р. са изпратени копия на материали, относно подавани сигнали от М. С. И., за периода от началото на м. януари 2020 г. до м. януари 2024 г. включително, а именно:

1. Сигнал от П. А. П., ведно с всички материали към него – 87 листа, приобщени по сигнал от ръководство на Ловно рибарско сдружение „ Сокол“ Ор.;

2.Сигнал от ръководството на Ловно-рибарско сдружение „ Сокол“ гр.

Ор.,

3.Сигнал от М. С. И. от гр. К., ведно с всички материали към него – 164 листи;

С вх. №1935/06.06.2024 г. писмо от МВР „Вътрешна сигурност“ С. са приложени копия на идентични сигнала вх. №489700-6049/09.08.2022 г. и вх.

№489700-1716/16.03.2023 г. по описа на МВР от М. С. срещу служители на ГПУ К. при РДГП-Р. – ГДГП. Уведомяват, че по сигналите са извършени проверки, приключени с доклади, екземпляри от които, ведно със събраните материали са изпратени по компетентност ГДГД. Приложено изпращат заверени копия на докладите от извършените проверки.

Адв. С.: Уважаеми г-н председател считам, че няма пречки за даване ход на делото и моля да се даде ход на делото. От доказателствата по делото включително отговора на МВР Главна Дирекция „ Гранична полиция“ е видно, че подс. М. С. И. е подал сигнал и в последствие е разпитван и е дал сведения пред служител, пред който е заявил, че поддържа така подадения сигнал. Издадено е становище от комисар Димитър Маринов Чорбаджиев до Директора на Главна дирекция „ Гранична полиция“ РД „ГП“ Р.. Изнесените данни по сигнала депозирани до Началника на политическия кабинет на заместник министъра-председателя по обществен ред и сигурност не са потвърдени т.е. категорично има подаден сигнал, като считам че е неточен 2 отговора на Администрацията на Министерския съвет, в който изразяват становище, че няма постъпили сигнали, респективно образувани преписки на името на г-н М. С. И., за посочения период от началото на м. януари 2020 г. до м. януари 2024 г. включително. В тази връзка моля да се направи повторно искане за справка от Администрацията на МС относно подаваните от М. С. И. за периода 2020-2024 г. сигнали, като уточнявам ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Ор., ул.“ ***“ №**. Отделно от доказателствата по делото е видно, че преписката във връзка със сигнала от М. С. И. е приключила. По изнесеното в сигнала има изготвено становище от комисар Директора на РД „Гранична полиция“ Р. от 12.05.2023 г., с което е прието за неоснователен сигнала т.е. тъжбата ни е входирана в законоустановения шестмесечен срок. В подадения сигнал от М. С. И. не е посочено ЕГН и адрес, а е записано: „Сигнал от М. С. И. съвестен и буден гражданин от гр. К. и бивш служител до преди няколко месеца на ГПУ К. при РДГП-Р.“. В допълнение е и отговора на политическия кабинет на Министър председателя, към който е приложено Сведение от М. С. И. с посочено ЕГН и адрес от 10.04. 2023 г., в което той собственоръчно заявява: „ Във връзка с извършената проверка по преписка вх. №489700-1716/16.03.23 г. по описа на МВР, във връзка с подаден от мен сигнал до началника на политическия кабинет на заместник Министър – председателя по обществен ред и сигурност господин А. Ст. давам следните сведения по поставените от вас въпроси:

Потвърждавам изцяло своите твърдения по настоящия сигнал…..“.

Достатъчно добре е индивидуализирано признанието. Моля съда да провери дали в документите изпратени от Главна Дирекция „Гранична полиция“ в описа на документите на преписката пише, че сведението се състои от два листа, а в сканираните документи сведението е от една страница. Моля за справка. След запознаване в оригинал със Справката от МВР Главна Дирекция „Гранична полиция“ и представените към нея доказателства е видно, че по преписка с вх. №489700-1716/16.03.2023 г. по описа на МВР връзка със сигнал от М. С. И. е приложен сигнала от същия и сведението. В сведението находящо се на л. 7 и л. 8 същият лично е заявил, а предполагам и писал текста в него, което потвърждава, че този сигнал е подаден от него и потвърждава изложените факти и обстоятелства. Сведението е подписано от М. И. пред служителя Цветомир Първанов служител на Дирекция Вътрешна сигурност. В описа на докладната е приложен Сигнал до Началника на 3 кабинета на Министъра на Вътрешните работа, който е в горния ляв ъгъл на стр.4 съдържа резолюция с подпис и нечетлива дата, който сигнал е изпратен в непълен вид и липсва стр. 4 и подпис на лицето подало сигнала. В тази връзка моля да изпратите до Администрацията на Министерския съвет, с копие от Сигнала по който Администрацията да даде отговор входиран ли е в администрацията и съответно да приложи заверено копие от същия в пълнота. По отношение датата и начина на узнаване за извършената проверка от страна на тъжителя, представяме писмо на Главна Дирекция „Гранична полиция“ РД „ ГП“ Р., изпратено до Началника на Гранично полицейско управление гр. К. Гл. инспектор И. В. – тъжителя, с което е уведомен, че по преписката, с посочен от мен номер е извършена проверка и сигнала е приет за неоснователен. Датата на изпращане на уведомлението до Гл. инспектор И.

В. е 19.07.2023. т.е. Това е най - ранния възможен момент, в който тъжителят е узнал за извършената проверка и констатациите от нея. Доколкото тъжбата ни е подадена на 08.01.2024 г. Същата е подадена в законоустановения срок.

Моля да предявите сведението, съдържащо се в посоченото от мен писмо на Главна Дирекция „Гранична полиция“ РД „ ГП“ Р. на подс. И., който да заяви пред вас дали е изписал текста в сведението и дали подписът е негов.

Правя искане в случай, че съдът не уважи искането ми да ми бъде издадено съответното удостоверение, с което да получа тази информация по надлежния ред от администрацията на Министерския съвет, както и правя искане за издаване на съдебно удостоверение по силата на което да получа информация от Главна Дирекция „Гранична полиция“ Р. относно датата на уведомяването на тъжителя за приключилата проверка, за която му е изпратено писмо от 19.07.2023 г. във връзка с подадения сигнал до Началника на политическия кабинет на Зам. Министъра, Председателя по обществен ред и сигурност – А. Ст..

Представям ви заверено копие от писмото до довереника ми във връзка с извършената проверка по подадения сигнал, с копие за подсъдимия и защитника му.

Тъж. В. : Съгласен съм със казаното от адвоката ми.

Адв. Г.: Уважаеми г-н председател, правя искане за прекратяване на наказателното производство. В частната тъжба липсва мястото на което е извършено деянието, както и датата на която е извършено деянието. Няма 4 период, нищо което да го уточни. Всички дати, касаят предходни деяния. В Решение №50131 от 17.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 570/2022 г. ІІ н.о. отделение се казва, че непосочването на коя дата е извършена клеветата и не е посочено място на извършване на престъплението, не е изяснено и къде е извършено, за което ви представям препис от същото.

Твърди се в това решение, че е дадена възможност на тъжителя да приведе тъжбата в съответствие с изискванията за съдържанието по чл.81, ал.1 от НПК. След изтичане на 6 месечния срок няма как да се запълни тъжбата. Това не може да стане и да се дава срок за отстраняване на непълнотата в тъжбата, тъй като с подобно правомощие първоинстанционния съд не разполага. Представям ви за сведение копие от Решение №43 от 11.02.2009 г. на ВКС по НОХ д.№629/2008 г., ІІ Н.О. където е записано: „ В разпоредбите на НПК, не е предвидена процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание…“ и продължава да потвърждава твърдението, че когато е изтекъл 6 месечния срок не може да се правят допълнения и следва да се прекрати делото. Относно този факт допълването на непълнотата в тъжбата трябва да стане в законоустановения срок.

Представям ви за сведение копие от Решение №29 от 13.02.2017 г. на ВКС по НОХ д.№1325/2016 г., І – во НО. Представям ви и още едно за сведение Решение №330 от 02.10.2023 г. на ВКС по н.д. №457/2023 г., ІІІ н.о., което е най – ново. То до голяма степен дава отговор. Следва цитат: „ Доколкото понятието „ очевидна фактическа грешка“ е относимо и към ч. тъжба/ по силата на задължително тълкуване по ТР №34/1990 г. на ОСНК на ВС / решението на КС става ясно, че чрез допустимо в принципен план отстраняване на очевидна фактическа грешка в тъжбата не следва да се подменя съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, повдигнато със същата, което е недопустим и в този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС / Решение №43 от 11.02.2009 г. на ВКС по н.д.

№629/2008 г., ІІ н.о., Решение №29 от 13.02.2017 г. на ВКС по н.д.

№1325/2016 г., І НО, Решение №50131/17.05.2023 г. по Н.Д.№ 570/2022 г. на ВКС и др. Налице е липса на тези два изключително важни елемента. Първо на която дата е извършено деянието и Второ: Къде е извършено. Този факт вече не може да бъде уточняван и това обстоятелство не може да бъде допълвано, защото сроковете са изтекли. Те са се възползвали от 5 възможността да подадат молбата в последния срок. След като са узнали около 19.07.2023 г. е имало такова нещо при неяснота относно фактическите обстоятелства. Имали са пълната възможност да подадат тъжбата си в този вид и да изискат тези съдебни удостоверения и в шест месечния срок да си попълнят обстоятелствената част на тъжбата. Само, че това не може да стане сега, съгласно чл. 81, ал.3 от НПК. В общ план, тъй като съдът следи за наличието за престъпно деяние. Навеждам вниманието на съда на решение от 12.07.2016 г., което е станало окончателно по жалба 33502/07 г., 30599/10 г., 8241/11, 61863/11 г. Решение на ЕСПЧ V-то отделение,дело М. и други срещу България, от което ви представя копие от него за информация.

Всички тези жалби, една от които е оставена без движение, касаят жалби на граждани, какъвто е клиента ми срещу служители единия служител е учителка и вторият служител е на МВР. Съдът казва изрично, че това е допустимо и е израз на възможността на гражданите да подават своите жалби, което е конституционно право и е закрепено в Конвенцията за защита и основните свободи чл.45 от Конституцията и чл. 39, параграф 1 за изразяване на мнение чрез слово. Съдът сочи, че в случая намира приложение чл. 108, ал.2 от АПК, който казва, че само заради сигнал никой не може да бъде преследван. Във всички документи по настоящето дело се касае само за сигнал и този сигнал е по реда на АПК. Никога не е правена проверка за този сигнал. От съдържанието на настоящето писмо никога не е правена проверка по този сигнал, а е изпратено за становище на директора на ГДГП МВР Гл.комисар Росица Димитрова, която е върнала едно становище. Никаква проверка не е правена. На 02.05.2023 г. го е получила, а на 11.05.2023 г. го е върнала. Европейският съд казва подаването на жалба до държавните органи е конституционно право и право, което осигурява конвенцията. Освен това, ако се намери някакво основание за неистинност или за престъпно деяние, което е умишлено наведено, то това е основание за разглеждане на деянието по реда на чл.286, ал.1 от НК - набедяване, а не по реда на чл. 146-148 от НК – обида и клевета. С други думи, както ЕС и подробно описаната съдебна практика и на ВКС сочи, че в случая няма налице основание за водене на наказателно производство. Следва делото да бъде прекратено, тъй като не е налице престъпно засягане на лицето. По решение на ЕС Й. е осъден, за това, че е сложил плакат публично срещу конкретно лице…, в което дело е имало публичност, а в настоящето производство няма публичност на деянието. Тук 6 сигнала е предаден от някое си лице на Началника на политическия кабинет и той го изпраща на администрация на Главна Дирекция „Гранична полиция“, а тя на Директора на „ Гранична полиция“ - орган на власт. Тук клиента ми не е разпространявал факти. Аз виждам разпространение на тези данни от Директора на политическия кабинет. Защо ги е разпространил? Нито едно служебно задължение не сочи разпространяване на тези сигнали. Не е налице основание за водене на наказателното производство. Що се отнася до конкретиката на тъжбата миналата година беше премахнат чл. 148 ал.1 т.3 от НК, поради което при наличието на по благоприятен закон това производство няма как да се води срещу клиента ми. Моля да се прекрати делото. Ако съдът прецени, че делото трябва да продължи то следва да се води пред СРС, тъй като Началникът на политическия кабинет е в С., поради което следва делото да се изпрати по подсъдност в СРС като по тълкуване мястото е С., там е довършено деянието. Сочи се, че не е достатъчно да се отправи едно разгласяване, то трябва да стане достояние и на трето лице. Някой трябва да го чуе. Производството трябва да продължи в С., въпреки определението на ВКС, което е с оглед на това, че съдиите от РС Ор. са си дали отвод, поради това се гледа в РС Кн., а не са взели предвид обстоятелствата и материалите по делото. Представям списък на разноски за явяването ми в днешното с.з.