Решение № 5496 от 28.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5496 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100507233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7347/22.04.2024 г. по гр.д № 9025/2023 г. по описа на СРС, 68 с-в с а ОТХВЪРЛЕНИ изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против Е. С. Р. обективно съединени осъдителни искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумите: сумата от 683,21 лв – представляваща 4/6 части от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Оборище”, бул. ********, магазин , с абонатен № 376444, през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 117,06 лв - 4/6 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.01.2020 г. до 03.10.2022 г., сумата от 3,99 лв - 4/6 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 0,93 лв - 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020 г. до 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане.

С решението са отхвърлени и исковете против ответниците Р. С. Р. и С. С. Р. за осъждане на всеки един от тях да заплати, както следва: сумата от 170,80 лв - по 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Оборище”, бул. ********, магазин, с абонатен № 376444, през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 29,26 лв - по 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за 1 периода от 31.01.2020 г. до 03.10.2022 г., сумата от 1 лв – по 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 0,24 лв - по 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020 г. до 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане.

Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 145339/02.05.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решението. Съгл. уточнението на въззивната жалба с молба от 18.10.2024 г. решението се обжалва единствено в частта, с която са отхвърлени искът срещу Е. Р. за главница от 683,21 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане, и искът срещу Р. Р. за главница от 170,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не е обжалвал решението в останалите му части, а именно в частта, с която са отхвърлени като неоснователни останалите исковете срещу ответниците Е. Р. и Р. Р., както и в частта, с която са отхвърлени всички искове срещу С. С. Р..

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Сочи, че партидата относно имота се води на името на наследодателя на ответниците – С. Р. Р., ответниците са собственици на имота при сочените квоти и до имота се доставя ТЕ за стопански нужди. Ответниците наследници на С. Р. Р. не били уведомили ищеца, че считано от 2006 г. до 01.05.2021 г.

/или вкл. в исковия период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г./ имотът се използва от трето за спора лице по валиден договор за наем. Това трето за спора лице наемател не било сключило писмен договор с ищеца за доставка на ТЕ за стопански нужди.

Въззиваемиите Е. Р. и Р. Р. оспорват подадената въззивна жалба с отговор от 12.06.2024 г. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорват те да са потребили доставената ТЕ за исковия период, понеже имотът се използва от наемател, като договорът за наем е вписан в СлВп.

Въззивна жалба е подадена от страната, която има правен интерес от поддържане на такава жалба – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, чиито искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. Въззивна жалба от който и да е от ответниците не е подавана, а и за тях би липсвал правен интерес от подаване на въззивна жалба. Ищецът въззивник „Топлофикация София“ ЕАД е избрал да обжалва решението единствено по отношение на двама от тримата ответници – по отношение на Е. Р. и Р. Р., и то в определени части. Поради това искането на третия ответник С. С. Р. да участва в производството като въззиваем наред с другите двама ответници, предпочетени от ищеца, сторено в първото съдебно заседание във въззивното производство, е неоснователно. Съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК всеки от другарите по делото може не покъсно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. В случая обаче въззивна жалба е подала насрещната страна, а съответниците на С. С. Р. са подали отговор. По силата на чл.

265, ал. 1 ГПК присъединяване по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК е възможно единствено ако е налице висящо производство по подадена от съищец/съответник въззивна жалба, но не и в настоящата хипотеза. Така Определение № 428 от 15.06.2023 г. на ВКС по ч.

2 т. д. № 731/2023 г., I т. о., ТК. Поради това ответникът С. С. Р. не участва във въззивното производство, като решението спрямо него е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно решението в обжалваните части / в частта, с която са отхвърлени искът срещу Е. Р. за главница от 683,21 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане, и искът срещу Р. Р. за главница от 170,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане/ следва да бъде потвърдено.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

По предявените искове в тежест на ищеца е било да докаже, че във връзка с доставката на ТЕ за небитови нужди до имот с адрес: гр. София, район „Оборище”, бул. ********, магазин , с абонатен № 376444, именно ответниците са се обогатили, а ищецът се е обеднил.

Поради липсата на сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди относно имота и претендиране на сумите поради неоснователно обогатяване то изводи за основателността на исковете не могат да се черпят от обстоятелството кое лице последно е подало заявление за откриване на партида и се е обозначило като потребител на ТЕ. По делото няма данни на чие име ищецът е открил партида относно имота. По делото няма данни ползвател на имота да е подал искане/да е сключил договор за доставка на ТЕ за небитови нужди. Твърди се в имота да се използва ТЕ за стопански нужди от лице, което не е сключило договор за това. Поради претендиране на сумите на основание неоснователно обогатяване то надлежен ответник по исковете и лицето, дължащо суми за доставена ТЕ, е това, което е използвало имота и е потребило ТЕ,обогатявайки се поради използване на ТЕ без да я заплаща.

Ответниците оспорват в срока по чл. 131 ГПК да са използвали доставената до имота ТЕ, поради това че по силата на договор за наем от 06.12.2006 г. и допълнително споразумение към него от 10.05.2011 г. в исковия период 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.

ТЕ в имота е потребена от наемателя.

По силата на договор за доброволна делба от 15.05.200 г. едноличен собственик на имота е станал С. Р. – наследодател на ответниците, починал на 12.06.2016 г.

Наследници на С. Р. са тримата ответници – преживяла съпруга и синове, като видно от съдебно удостоверение от 2016 г. ответникът С. Р. се е отказал от наследството, с което са се увеличили дяловете на другите двама ответници и настоящия въззиваеми.

Преди смъртта си през 2006 г. С. Р. заедно с Е. Р. са предоставили процесния топлоснабден имот за ползване на трето лице под наем. Договорът за наем е вписан в СлВп. Съгласно анекс към договора от 10.05.2011 г., отново вписан в СлВп, срокът на договора е удължен до 01.05.2021 г. Или в исковия период видно от представените доказателства имотът е използван от третото за спора лице по силата на договора за наем. Именно то, а не ответниците са се обогатили във връзка с доставената до имота ТЕ. В този смисъл са и приложените по в.гр.д. съдебни решения относно предходни 3 периоди на топлоснабдяване. Като правилно решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По разноските. На въззиваемите Е. Р. и Р. Р. се дължат разноски. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие то е оказана безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Съдът определя общо възнаграждение, дължимо на адвоката, в размер на 500 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7347/22.04.2024 г. по гр.д № 9025/2023 г. по описа на СРС, 68 с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против Е. С. Р. иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 683,21 лв - представляваща 4/6 части от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Оборище”, бул.

********, магазин , с абонатен № 376444, през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против Р. С. Р. иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от170,80 лв - представляваща 1/6 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Оборище”, бул. ********, магазин, с абонатен № 376444, през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до окончателното плащане.

В останалите части първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал.

3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. К. П. Гигова сумата от общо 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Рени Коджабашева

Особено мнение на съдия Р. Коджабашева по въззивно гр.д.№ 7233/ 2024 г. на СГС, ГК, ІV- E въззивен състав /със съдия- докладчик: съдия М. Шейтанова/:

Не споделям съображенията и изводите на останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото осъдителен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане стойността на потребена в процесния търговски обект /магазин/ топлинна енергия /главница/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото по делото е установено, че ответниците са собственици на идеални части от процесния топлоснабден имот, като упражняват фактическа власт върху него чрез другиго /държане, упражнявано от наемател, когото са допуснали да ползва имота през исковия период/, а също и че през процесния период в него е потребена топлинна енергия, чиито обем и стойност са установени, искът чл.59 ЗЗД като основателен следва да бъде уважен. Без значение за уважаване на предявения от топлопреносното предприятие главен иск за неоснователно обогатяване е какви са вътрешните отношения между страните по наемния договор.