Решение № 8656 от 02.10.2026, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8656

Бургас, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20267040700068 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от кмета на Община Несебър, [ЕИК], с адрес гр. Несебър, ***, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Т., против предписание, дадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, обективирано в писмо изх.№СЖ-162/А2/23.12.2025г., с което се предписва участък от дере в границите на урбанизирана територия на к.к. „Елените“, община Несебър, да се почисти от множество клони, дървета, камъни, строителни отпадъци, които нарушават проводимостта и да се осигури нормална проводимост от точка с географски координати: N 42°42'14,8" и Е 27°48'7,4" до точка с географски координати: N 42°42'45,72" и Е 27°48'30,89", в срок до 31.03.2026г., като за отговорник е определен кметът на Община Несебър.

Жалбоподателят иска отмяна на предписанието като незаконосъобразно. Твърди, че то визира извършване на действия по почистване на отпадъци, а не осигуряване проводимост на река и/или речно корито. От друга страна сочи, че участъкът и обектът на почистване са неопределени, което предпоставя неяснота относно това къде точно е нарушена проводимостта на участъка от дерето на неизвестно коя река. Според жалбоподателя е неясно и кое конкретно задължение по чл.140, ал.4 от Закона за водите му е вменено, доколкото с тази норма са предвидени различни по вид характер и дейности. Наред с това сочи, че в същата разпоредба законодателят е ограничил правомощията на кмета по почистване на речните легла само до границите на урбанизираната територия, в които не попада посоченият в предписанието участък от дерето. Твърди, че възлагането на дейностите по почистване на реките е в правомощията на областния управител. Органът не е изследвал въпроса за собствеността на дерето, доколкото същото е в имот частна собственост и неговият собственик следва да отговаря за проводимостта на това дере. Жалбоподателят твърди и че предписанието не съдържа ясна разпоредителна част – липсва описание къде са констатирани вещите, чието почистване е предписано, в т.ч. не са посочени техните размери, обеми и характеристични данни. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска предписанието да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски и справедливо юрисконсултско възнаграждение. Подробно аргументира тезата си в представени по делото писмени бележки (л.197).

Ответникът по оспорването – директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна, редовно призован, не се явява. В постъпило на 31.03.2026г. писмено становище заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото, изразява становище по съществото на спора и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя (л.111). Допълнително аргументира позицията си по спора в писмена защита (л.202).

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

ФАКТИТЕ:

На 11.11.2025г. М. С., в качеството на собственик на недвижим имот в к.к. „Елените“, подала до кмета на Община Несебър сигнал с вх. №Н1-ОА1-6001 относно почистване на мостово съоръжение, изградено от държавата и находящо се в ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Емона, общ. Несебър, тъй като бил натрупан значителен дървен материал, донесен от горските терени, разположени нагоре по водоотока (л.88-89).

В сигнала са изложени твърдения, че този материал запушвал проводимостта на съоръжението и при следващи интензивни валежи съществувало реална опасност от отклоняване на водата и заливане на прилежащите имоти. Поискано е да се предоставят указания, условия и срокове за освобождаване на натрупания дървен материал върху изграденото мостово съоръжение.

Полученият в общината сигнал е изпратен с писмо изх. №Н1-ОА1-6001-00/17.11.2025г. на секретаря на Община Несебър до Министерството на земеделието и храните и до Министерството на околната среда и водите, с искане за предприемане на действия по компетентност (л.90, гръб).

Към писмото са приложени справка от Служба по вписванията гр. Несебър и извадка от КАИС портала за електронни услуги на АГКК, в които е отразено, че ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Емона, общ. Несебър, с площ 156 кв.м., е собственост на „Холидей вилидж“ ЕАД, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид озеленени площи (л.91).

Впоследствие постъпилият в МОСВ сигнал е препратен с писмо изх.№08-00-1562-1/25.11.2025г. (л.36) до директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за предприемане на действия по издаване на предписание на кмета на Община Несебър на осн. чл.155, ал.1, т.22, във вр. с чл.188, ал.1, т.1 и чл.140, ал.4 от Закона за водите.

По повод твърденията в сигнала е извършена проверка на място от експерти към Басейнова дирекция „Черноморски район“, които направили обстоен обход и оглед на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Емона, община Несебър. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № Б- 721/09.12.2025г. (л.7).

Според този документ географските координати на имота са N 42°42'14,8" и Е 27°48'7,4", като в непосредствена близост е разположен хотел „Негреско“.

Установено е, че мостовото съоръжение е разположено на шосе, което е подход от двата края на хотела, има и отбивка за близо намиращ се паркинг. От моста надолу по дерето е изграден бетонен канал за отвеждане на дъждовни води с размери 12-15 м. и височина около 2-3 м. Върху бетонния канал е изграден хотел „Негреско“ и част от к.к. „Елените“.

В констативния протокол е посочено, че вследствие на обилните валежи на 03.10.2025г. бетоновият канал не е поел прииждащата се вода, при което са залети хотела и прилежащите имоти. Установено е, че по целия комплекс има разхвърляни дървета, камъни, битови отпадъци. В деня на проверката собствениците на имоти в комплекса и хотела разчиствали с подръчни средства.

Отчетено е, че са разрушени напълно шосето около хотела, паркинга и части от ваканционните къщи. Мостовото съоръжение и част от бетоновия канал също са компрометирани.

Според констатациите на проверяващите от началото на бетоновия канал, нагоре по дерето към Балкана на запад имало множество клони, дървета, камъни, строителни отпадъци, които нарушават проводимостта на дерето.

На 23.12.2025г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ издал оспореното предписание рег.№СЖ- 162/А2, с което на осн. чл.155, ал.1, т.22, във вр. с чл.188, ал.1, т.1 и чл.140, ал.4 от Закона за водите, на кмета на Община Несебър предписал участъка от дере в границите на урбанизирана територия на к.к. „Елените“, община Несебър, да се почисти от множество клони, дървета, камъни, строителни отпадъци, които нарушават проводимостта и да се осигури нормална проводимост - от точка с географски координати: N 42°42'14,8" и Е 27°48'7,4" до точка с географски координати: N 42°42'45,72" и Е 27°48'30,89", в срок до 31.03.2026г. (л.6).

В мотивите на предписанието е посочено, че при проверката е извършен обход и оглед на дере в урбанизирана територия на к.к. „Елените“ с начало – мостово съоръжение над бетонов канал непосредствено пред хотел „Негреско“, географски координати: N 42°42'14,8" и Е 27°48'7,4", и край около 700 м. в посока запад, географски координати: N 42°42'45,72" и Е 27°48'30,89".

По делото е изготвена и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.180-182).

От заключението на експертизата се установява, че вещото лице е извършило координатно и графично съвместяване на участъка, посочен в оспореното предписание, с действащата кадастрална карта и кадастралните регистри.

Въз основа на извършеното пространствено изследване вещото лице констатира, че двете крайни точки, посредством които в предписанието е индивидуализиран процесният участък, попадат в поземлени имоти с различен вид територия. Началната точка с координати N 42°42'14,8", E 27°48'07,4" попада в поземлен имот с идентификатор ***, с вид територия „урбанизирана“. За разлика от нея, крайната точка с координати N 42°42'45,72", E 27°48'30,89" попада в поземлен имот с идентификатор ***, с вид територия „горска“.

Въз основа на тези констатации вещото лице е дава заключение, че определеният чрез посочените координати участък не се намира изцяло в границите на урбанизираната територия. Макар началната му точка да попада в имот с вид територия „урбанизирана“, крайната точка е разположена в имот с вид територия „горска“.

На следващо място, експертът е установил пространствено несъответствие между описаното в предписанието мостово съоръжение като начало на участъка и местоположението на началната координатна точка, определено чрез посочените географски координати.

Вещото лице сочи, че направените констатации се основават на извършеното координатно определяне на участъка, трансформацията на координатите и последващото им пространствено съвместяване с действащата КККР.

При изслушване в съдебно заседание вещото лице уточнява, че посоченото в предписанието мостово съоръжение се намира в имот 506.17. На фигура 4 от заключението с т. № 1 и т. № 2 и червена линия е отразено трасето, определено по посочените координати, като мостовото съоръжение изобщо не попада в това трасе (л.182). Експертът заявява, че съгласно предписанието първата географска координата следва да се намира пред хотел „Негреско“, но действително попада в град Свети Влас - имот ***, т.е. тази точка не е нито пред хотел „Негреско“, нито на разстояние 700 м от него. Според вещото лице, посочените координати са грешни и не касаят леглото на дерето, а очертават трасе, разположено на съвсем различно място.

Вещото лице категорично сочи, че въз основа на двете координатни точки - т. № 1 и т. № 2 от заключението не може да се направи извод, че между тях попада процесното дере или река, тъй като дерето, описано в предписанието, не попада в обхвата на трасето, образувано от посочените координати. Също така заяви, че територията между двете точки не е изцяло урбанизирана.

Потвърждава, че действителното трасе между т. № 1 и т. № 2 съвпада с правата геометрична отсечка с дължина приблизително 1094 м (фигура 3 от заключението), но уточнява, че това е в права линия. При необходимост от почистване на дерето координатните точки следва да бъдат различни и да очертават протежението на самото дере.

Вещото лице установява, че между двете точки са налице земеделска, горска и урбанизирана територия. Посочва още, че координатите са проверени неколкократно чрез лицензирания софтуер BGSTrans на Агенцията по кадастъра и именно въз основа на тези данни е изготвено заключението.

По отношение границите на населеното място пояснява, че същите се определят единствено от околовръстните полигони. При извършена проверка в Община Несебър не са установени данни за такива полигони, като вещото лице допуска евентуално подобна информация да се намира в областната администрация.

По делото е представено писмо изх.№812100-11983/1/29.06.2026г. от министъра на вътрешните работи и председател на Съвета за намаляване на риска от бедствия към МС, с което се уведомява директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, че към настоящия момент няма приет годишен план за 2026г. за изпълнение на Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове за нейното изпълнение (л.176).

ПРАВОТО:

Оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган.

Съгласно чл.155, ал.1, т. 22 от ЗВ директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по закона.

По силата на чл.140, ал.2, т.4 от ЗВ контролът по изпълнение на дейностите по чл.138, ал.4, т.2–7 от ЗВ се осъществява от директорите на басейновите дирекции или от оправомощени от тях длъжностни лица. Сред тези дейности е поддържането на проводимостта на речните легла – чл.138, ал.4, т.5 от ЗВ. Съгласно чл.140, ал.11 от ЗВ при осъществяване на този контрол органите по ал.2 дават задължителни предписания.