Решение № 2419 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2419 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330110623 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск за нищожност на договорна клауза с правно основание чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Р. Т. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ЖК „******”, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*******“ № ***, ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК:

203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, бул.

„Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от С. И. А. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Д. Х. П., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „********” № **, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 12, ал. 4 от сключения помежду им Индивидуален договор за заем № ******/*******г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Индивидуален договор за заем № ******/*******г. ответникът предоставил на ищеца заем от 900, 00 лева, който последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при лихвен процент от 41, 59% и годишен процент на разходите от 40, 10%, а съгласно клаузата на чл.

12, ал. 4 от съглашението – и да му заплати неустойка в размер на 1 948, 76 лева при неосигуряване в тридневен срок на обезпечение във вид на поръчителство от трето физическо лице, отговарящо кумулативно на определени условия за възраст, доход и кредитна история. Заемателят усвоил изцяло заемните средства и погасил напълно 1 задълженията си, но счита неустойката от 1 948, 76 лева за недължима, доколкото уговорката за дължимостта й е нищожна като неравноправна, както и поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Сочи, че е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, по съображения че за задължението, чието неизпълнение санкционира, кредиторът е въвел практически неизпълними от потребителя условия с цел да постигне допълнителна печалба, водеща до оскъпяване над прага по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и невключена в лихвения процент.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 81478/24.07.2025 г., с който ответникът застъпва становище, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като в Индивидуален договор за заем № ******/*******г., чието сключване признава, не фигурира клауза с твърдяното в исковата молба съдържание. При условията на евентуалност оспорва пунктуално доводите за недействителност на правоотношението.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като депозират писмени становища за поддържане на процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба ищецът оспорва валидността на клаузата за дължимост на неустойка по чл. 12, ал. 4 от Индивидуален договор за заем № ******/*******г., който е сключил с ответното дружество.

Въз основа на приобщените по делото документи и на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Индивидуален договор за заем № ******/*******г. (л. 21 – л. 24) ответникът, от една страна като „Заемодател“, предоставил на ищеца паричен заем от 460, 16 евро с левова равностойност от 900, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател“, усвоил заемната сума и се ангажирал да я възстанови на първия, както и да му заплати лихва при лихвен процент от 40, 61%, а съгласно клаузите на чл. 1.2. и чл. 1.3. от съглашението – и възнаграждения за поисканите при кандидатстването услуги по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 – първата за участие в допълнителни томболи и промоции и втората, наречена „*****“, в размер съответно на 256, 78 лева и 599, 16 лева, или да престира общо 1 948, 78 лева при годишен процент на разходите от 40, 10%. Погасяването следвало да се осъществява разсрочено в периода от 11.07.2023 г. до 13.05.2024 г. на 11 равни месечни вноски от по 177, 16 лева, в това число главница, лихва и възнаграждения за услуги, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 към контракта (л.

24).

В съдържанието му обаче липсва уговорка за дължимост на неустойка, още повече твърдяната такава за неосигуряване на обезпечение. Приканен от съда да уточни 2 твърденията си във връзка с тази констатация, противопоставена с отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ищецът е депозирал Молби вх. № № 83577/30.07.2025 г. и 94334/10.09.2025 г., с които моли искът му да се счита предявен за обявяване нищожността на клаузите по чл. 1.2. и чл. 1.3. от договора. Визираното процесуално действие е счетено от настоящия състав за процесуално недопустимо по следните съображения:

Съдебната практика, намерила обобщен израз в Решение № 105/09.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., и Решение № 142/14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2019 г., IV г. о., константно поддържа, че когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви или има противоречие между тях и петитума на молбата, съгласно чл. 129, ал. от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба и предприетото в такава хипотеза от ищеца (по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 от ГПК) уточнение на исковата молба не съставлява изменение на иска (исковете) по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК и изискванията на тази разпоредба не важат. Това е така, защото спазването им може да се провери от съда само при редовна (включително – вече поправена) искова молба – когато обстоятелствата, съставляващи основанието на иска (исковете), както и самото искане към съда, са вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани. Недопустимо е обаче по пътя на коригиране по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на неизправности на исковата молба да се предявява качествено нова претенция, с нови основание и петитум, незаявена в първоначалната искова молба и нямаща отношение към подлежащите на отстраняване недостатъци, защото се касае за последващо обективно съединяване на искове, което е възможно само при съблюдаване на правилото на чл. 214, ал. 1 от ГПК, а същото изключва едновременно изменение на основанието и петитума на първоначалните искове.

В случая спорният предмет по делото е напълно коректно въведен с исковата молба, в която ясно, пълно и непротиворечиво са очертани както обстоятелствата, съставляващи основанието на иска, а именно наличие на нищожна договорна клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение в сключен между страните договор за потребителски кредит, така и самото искане към съда – прогласяване на недействителността на въпросната клауза.

Липсват нуждаещи се от уточняване неясноти, непълноти и/или противоречия, а дали оспорената уговорка действително фигурира в договорното съдържание, е въпрос по съществото на спора. Отправеното с Молби вх. № № 83577/30.07.2025 г. и 94334/10.09.2025 г. искане за прогласяване на невалидността на други две договорни клаузи за допълнителни услуги вместо на първоначално атакуваната е равнозначно на изменение на редовен иск едновременно по основание и петитум, което е в разрез с чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Безспорният факт, че процесната клауза не е част от сключения между страните Индивидуален договор за заем № ******/*******г., мотивира съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да възстанови на ответника сторените от него съдебноделоводни разноски в размер на 204, 52 евро (400, 00 лева) за адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от ******г. (л. 51).

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Т. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ЖК „******”, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв.

С. Н., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул.

„*******“ № ***, ***, срещу „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.

3, представлявано от С. И. А. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв.

Д. Х. П., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул.

„********” № **, за признаване за установено, че клаузата за дължимост на неустойка по чл.

12, ал. 4 от сключения помежду им Индивидуален договор за заем № ******/*******г. е нищожна, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ЖК „******”, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*******“ № ***, ***, да заплати на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Възраждане”, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от С. И. А. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Д. Х. П., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „********” № **, сумата от 204, 52 евро (400, 00 лева) – съдбноделоводни разноски за процесуална защита от адвокат.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез процесуалните им пълномощници.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4